Титан

Тряс! Този път вратата се отвори. Каупъруд бе разбил бравата. Скочи вътре, където Ейлийн, коленичила над проснатата на земята Рита, я биеше и я душеше, сякаш за да я умъртви. Той се хвърли като звяр отгоре й.

— Ейлийн — изрева грубо, пресипнало, грозно и гърлено, — глупачко! Идиотко, пусни я! Какво, по дяволите, ти става? Какво правиш? Да не си полудяла? Глупава идиотка!

Сграбчи силните й ръце и ги откопчи от Рита. Направо я издърпа, почти изви и приведе тялото й върху коляното си, и я накара да пусне жертвата си. Тя беше толкова побесняла и обезумяла, че продължаваше да се дърпа и да крещи.

— Пусни ме! Пусни ме! Ще я науча аз нея! Не се опитвай да ме задържиш, мръсник такъв! Ще ти дам и на теб да разбереш, грубиян такъв…

— Вдигнете жената — извика твърдо Каупъруд на Солбърг и иконома, които бяха влезли. — Изнесете я оттук, бързо! Жена ми е полудяла. Изнесете я оттук, ви казвам! Жена ми не знае какво върши. Изнесете я ¦ извикайте лекар. Какво се биете като побъркани?

— О! — изпъшка Рита, цялата изподраскана, изнемощяла и почти в несвяст от ужас.

— Ще я убия! — крещеше Ейлийн. — Ще я довърша! И теб ще убия, мръснико! О! — Тя започна да го удря. — Ще те науча как се хойка с чужди жени, мръсник, грубиян такъв!

Каупъруд просто я сграбчи за ръцете и я разтърси енергично и силно.

— Какво те е прихванало, глупачко? — каза той с горчивина, след като изнесоха Рита. — Какво правиш, искаш да я убиеш ли? Полицията ли искаш да дойде? Стига си крещяла и се дръж като хората, иначе ще ти запуша устата с носната кърпа! Млъкни, ти казвам! Стига! Чуваш ли? Стига вече, глупачко! — Той запуши устата й с ръка и я притисна силно, после я притегли отново към себе си. Разтърси я грубо и ядосано. Беше много силен. — Ще млъкнеш ли — повтори тим, или искаш да те удуша. Ще го направя, ако продължаваш. Съвсем си полудяла. Престани, ти казвам! Значи държиш се така, когато нещо не ти отърва?

Ти ридаеше, дърпаше се, стенеше, почти крещеше като обезумяла.

— Побъркана глупачка! — извика Каупъруд, извърна я, извади с мъка носната си кърпа и я натика в устата й, — А сега ще млъкнеш ли? — въздъхна облекчено той.

Като я държеше все така в желязната си хватка, той я остави да се мята и гърчи, готов, ако се наложи, да я удуши.

Сега, след като я усмири, Каупъруд продължи да я държи здраво и клекнал до нея, да слуша и размишлява. Гневът й наистина беше ужасен. В известен смисъл не можеше да я обвинява. Тя бе засегната дълбоко, обичаше го много. Той познаваше характера й достатъчно добре и би могъл да предвиди подобно нещо. И все пак тази сцена, този ужасен, срамен скандал нарушиха обичайното му равновесие. Как е възможно човек да се поддаде на такъв яд! Как е възможно Ейлийн да постъпи така! Как е възможно да изтезава Рита! Тя може да е сериозно наранена, обезобразена за цял живот — дори мъртва! Какъв ужас! Това ще предизвика буря от гняв в обществото! Може да има процес! И цялата му кариера ще е зачеркната от един-единствен изблик на гняв — ужасен, пагубен, фатален! Божичко!

Каупъруд повика с кимване иконома, който се върна веднага след като изнесе Рита.

— Как е тя? — попита отчаяно той. — Сериозно ли е наранена?

— Не, сър, мисля, че не. Просто е припаднала. След малко ще се съвземе, сър. Мога ли да ви помогна с нещо, сър?

Ако не се бе случило с него, Каупъруд само щеше да се изсмее. Сега беше студен и сдържан.

— Не! — отвърна той с въздишка на облекчение, все така хванал здраво Ейлийн. — Излез и затвори вратата. Повикай лекар. Чакай го в коридора. Извикай ме, когато дойде.

Разбрала, че правят нещо за Рита, че й съчувстват, Ейлийн се опита да се надигне и отново да изкрещи, но не успя, нейният съпруг и повелител я държеше изключително здраво. След като вратата се затвори, той пак поде:

— Ще млъкнеш ли най-после, Ейлийн? Ще ме оставиш ли да стана и да поговорим, или ще седим така цяла нощ? Искаш ли още утре да се разделя с теб завинаги? Разбирам какво ти е, но няма да ти разреша да буйстваш. Ела на себе си и се дръж разумно, инак още утре, кълна ти се, ще те напусна. — Гласът му звучеше убедително. — Ще поговорим ли като хората, или ще продължаваш да се правиш на глупачка, да ме позориш, да позориш дома ни, да правиш себе си и мен за посмешище пред прислугата, съседите, града? Чудесно зрелище устрои днес. Божичко! Прекрасно зрелище, няма що. Скандал в нашия дом, побой! Мислех те за по-разумна, за по-достойна — наистина. Ти постави под въпрос бъдещето ми тук, в Чикаго. Ти нарани тежко, а може и да си убила една жена. Може и да те обесят. Чуваш ли?

— О, да ме обесят — простена Ейлийн. — Искам да умра.

Той свали ръка от устата й, освободи ръцете й и я остави да се изправи. Ядът и злобата още не я бяха отпуснали, тя понечи да го укори, но щом стана, видя пред себе си студения му повелителен поглед, вторачен в нея. Виждаше за първи път този израз върху лицето му — суров, леден, неспиращ пред нищо, който бяха виждали, и то рядко, само конкурентите му.

— Стига! — извика той. — Нито дума повече! Нито дума!