Титан

Физическото влечение и близост са неотделими от съпружеския живот и всяка друга връзка между мъж и жена, тъй че жените обикновено са склонни да се вглеждат в проявите на чувствата на своя любим точно както човекът, зависим от времето — морякът например, — следи барометъра. В това отношение Ейлийн не правеше изключение. Тя беше толкова хубава и привличаше физически Каупъруд толкова много, че следеше ответните прояви на чувствата му с най-голям интерес и приемаше поредните изблици на страст като доказателство, че той още я намира за привлекателна. Но с времето, и то много преди появата на мисис Солбърг или на някоя от другите жени, първоначалният плам на Каупъруд започна да утихва, е, да, не така, че да разтревожи Ейлийн. Тя бе учудена, но не търсеше причините. Всъщност се страхуваше да го направи, тъй като положението й след провала в светското общество бе несигурно.

С появата на мисис Солбърг, а после и на Антоанет Новак, които вече играеха някаква роля в живота на Каупъруд, положението стана още по-сложно. Привързан към Ейлийн и изпълнен с желание да бъде мил с нея, Каупъруд, макар и да знаеше колко го обича тя и колко е виновен пред жена си, се отчуждаваше все повече от нея. Отдалечаваше се в зависимост от това, накъде го водеха и дали припламваха неговите тайни връзки, но продължаваше да държи здраво в ръце финансовите си работи и Ейлийн го забеляза. Беше обезпокоена. Бе толкова суетна, та не можеше да повярва, че Каупъруд е в състояние да остане дълго безразличен към нея, и известно време увлеченията й по Солбърг и интересът към бъдещето и несретите му не й позволяваха да прецени положението, накрая обаче започна да чувствува накъде вървят работите. Тъжното в любовта е, че толкова бързо слизаме в царството на недоволството, на баналното и престорената близост. Ейлийн го усети отведнъж. Опита се да възроптае.

— Вече не ме целуваш както преди — а малко по-късно, — не ми обръщаш внимание цели четири дни. Какво се е случило?

— Не зная — отвърна непринудено Каупъруд. — Мен ако питаш, желая те все така силно. Не виждам да съм се изменил.

Той прегърна Ейлийн и започна да я гали и целува, но тя беше обзета от подозрение и раздразнителност.

Изправено пред подобен хаос от чувства, пред толкова разтърсващи приливи и отливи на сърцето, това същество, човекът, почти не се вслушва в така наречения разум или логика. Удивително е как пред страстта, любовта и променливия облик на живота всички планове и теории, от които се ръководим, направо рухват. Същата Ейлийн, която бе нахлула във владенията на мисис Лилиан Каупъруд и бе говорила смело, че „нейният Франк“ има нужда от жена, подходяща на потребностите, вкусовете и способностите му, сега, когато се появи възможността той да си намери също тъй добра и подходяща жена — вече не разсъждаваше така, макар и да нямаше представа коя е тази жена. Господи, сега тя бе обречена да изгуби. Ами ако той си намереше друга, която да желае повече, отколкото нея? Боже, колко ужасно ще бъде! Какво щеше да прави, питаше се тя замислена. Един следобед бе обзета от мрачно настроение, едва не се разплака, без да знае защо. Друг път си мислеше за ужасните неща, които щеше да направи, за главоболията, които щеше да създаде на всяка жена, дръзнала да навлезе в нейните владения. Въпреки всичко не беше сигурна. Дали да обяви война, ако разбере, че има друга жена? Знаеше, че в края на краищата ще го направи, но знаеше и че това няма да й помогне, ако Каупъруд се е отдал на своята страст и се е отчуждил от нея. Щеше да е ужасно, но как да го спечели отново? Ето какъв беше проблемът. Ала веднъж предупреден от подозрителните й въпроси, Каупъруд стана по-предпазлив отвсякога. Той направи всичко възможно, за да прикрие новите си чувства — възхищението си от мисис Солбърг и влечението си по Антоанет Новак — и това донякъде помогна.