Титан

Но както при всяко пиратско плуване в океана на страстите, съществува опасност от бури, извили се заради измаменото доверие и изградените от обществото морални норми, според които жената е собственост на мъжа. Ала Каупъруд, който не се съобразяваше с нищо освен със себе си и спазваше законите на другите само ако нямаше как да ги заобиколи, не се смущаваше особено, че може да има скандал, гняв, ярост и болка. Още повече че те можеха да бъдат избягнати. На един обикновен мъж щеше да му е трудно да се справи с подобна връзка, но както видяхме, Каупъруд бе поддържал почти едновременно по няколко такива връзки, затова сега се осмели да се впусне в още една, и то с много повече чувства и възторг. Предишните му увлечения бяха в най-добрия случай само сурогати на истинското чувство — малко или повече лишени от смисъл флиртове, незасягащи по-дълбоко ума и сърцето му. В случая с мисис Солбърг всичко бе различно. Поне засега тя бе за него наистина всичко на този свят. Но той се отнасяше към жените толкова темпераментно, беше толкова подчинен ако не в чувствата си, то в усета си към красивото и хубостта им, към загадъчната им индивидуалност, че се впусна в още една любовна връзка, която обаче не завърши така щастливо.

Веднага след като завърши гимназия в Западната страна и търговски колеж в Чикаго, Антоанет Новак беше назначена за негова лична стенографка и секретарка. Това момиче разцъфтя за чудо и приказ, както става обикновено с децата на родители, преселили се в Щатите. Трудно бихте повярвали, че със своето хубаво и стройно тяло, с изискания вкус, с който се обличаше, със сръчността си в стенографията, счетоводството и с познанията си в търговията тя е дъщеря на поляк, който едва свързва двата края и който В началото бе работил в стоманолеярните в югозападната част на Чикаго, а по-късно бе станал съдържател на петоразреден магазин за пури, вестници и канцеларски принадлежности в полския квартал — продаваше и карти и държеше отзад стаичка, където купувачите можеха да поседят и да поиграят комар, от което всъщност и печелеше. Антоанет, чието име съвсем не беше Антоанет, а Минка (беше си избрала Антоанет от някаква статия в един от неделните чикагски вестници), бе хубаво тъмнокосо момиче, замечтано, амбициозно и изпълнено с надежди, което десет дни, след като започна работа, вече се възхищаваше от Каупъруд и следеше всяка негова смела стъпка с почти напрегнато внимание. Сигурно е чудесно да бъдеш съпруга на такъв мъж, мислеше си тя, да спечелиш интереса, ако не и любовта му! След скучния свят, който познаваше — той изглеждаше скучен в сравнение о по-висшите и недостъпни сфери, за съществуването на които тя започваше да се досеща покрай него, — и след обикновените мъже в кантората за недвижими имоти, където бе започнала работа, Каупъруд, изискано облечен, сдържан, спокойно-самоуверен, раздвижи най-честолюбивите струни на нейното същество. Веднъж тя видя Ейлийн, която слизаше от каретата е топли кафяви кожи, красиви лачени ботуши, с кафяв пълнен спортен костюм и островърха кожена шапчица о дълго тъмночервено перо, щръкнало като кинжал. Антоанет я намрази. Смяташе се за по-хубава или най-малкото за ранна на нея. Защо животът беше толкова несправедлив? Що за човек беше Каупъруд? Една вечер малко след откриването на новата посредническа кантора на Каупъруд в Чикаго той й продиктува биографията си, като я посмекчи, но без да изопачава фактите, и тя я изпрати на чикагските вестници, а после се прибра и сънува онова, което й беше казал, само че, разбира се, променено, както става в сънищата. Присъни й се как, застанал до нея в красивия си кабинет на Ла Сал стрийт, Каупъруд я пита:

— Какво мислите за мене, Антоанет?

Антоанет се смути, но прояви смелост. И в съня си бе безкрайно увлечена по него.

— О, не знам какво да мисля. Извинявайте — отвърна тя.

Тогава той я хвана за ръцете, погали я по бузата и тя се събуди. Помисли си, колко жалко, колко срамно, че човек като него е лежал в затвора. Беше толкова красив! Това му бе втори брак. Може би първата му жена е била много грозна или тесногръда. Ето за какво си мислеше Антоанет и на другия ден отиде на работа замислена. Погълнат от собствените си планове, Каупъруд изобщо не се сещаше за нея. Претегляше с увлечение следващите ходове във войната с газовите компании. Ейлийн видя един ден Антоанет и я взе просто за дребна чиновничка. По онова време жената чиновничка бе нещо толкова рядко, че се смяташе за declasse20. Всъщност Ейлийн не мислеше нищо за Антоанет.