Титан

Но в крайна сметка промяната почна да бие на очи. Ейлийн я забеляза за първи път приблизително една година след като се върнаха от Европа. По това време все още проявяваше интерес към Солбърг, макар и да не си позволяваше нищо повече от безобиден флирт. Мислеше си, че той сигурно е привлекателен и физически, но нима можеше да се мери с Каупъруд? Изключено! Щом почувства, че Каупъруд май не е същият, тя моментално дойде на себе си, а след появата на Антоанет и случая с каретата Солбърг изгуби в очите й мъгливия си чар. Тя започна да си мисли колко ужасно ще е да изгуби Каупъруд, нали си даваше сметка, че не е успяла да се утвърди в обществото, Може би, затова мъжът й бе изневерил? Да, без съмнение. Все пак Ейлийн не можеше да повярва, че след всичките му клетви в любов във Филаделфия, след цялата и преданост към него през онези тежки дни, когато Каупъруд бе паднал толкова ниско и бе лежал в затвора, той ще я предаде. Не, можеше да се увлече за малко, но ако тя се възпротиви категорично и му направя дори сцена, той нямаше да има сърце да я обижда — ще си спомни всичко и отново ще я обикне и ще й бъде предан. След като го видя или й се стори, че го е видяла в каретата, най-напред реши да го поразпита, но после предпочете да изчака и да го наблюдава по-внимателно. Може да е започнал да се навърта около няколко жени. Ейлийн знаеше — колкото повече са, толкова по-безопасно е. Сърцето, гордостта й бяха наранени, но не и съкрушени.

Глава XVIII СБЛЪСЪКЪТ

Рита Солбърг се открояваше с това, че с всяко свое действие смекчаваше или по-скоро разсейваше подозренията. Макар и неопитна, тя притежаваше удивителна непринуденост, смелост и душевно равновесие, благодарение на които запазваше присъствие на духа и не си изпащаше и при най-трудни обстоятелства. Дори да изпаднеше в злепоставящи я положения, пак успяваше да се държи естествено, сякаш не е станало нищо, да излъчва невинност. Тъй като не виждаше нищо аморално във връзката си с Каупъруд, не се измъчваше и вълнуваше какво може да й навлече тя, не се терзаеше от угризения на съвестта, от мисълта, че върши нещо греховно, не се интересуваше от общественото мнение. Единственото, което я вълнуваше, бе изкуството и животът — тя бе истинска езичница. Хорт като нея са добре защитени от превратностите на съдбата. Такива хора се открояват тъкмо с издръжливостта си, без да са задължително най-преуспелите и блестящите. Може да се каже, че душата й бе наивно безчувствена към страданията на хора, претърпели загуба. Самата Рита би приела всяка загуба с учудващо спокойствие — е, ще се поизмъчва малко, разбира се, но бързо ще й мине — тъй като суетата и чувството й, че е очарователна, биха я накарали да очаква нещо по-добро или поне не по-лошо.

Преди тя гостуваше доста редовно на Ейлийн, със или без Харолд, често излизаше на разходка с Каупърудови или ги придружаваше на театър и другаде. След като се сближи с Каупъруд, Рига Солбърг отново реши да изучава живопис, чудесен повод да излиза от къщи, тъй като трябваше да посещава уроците следобед и вечер и често ги пропускаше. Освен това сега Харолд разполагаше с повече пари и се развесели, стана по-вятърничав и почна да ухажва жените, а Каупъруд посъветва Рита да го насърчава в любовните му връзки, тъй че той да е с вързани ръце, ако някой ден ги разкрият тях двамата.

— Нека се впусне в някой по-сериозен флирт — каза Каупъруд на Рита. — Ще пратим детективи и ще съберем доказателства. Няма да може и да гъкне.

— За какво да го правим? — възрази мило и простодушно тя. — Вече е имал достатъчно флиртове. Даде ми някои от писмата — тя проточи думата „пи-исма-та“, — които е получавал.

— Но ако се наложи, ще имаме нужда от истински свидетели. Просто ми кажи, когато се влюби отново, а другото остави на мен.

— Знаеш ли — провлече развеселена тя, — мисля, че вече е влюбен. Онзи ден го видях на улицата с една негова ученичка — доста хубавичко момиче.

Каупъруд остана доволен. При сегашните обстоятелства почти искаше Ейлийн да се поддаде на Солбърг, та той да я хване на местопрестъплението и да се чувства сигурен/ И все пак за предпочитане бе Ейлийн да не го прави: макар и за малко, щеше да се измъчва от измяната й. Но за всеки случай той нае детективи, които да се занимават със Солбърг, те разкриха новият му флирт с вятърничавата ученичка, който бе потвърден под клетва от свидетели, и това заедно с „писма-а-а-та“, които съхраняваше Рита, бе предостатъчно на Каупъруд да „затвори устата“ на музиканта, ако той се покажеше прекалено необуздан. Така че Каупъруд и Рита нямаха от какво да се тревожат.