Титан

Ейлийн се подвоуми, трепна и отстъпи. Бушувалата в душата й ярост утихна, както при промяна на вятъра утихва морето. Искаше й се, беше й на езика да извика гневно: „Мръсник! Грубиян!“, и стотици други ужасни и безполезни думи, но някак си под натиска на втренчения му поглед и жестокото му сърце те замряха върху устните й. Тя го погледна колебливо, обърна се, просна се на леглото до нея, закри лицето си с ръце, заклати се, обзета от безкрайна злочестина, и занарежда:

— О, боже! Божичко! Сърцето ми! Животът ми! Искам да умра! Искам да умра!

Докато стоеше и я наблюдаваше, Каупъруд неочаквано и остро почувствува колко силно са наранени душата и сърцето й и бе развълнуван.

— Ейлийн — промълви след малко, приближи се до нея и я докосна нежно. — Ейлийн! Недей да плачеш, Все още не съм те напуснал. Животът ти не е напълно разбит. Недей да плачеш. Положението е лошо, но вероятно съществува някакъв лек. Хайде, съвземи се, Ейлийн!

Вместо отговор тя просто продължи да се поклаща и да ридае бурно и неутешимо.

А Каупъруд си имаше и други грижи, обърна се и излезе в коридора. Трябваше да измисли нещо за пред лекаря и прислугата, трябваше да види как е Рита В да даде някакво приемливо обяснение на Солбърг.

— Елате тук — каза на един слуга, който минаваше край него, — затворете вратата и я наблюдавайте. Ако мисис Каупъруд излезе, незабавно ме повикайте.

Глава XIX „НЕ ЗНАЕ АДЪТ ТОЛКОЗ ЗЛА ФУРИЯ…“

Рита, разбира се, не беше мъртва — само бе цялата в синини и драскотини, полуудушена. Главата й на темето беше пукната. Ейлийн на няколко пъти я беше удряла в пода и това можеше да има сериозни последици, ако Каупъруд не беше влязъл толкова бързо в стаята. Засега — за съвсем малко — Солбърг остана с впечатлението, че Ейлийн наистина е полудяла и че онези безсрамни обвинения, които я бе чул да отправя, са плод на болния й мозък. И все пак онова, което бе казала, не му даваше мира. И той не бе особено добре — почти имаше нужда от лекар. Устните му бяха посинели, страните — бели като платно. Бяха пренесли Рита в една съседна спалня и я бяха сложили да легне, донесоха й студена вода, шише арника, сложиха й мехлеми и когато се появи Каупъруд, тя беше в съзнание и се чувствуваше малко по-добре. Все още обаче беше много слаба и изпитваше болки от раните, душевни и телесни. Когато дойде лекарят, му обясниха, че една дама, гостенка, е паднала по стълбите. Каупъруд влезе точно когато лекарят превързваше раните й.

Веднага щом докторът излезе, Каупъруд нареди на прислужничката, която се грижеше за Рита:

— Донеси малко топла вода!

След като тя се скри зад вратата, той се наведе, целуна Рита по изранените устни и вдигна пръст пред своите, за да я предупреди:

— Рита — попита я нежно, — напълно ли си в съзнание?

Тя кимна едва-едва.

— Тогава слушай — продължи той, наведе се и заговори бавно. — Слушай ме внимателно. Внимавай много какво ще ти кажа. Трябва да разбереш всяка дума и да сториш, каквото ти казвам. Не си наранена сериозно. Ще се оправиш. Всичко ще отшуми. Изпратих да повикат друг лекар, който ще те прегледа във вашето ателие. Мъжът ти отиде да донесе нови дрехи. Ще се върне след малко. Каретата ми ще ви закара у дома, когато се почувстваш малко по-добре. Не се тревожи за нищо. Всичко ще се оправи, само трябва да отричаш всичко, чу ли? Всичко! Както ти е известно, мисис Каупъруд е като луда. Утре ще разговарям с твоя съпруг. Ще ти изпратя, опитна медицинска сестра. През това време внимавай какво говориш и как го казваш. Бъди абсолютно спокойна. Не се тревожи. Тук си в пълна безопасност, както ще бъдеш и в къщи. Мисис Каупъруд няма повече да те безпокои. Аз ще имам грижата. Съжалявам много, че стана така, обичам те. През цялото време ще бъда до теб. Тази случка не бива да променя нищо. Вече никога няма да видиш Ейлийн.

Въпреки всичко Каупъруд знаеше, че промяна ще има.