Титан

Но Ейлийн непрекъснато мислеше за Антоанет Новак и не можеше да си намери място от любопитство, съмнения и безпокойство. След горчивите преживявания във Филаделфия не искаше да нарани по какъвто и да е начин Каупъруд и въпреки това побесняваше, когато си помислеше, че той може да я напусне по този начин. Суетата, както и любовта й бяха засегнати. Какво да направи, за да потвърди или отхвърли подозренията си? Да го следи? Бе твърде горда и себелюбива, за да дебне зад ъглите, канторите и хотелите. За нищо на света не би го сторила. А беше глупаво да му иска обяснения, без да има още доказателства. Той беше твърде хитър и кажеше ли му Ейлийн нещо, щеше да прикрие следите си. Просто щеше да отрича. Раздразнителна, тя си спомни със свито сърце как преди десет години баща й бе пратил детективи да я следят и накрая бе разкрил връзката й с Каупъруд и техните срещи. Колкото и горчив, дори мъчителен да беше споменът, тази постъпка не й се стори при сегашните обстоятелства толкова отблъскваща. Тогава, отсъди тя, Каупъруд не си изпати чак толкова от разкритието (което не беше вярно), и сега нямаше да му се случи нищо (това също не беше вярно). Но трябва да прощаваме на пламенната, страстна и дълбоко наранена душа за това, че понякога греши — Ейлийн реши, че най-напред ще е добре да разбере със сигурност какво точно прави нейният любим, а след това да види какво да предприеме. Знаеше обаче, че е тръгнала по опасен път, и изтръпваше при мисълта за евентуалните последици. Ако се бори твърде ожесточено с него, той можеше да я напусне. Можеше да се отнесе към нея така, както към Лилиан, първата си жена.

Тези дни Ейлийн се вглеждаше с интерес в своя съпруг и повелител, питаше се дали вече не я е напуснал, както преди тринадесет години бе изоставил първата си жена, и дали наистина е в състояние да се свърже с такова просто момиче като Антоанет Новак — питаше се, питаше се, питаше се, донейде уплашена, по все пак без да се отчайва. Как да постъпи? Ако Каупъруд още я обичаше, всичко щеше да е наред, но ако не я обичаше?

Детективската кантора, към която най-сетне се обърна след седмици на мъчителни съмнения, бе едно от онези отблъскващи учреждения, към които мнозина все пак понякога прибягват, в случай че те са единственият начин да бъде решен някой главоболен въпрос, засягащ наранени чувства или застрашени интереси. От Ейлийн, на която й личеше, че е богата, взеха безсрамно голяма сума, но добре извършиха услугите, които тя поиска. За нейно изумление и разочарование детективите й съобщиха, след като няколко седмици бяха следили Каупъруд, че той има връзка не само с Антоанет Новак, за която тя подозираше, по и с мисис Солбърг и че поддържа двете връзки едновременно. Ейлийн бе наистина потресена и смаяна.

В този момент значението на Рита Солбърг й се струваше много по-голямо, отколкото на която и да е друга жена преди или след това. От всички човешки същества жените се страхуват най-много именно от жените, и то от умните и красивите. Рита Солбърг се издигаше в очите на Ейлийн като човек, тъй като през последната година очевидно преуспяваше и се разхубавяваше учудващо много. Веднъж Ейлийн срещна Рита на Мичиган авеню в много хубава нова двуколка и го сподели с Каупъруд, който отвърна:

— Баща й навярно печели добре. Солбърг никога не би изкарал толкова пари, за да й купи карета.

Ейлийн симпатизираше на Харолд заради темперамента му, но знаеше, че Каупъруд е прав.

Друг път, в ложата в театъра, тя забеляза скъпата, великолепно изработена рокля на мисис Солбърг от светла коприна, цялата плисирана, с удивително красива бродерия и панделки — безчетни, малки, надиплени на розетки — от които личеше, че някой е хвърлил огромен труд.

— Прекрасна рокля! — възкликна тя.

— Да — отвърна безгрижно Рита. — Знаете ли, струваше ми се, че шивачката никога няма да успее да я направи.

Роклята струваше около двеста и двадесет долара, които Каупъруд бе платил на драго сърце.

Ейлийн се прибра с мисълта за изтънчения вкус на Рита и за това, колко умело подбира тя тоалетите си така, че да й отиват. Прекрасна жена наистина!

Сега обаче, когато се разбра, че чарът, допаднал на нея, е запленил и Каупъруд, Ейлийн направо побесня. Рита Солбърг! Виж ги! Колко доволна ще бъде, когато научи, и то съвсем скоро, че Каупъруд дели любовта към нея с Антоанет Новак — една нищо и никаква стенографка. Доста доволна ще е и Антоанет Новак — тази долна жена, домогваща се до по-високо положение, когато научи, а тя ще научи скоро, че Каупъруд я обича толкова, та за Рита Солбърг е наел цял апартамент, а нея я мъкне по евтини хотели и квартири.