Тотален контрол

— Да, бордът може да упълномощи председателя да го прави. Често се е случвало през годините. Артър настояваше и накрая получи това право. Съжалявам, че не ти го казах по-рано. Не смятах, че е важно.

— Няма значение — каза Сойър. — Някой спечели ли след тези промени?

— Да — отвърна Тийдман тихо. — Да. И винаги когато някой печели, друг губи.

— Тоест?

— Ако си прав, че някой е шантажирал Артър, за да манипулира лихвените проценти, фактът, че ги промени с цял пункт един път, ме кара да мисля, че целта е била да се навреди на някого.

— Защо? — попита Сойър.

— Защото, когато целта е само да се печели от промяна на лихвите, не е необходимо да се променят с много, стига посоката, нагоре или надолу, да изненада участниците на пазара. Ако обаче целиш да навредиш на инвестициите на човек, който очаква промяна в противоположната посока, един пункт може да се окаже катастрофален.

— Има ли начин да разберем кой е понесъл такъв удар?

— Лий, при сложното движение на парите в наши дни не би стигнал и един живот, за да се установи подобно нещо.

Тийдман замълча, а Сойър наистина не се сещаше какво друго да го попита. Когато банкерът най-накрая проговори, гласът му прозвуча ужасно уморено.

— Преди миналия ни разговор и през ум не ми беше минавало, че причина за действията на Артър може да е била връзката му със Стивън. Сега това ми се струва очевидно.

— Нали си даваш сметка, че не разполагаме с никакви доказателства за шантаж?

— И може би никога няма да научим истината — отвърна Тийдман. — След като Стивън Пейдж е мъртъв.

— А знаеш ли дали Либерман се е срещал с Пейдж в апартамента му?

— Не вярвам. Артър веднъж спомена, че е наел къща в Кънектикът. Предупреди ме да не го споменавам пред жена му.

— Смяташ ли, че там се е срещал с Пейдж?

— Възможно е.

— Ще ти кажа какъв е резултатът от цялата работа. След смъртта си Пейдж е оставил сериозно състояние. Много пари.

Тийдман се стъписа.

— Не разбирам! Артър ми е казвал неведнъж, че Стивън вечно се оплаквал от липса на пари.

— Така или иначе, няма съмнение, че е умрял много богат. Питам се дали е възможно Либерман да е бил източник на богатството му?

— Малко вероятно. Както ти казах, Артър беше убеден, че Стивън Пейдж е беден. Освен това, струва ми се изключено да му е дал каквато и да било сума, защото жена му щеше да научи.

— Тогава защо е рискувал да наеме къщата? Защо не са се срещали в апартамента на Пейдж?

— Не казах, че не са, а само, че пред мен не е споменавал за такива срещи.

— Може би къщата е била идея на Пейдж?

— Защо мислиш така?

— Ако Либерман не е дал парите на Пейдж, трябва да му ги е дал някой друг. В такъв случай Либерман би се изненадал, ако види на стената да виси истински Пикасо, и би се поинтересувал откъде са дошли средствата.

— Точно така.

— Всъщност сигурен съм, че Пейдж не е шантажирал Либерман. Поне не пряко.

— Защо?

— В апартамента на Либерман намерихме снимка на Пейдж. Никой не би държал в апартамента си снимка на този, който го изнудва. Освен това имаше и писма. Неподписани, любовни по съдържание. Явно Либерман ги е ценял.

— А сигурен ли си, че ги е писал Пейдж?

— Има начин да го установя. Познавал си Пейдж. Имаш ли случайно нещо, писано с неговия почерк?

— Пазя няколко негови писма от времето, когато работеше в Ню Йорк. Мога да ти ги изпратя. — Тийдман замълча и Сойър чу как си записва. — Лий, ти доста добре посочи начините, по които Пейдж не би могъл да спечели състоянието си. Можеш ли да кажеш как го е спечелил?

— Помисли. Ако Пейдж и Либерман са имали връзка, този факт би бил предостатъчен за шантаж, нали?

— Разбира се.

— Може би някой друг, трети човек, е подтикнал Пейдж към връзката с Либерман.

— Лий, аз лично ги запознах. Да не би да ме обвиняваш в подобна гадост?

— Може да си ги запознал, но това не означава, че Пейдж или този, който го е финансирал, не са помогнали това запознанство да се осъществи.

— Продължавай.

— Пейдж и Либерман са започнали връзката си. Третият е убеден, че Либерман един ден ще стане председател на борда, така че изчаква. Плаща на Пейдж, за да се среща с Либерман… предполагам, че срещите им са документирани много добре още от самото начало.

— Излиза, че Стивън Пейдж е част от капан и че не е давал пет пари за Артър… Не, не мога да повярвам такова нещо. — Гласът на Тийдман прозвуча потиснато.

— Тогава Пейдж се заразява със СПИН и уж се самоубива.

— Уж? Съмняваш ли се?

— Чарлс, аз съм ченге. Съмнявам се и в папата. Пейдж е покойник, но съучастникът му все още е жив. Либерман става шеф на борда и започва шантажът.

— А смъртта на Артър?

— Забележката ти, че е изглеждал едва ли не щастлив, когато е разбрал, че е болен от рак, ми подсказва нещо.

— Какво?

— Че може би е бил готов да прати изнудвача си по дяволите и да го изобличи публично.

— Звучи логично — обади се Тийдман.

Сойър сниши глас.

— Нали не си споменавал пред никого за разговора ни?

— Не, не съм.

— Продължавай в този дух и бъди нащрек.

— Какво всъщност намекваш?