Тримата мускетари

— Работата е там — измънка милейди, — че аз всъщност не съм свързана с никого от тях; познавам ги, защото за тях ми е говорил много един от приятелите им, господин д’Артанян.

— Вие познавате господин д’Артанян! — извика на свой ред послушничката, като сграбчи ръката на милейди и впи поглед в нея.

После, като забеляза странния поглед на милейди, каза:

— Извинете, госпожо, но какви са били отношенията ви с него?

— Но — започна объркана милейди — той ми е приятел.

— Вие ме лъжете, госпожо — рече послушничката, — вие сте му била любовница.

— Вие сте му била любовница, госпожо — извика на свой ред милейди.

— Аз! — каза послушницата.

— Да, вие; сега ви познах: вие сте госпожа Бонасийо. Младата жена се отдръпна изненадана и ужасена.

— О! Не отричайте! Отговорете! — продължи милейди.

— Е, добре! Да, госпожо! — призна послушницата. — Съпернички ли сме?

Лицето на милейди бе озарено от такъв свиреп огън, че във всеки друг случай госпожа Бонасийо би избягала от ужас; но тя се беше отдала всецяло на ревността си.

— Хайде, кажете, госпожо — продължи госпожа Бонасийо с настойчивост, на която изглеждаше неспособна. — Била ли сте или сега сте негова любовница?

— О, не! — извика милейди с глас, който не допускаше никакво съмнение в истината. — Никога! Никога!

— Вярвам ви — добави госпожа Бонасийо, — но защо тогава извикахте така?

— Как, не разбирате ли? — каза милейди, която беше се вече овладяла и бе си възвърнала напълно присъствието на духа.

— Как искате да разбирам? Не зная нищо.

— Не разбирате ли, че господин д’Артанян като мой приятел ми поверяваше тайните си?

— Наистина ли!

— Не разбирате ли, че зная всичко: вашето отвличане от къщичката в Сен Жермен, неговото отчаяние, отчаянието на приятелите му, безуспешните им търсения оттогава! И как искате да не се изненадвам, когато, без да подозирам, се намирам срещу вас, срещу вас, за която сме говорили толкова често заедно, която той обича с цялата си душа, която той ме накара да обикна, преди да съм ви видяла! Ах! Мила Констанс, най-после ви намерих, най-после ви виждам!

И милейди простря ръце към госпожа Бонасийо, която, убедена от думите й, виждаше вече в тая жена, която преди миг бе помислила за съперничка, само искрена и предана приятелка.

— О! Простете ми! Простете! — извика тя, като се отпусна на рамото й. — Аз толкова много го обичам!

Двете жени постояха така прегърнати. Ако силите на милейди се равняваха на омразата й, госпожа Бонасийо положително би се откъснала само мъртва от тази прегръдка. Но като не можеше да я задуши, тя й се усмихна.

— О, мило дете, мило момиче! — възкликна милейди. — Колко съм щастлива, че ви виждам! Оставете да ви погледам.

И като говореше така, тя действително я поглъщаше с поглед.

— Да, това сте вие. Ах! По това, което той ми е казвал за вас, сега ви познавам, много добре ви познавам.

Бедната млада жена не можеше да подозира каква ужасна жестокост се криеше зад това чисто чело, зад тези тъй блестящи очи, в които тя четеше само любопитство и състрадание.

— Тогава вие знаете какво съм изстрадала — рече госпожа Бонасийо, — щом като ви е казвал колко е страдал той; но щастие е да страдаш за него.

Милейди повтори несъзнателно:

— Да, щастие.

Тя мислеше за друго.

— И освен това — продължи госпожа Бонасийо — моето страдание скоро свършва. Утре, а може би тая вечер ще го видя и тогава миналото няма да съществува вече.

— Тая вечер? Утре? — възкликна милейди. Тия думи я изтръгнаха от унеса й. — Какво искате да кажете? Някаква вест ли чакате от него?

— Очаквам него самия.

— Него, д’Артанян тук!

— Да, него.

— Но това е невъзможно! Той участвува в обсадата на Ла Рошел заедно с кардинала; той ще се върне чак след превземането на града.

— Вие мислите така, но има ли нещо невъзможно за моя д’Артанян, за този честен и достоен благородник!

— О! Не мога да ви вярвам!

— Добре! Четете тогава! — отвърна в изблик на гордост и радост нещастната млада жена, като подаде едно писмо на милейди.

„Почеркът на госпожа дьо Шеврьоз! — каза си милейди. — Ах! Уверена бях, че са във връзка с нея!“

И тя прочете жадно следните редове:

„Мило дете, бъдете готова; нашият приятел скоро ще ви види и ще ви види само за да ви изтръгне от затвора, където вашата безопасност изискваше да бъдете скрита: и така, пригответе се за път и имайте винаги доверие в нас.

Нашият прелестен гасконец се е показал пак храбър и предан както винаги. Предайте му, че някъде са му много признателни за предупреждението, което е направил.“

— Да, да — рече милейди, — да, писмото е ясно. Знаете ли какво е това предупреждение?

— Не, предполагам само, че е предупредил кралицата за някакви нови сплетни на кардинала.