Тотален контрол

За разлика от Гембъл, Роу говори повече за неограничения съзидателен потенциал на обединените компании. „Трайтън“ и „Сайбърком“ заедно биха могли да дадат много на планетата. Не спомена думата пари нито веднъж, но и без това Гембъл вече бе казал всичко по въпроса. Гембъл не гледаше Роу, докато слушаше речта му, а разговаряше тихо с босовете на „Сайбърком“. Роу явно ги чуваше, защото в един момент загуби нишката на мисълта си, обърна се към тях и едва след това продължи. Аплодисментите бяха по-скоро от любезност, както прецени Сойър. Добруването на света явно бе на втори план пред всемогъщите зелени банкноти. Поне за тази аудитория.

След като хората от „Сайбърком“ казаха по няколко думи, всички си стиснаха ръцете и се снимаха така. Сойър забеляза, че Гембъл и Роу нито за миг не се доближиха един до друг. Хората от „Сайбърком“ винаги се оказваха между тях. Може би пък затова толкова се радваха на сделката? Сега помежду си имаха буферна зона.

След това всички слязоха от подиума и се смесиха с тълпата, която ги заля с въпроси. Гембъл се усмихваше, отговаряше, явно тържествуваше. Шефовете на „Сайбърком“ го следваха по петите. Роу се отдели от тях и отиде до масата със закуските. Наля си чаша чай и се оттегли в един ъгъл.

Харди отиде да слуша поученията на Гембъл, а Сойър дръпна Джаксън за ръкава и двамата се насочиха към Роу.

— Хубава реч.

Роу вдигна очи и ги видя.

— Моля? О, благодаря.

— Това е партньорът ми Рей Джаксън.

Двамата си стиснаха ръцете.

Сойър кимна към групата около Гембъл и отбеляза:

— Изглежда, обича светлината на прожекторите.

Роу отпи глътка чай и деликатно избърса устните си със салфетка.

— Строго финансовият му подход към бизнеса и ограничените познания за това, което всъщност правим, му дават възможност да произнася чудесни речи — каза той презрително.

Джаксън седна до Роу и заговори:

— На мен лично ми хареса това, което казахте за бъдещето. Децата ми по цял ден стоят пред компютъра. Истина е, че по-добрите възможности за обучение за всеки, особено за бедните, означават повече и по-добри работни места, по-малко престъпност, по-добър свят. Убеден съм в това.

— Благодаря, аз също съм убеден. — Роу погледна Сойър и се усмихна. — Партньорът ви обаче не споделя този възглед.

Сойър се обърна към него.

— Не съм казал, че съм против тези неща. Просто не искам да ми отнемат химикалката и листа хартия. Толкова. — Сойър кимна към шефовете на „Сайбърком“. — Изглежда, се разбирате с тях без проблеми.

Роу се усмихна.

— Да, така е. Е, не са кой знае колко либерално настроени, но пък и не споделят възгледите на Гембъл, според които парите са всичко на този свят. Струва ми се, че ще бъдат добър баланс, когато най-после заработим… Адвокатите ще уреждат формалностите цели два месеца, за да спечелят хонорарите си.

— От „Тайлър, Стоун“ ли? — попита Сойър.

Роу кимна.

— Да.

— И след като приключат с всичко, ще им покажете пътя?

— Попитайте Гембъл. Това е в неговия ресор. Всъщност шеф на компанията е той. Извинете ме, господа, но трябва да тръгвам.

Роу стана и се отдалечи.

— Каква ли муха му жужи в главата? — поклати глава Джаксън.

Сойър сви рамене.

— По-скоро му жужи цяло гнездо оси. Ако си съдружник на Нейтън Гембъл, сигурно ще го разбереш.

— А сега какво?

— Рей, вземи си още едно кафе и поприказвай с този-онзи. Аз искам да поговоря с Роу още малко.

Сойър видя, че Куентин Роу се отправя към изхода. Тръгна след него, но някой го дръпна за ръкава.

— Откога правителствените бюрократи се интересуват от делата на ориентирания към печалби сектор? — попита Нейтън Гембъл.

Сойър хвърли поглед към изхода, но Роу вече беше изчезнал. Обърна се към Гембъл.

— Нямам нищо против печалбите. Между другото, дръпна хубава реч. Почувствах сърбежи навсякъде.

Гембъл се разсмя от сърце.

— Много се радвам! Искаш ли нещо по-силно? — Посочи пластмасовата му чашка.

— Съжалявам, но съм на работа. Освен това ми е малко рано.

— Имаме празник, човече! Току-що сключих сделката на живота си. Струва си да се напиеш, какво ще кажеш?

— Щом искаш… Но сделката не е моя.

— Кой знае — каза Гембъл. — Хайде да се поразходим.

Той поведе Сойър по тесен коридор зад подиума. Влязоха в малка стаичка. Нейтън Гембъл се настани на един стол и извади пура.

— След като не искаш да се напиеш с мен, поне изпуши една пура.

Сойър я взе и двамата запалиха. Гембъл се вторачи в него през облаците дим.

— Харди ми каза, че може би ще отидеш да работиш при него.

— Честно казано, не съм мислил сериозно по въпроса.

— Е, можеш да отидеш и на по-лошо място от фирмата му.

— Гембъл, честно казано, не смятам че в момента съм на лошо място.

Гембъл се засмя.

— Дявол да го вземе, колко изкарваш на година?

— Не е твоя работа.

— Ей, богу, аз ти казах за себе си. Хайде, само приблизително?

Сойър стисна пурата със зъби и го погледна насмешливо.

— Защо те интересува колко изкарвам?

— Истината е, че не ме интересува. Като те гледам обаче и като знам как правителството си върши работата, мога да заключа, че не е много.

— Е? Дори и да не е, това не е твой проблем.