— Аз не се занимавам с проблеми, а с решаването им. Това е работата на шефа, Сойър. Да гледа нещата отвисоко и да вижда цялата картинка. Какво ще кажеш?
Гембъл дръпна от пурата и се усмихна. Сойър най-накрая разбра накъде бие.
— Да не би да ми предлагаш работа?
— Според Харди ти си най-добрият. При мен идват само най-добрите.
— И каква длъжност ми предлагаш?
— Шеф на сигурността, каква друга?
— Мислех, че това е службата на Лукас.
Гембъл сви рамене.
— Ще се погрижа за него. И без това той е по-скоро моя лична охрана. Между другото, умножих държавната му заплата по четири. За теб ще направя още повече.
— Да не би да обвиняваш Лукас за случилото се с Арчър?
— Все някой е отговорен, нали? Е?
— Ами Харди?
— Харди е голямо момче. Кой казва, че нямам право да наддавам за услугите ти? Ако дойдеш при мен, може би няма да се нуждая от него толкова много.
— Франк ми е добър приятел и няма да извърша нищо, което би го прецакало. Така действам аз.
— Харди няма да стигне до просешка тояга, уверявам те. Вече е направил доста пари. Повечето са от мен. — Гембъл сви рамене. — Е, твоя работа.
Сойър стана.
— Честно казано, не съм сигурен, че аз и ти можем да работим заедно.
Гембъл го изгледа.
— Може би си прав.
Телефонът иззвъня минута след като влезе в кабинета си.
— Ало?
— Лий, обажда се Чарлс Тийдман — пропя секретарката.
— Свържи ме.
Натисна мигащия червен бутон и каза:
— Здравей, Чарлс.
Тийдман заговори бързо и делово.
— Лий, обаждам ти се във връзка с въпроса, който ми постави.
Сойър отвори бележника си и намери страницата.
— Трябваше да провериш на кои дати Либерман е повишил лихвите.
— Не исках да ти ги изпратя по факс или по пощата. Въпреки че са известни… Всъщност не бях сигурен кой освен теб ще ги види. Няма нужда да си създаваме допълнителни вълнения, нали?
— Разбирам — отвърна Сойър. Тези финансови босове винаги ще имат мания за секретност, помисли си. — Защо не ми ги продиктуваш сега?
Тийдман се прокашля и започна:
— Има пет случая. Деветнайсети декември деветдесета година е първата промяна. Другите са съответно на двайсет и осми февруари следващата година, двайсет и шести септември деветдесет и втора, петнайсети ноември същата година и най-накрая шестнайсети април деветдесет и трета.
Сойър ги записа.
— Какъв е бил ефектът от промените? След всичките пет?
— Ефектът е, че междубанковият лихвен процент се е покачил с пункт и половина. Най-напред обаче се е понижил с един пункт. При последната промяна се е повишил с три четвърти.
— Да разбирам ли, че това е голяма промяна за един път?
— Ако позволиш сравнението, един пункт е нещо като атомна бомба.
— А ако някой научи за намеренията на Федералния резерв, може да спечели милиони, така ли е?
— Подобна предварителна информация е напълно безполезна.
Боже мой! Сойър се плесна по челото и се наклони толкова назад, че едва не падна. Може би просто трябваше да опре пистолета до слепоочието си и да приключи с този ужас.
— Добре, извини невежеството ми, но защо в такъв случай е цялата тази секретност?
— Не ме разбирай погрешно. Безскрупулните играчи могат да спечелят по безброй начини, ако разполагат с вътрешна информация за дебатите на борда. Казвам само, че предварителната информация за готвените промени на лихвения процент не е сред тях. На пазара има цяла армия специалисти, които наблюдават Федералния резерв и могат да прогнозират съвсем точно с колко ще променим лихвата и в каква посока. Разбираш ли ме добре?
— Напълно. — Сойър въздъхна тежко и се сепна. — А какво става, ако пазарът сгреши?
По тона на Тийдман личеше, че въпросът му е доставил удоволствие.
— Това е нещо съвсем друго. Ако пазарът сгреши, финансовият пейзаж може да понесе мощни трусове.
— Значи ако някой е знаел предварително, че ще има неочаквана промяна, би могъл да спечели много, нали?
— Меко казано. Ако някой знае предварително, че ще има неочаквана промяна на лихвените равнища, може да спечели милиарди само за секунди след обявяването на решението. — Сойър за миг онемя. Избърса челото си с длан и подсвирна. — Лий, има безброй начини това да стане. Най-доходна е може би търговията с контрактите с евродолари на Чикагската борса. Можеш да спечелиш страшно много. Разбира се, можеш да спечелиш и на фондовата борса. Лихвите се покачват, пазарът се свива и обратно. Закономерността е проста. Ако не грешиш, можеш да спечелиш милиарди. Ако сгрешиш, ще загубиш милиарди. — Сойър все още мълчеше. — Лий, струва ми се, че искаш да ми зададеш още един въпрос.
Сойър закри слушалката с ръка и набързо записа нещо в бележника си.
— Само още един? Та аз едва започвам.
— Имам чувството, че отговорът на този въпрос може да омаловажи всичко останало.
Сойър долови някаква мрачна ирония в тона му. Замисли се и изведнъж се сети.
— Тези дати, които ми даде, изненадаха ли пазара?
— Да — отговори Тийдман след кратка пауза. — Всъщност те се оказаха сред най-големите изненади, поднасяни някога на пазара, защото промените не бяха правени на редовни съвещания на борда, а по решение на Артър в качеството му на председател.
— Значи е можел да променя лихвите еднолично?