Титан

Каупъруд бе очарован. Отиде на срещата, обзет от нетърпение, и намери Рита така, както се бе надявал — по-мила, по-хубава и загадъчна от всички жени, които бе познавал. В чудесния апартамент в Северната страна, който Каупъруд нае веднага и където понякога прекарваше по цели сутрини, вечери и следобеди, според обстоятелствата, той се взираше в нея много взискателно и установи, че е почти безупречна. Тя бе млада и донейде безгрижна, качества, които нямаха цена. С характер, в които нямаше и следа от меланхолия, Рита бе възхитителна с вроденото си качество да е винаги доволна и да не си спомня за лошото в миналото, да не мисли за неприятностите в бъдеше. Обичаше хубавите неща, без да е прахосница, и Каупъруд забеляза, че колкото и да настояваше да е по-разточителна, колкото и тактично да й го предлагаше, тя си оставаше все тъй скромна, което му вдъхваше уважение към нея. Рита знаеше какво иска, харчеше пресметливо, купуваше с вкус и се обличаше така, че да му харесва, както му харесваха цветята. Понякога чувствата му към нея се разпалваха толкова, че, тъй. да се каже, на него му се искаше да се отърве от тях, да укроти подтика и влечението, но бе безсилен да го стори. Очарованието и си оставаше. След страстните му милувки тя оправяше разрешената си коса с ръка, правеше мили гримаси в огледалото пред себе си, мислеше едновременно за куп други прекрасни неща и му се струваше още по-освежена, по-хубава и пленителна от всякога.

— Алджърнън, помниш ли картината, която видяхме онзи ден в магазина за художествени произведения — питаше го, като провличаше думите и му говореше на второто име, което предпочиташе като по-благозвучно и подхождащо на настроението му, когато бяха заедно. Каупъруд възрази, но тя продължи да го нарича така. — Помниш ли красивия син цвят на палтото на стареца (картината се казваше „Поклонението на влъхвите“.) — Колко хубав е, нали?

Рита провлече толкова нежно думите и сви толкова мило устни, че той не можеше да не я целуне.

— Цветето ми — промълви Каупъруд и я хвана за ръцете. — Цъфналото ми черешово клонче! Блян, изваян от дрезденски порцелан!

— Пак ли ще ме разрошиш, току-що съм се решила!

Гласът и очите й бяха безгрижни, излъчваха неподправена невинност.

— Да, палавнице такава!

— Добре, но стига си ме душил. Наистина вече ме боли от целувките ти, кога най-после ще си мил с мен?

— Мил съм, любима. Но искам и да те боли.

— Добре тогава, щом настояваш.

Въпреки всичките милувки Рита още го привличаше. Каупъруд мислеше, че тя е като пеперуда г. жълто, бяло, синьо или златисто, която пърха над храст шипка.

В подобни моменти на близост Каупъруд разбра бързо, че Рита е добре запозната със светските обноски и изисквания, макар и да не принадлежеше към тези кръгове. Тя начаса долови много ясно неговите възгледи за обществото, интереса му към изкуството, мечтите му да постигне нещо повече за себе си. Изглежда, бе наясно, че той все още не е осъществил себе си, че Ейлийн не е най-подходящата за него жена и че тя би му прилягала. След известно време заговори снизходително за съпруга си — за неговите слабости и недостатъци. Каупъруд си мислеше, че Рита не проявява липса на съчувствие към мъжа си, че просто й е втръснало от техните отношения, които не могат да бъдат компенсирани нито с любов, нито с кадърност или с разбиране. Каупъруд й предложи да наеме по-голямото ателие за тях с Харолд — тя да се откаже от дребните икономии, които ги обременяваха, и да го обясни с. това, че родителите й са станали по-щедри. В началото Рита не се съгласи, Каупъруд обаче прояви тактичност и в края на краищата успя да и убеди. Пик той малко по-късно й предложи да накара Харолд да замине за Европа. Причината уж щеше да е същата — допълнителните средства, които са й изпратили нейните роднини. Увещанията, ласките, молбите накараха мисис Солбърг да му се подчини, да преклони пред него глава и да се чувства на седмото небе. Ползваше се внимателно, по възможно най-разумния начин от щедростта му. Повече от година нито Солбърг, нито Ейлийн подозираха за връзката между двамата. Лесно склонен, Солбърг замина на гости в Дания, и носле да учи в Германия. На другата година мисис Солбърг отиде с Каупъруд в Европа. В Екс ле Бен, Биариц, Париж, дори в Лондон Ейлийн не разбра, че има още никой с тях, който стои на заден план. Благодарение на Рита Каупъруд получи много по-задълбочени познания. Сега той разбираше повече от музика, литература. Рита го насърчи в намерението му да събере престижна колекция от творби на старите майстори и го помоли да е по-предпазлив при подбора на картини от съвременни художници, Той наистина се чувстваше прекрасно.