Тримата мускетари

Посрещна я игуменката; милейди й показа заповедта на кардинала; игуменката нареди да й дадат стая и да й поднесат закуска.

Цялото минало се бе заличило вече в паметта на тая жена и с поглед, устремен в бъдещето, тя виждаше само голямото щастие, което беше длъжен да й даде кардиналът, на когото тя бе услужила толкова благополучно, без името му да бъде замесено с нищо в това кърваво злодеяние. Все по-нови и по-нови страсти, които я изгаряха, правеха живота й да прилича на онези облаци, които летят по небето, като отразяват ту лазура, ту огъня, ту непрогледния мрак на бурята, и оставят на земята само следи от разрушение и смърт.

След закуската игуменката отиде да я посети; в манастирите има малко развлечения и добрата игуменка бързаше да се запознае с новата си гостенка.

Милейди искаше да се хареса на игуменката; а това не беше трудно за тази наистина издигната жена; опита се да бъде любезна, а бе прелестна и очарова добродушната игуменка с разнообразния си разговор и с прелестите, които излъчваше цялата й външност.

Игуменката, която беше от благороден произход, обичаше най-много дворцовите истории, които рядко достигат до крайните предели на кралството и които особено трудно проникват през стените на манастирите, на чийто праг издъхва световният шум.

Милейди, напротив, беше напълно в течение на всички аристократически интриги, сред които живееше непрестанно от пет или шест години. И тя започна да разговаря с добрата игуменка за светските нрави на френския двор, смесени с преувеличената набожност на краля; описа й скандалните похождения на придворните дами и благородници, които игуменката познаваше отлично по име, засегна леко любовта на кралицата и Бъкингам, като говореше много, за да даде възможност за разговор.

Но игуменката само слушаше и се усмихваше, без да отговаря. И понеже милейди видя, че тоя род разкази много я забавляват, продължи, само че насочи разговора върху кардинала.

Но тя беше много затруднена; не знаеше игуменката роялистка ли е, или кардиналистка; затова зае благоразумно средно положение; но и игуменката от своя страна бе още по-сдържана и благоразумна: само свеждаше ниско глава всеки път, когато пътничката произнасяше името на негово високопреосвещенство.

Милейди започна да мисли, че ще скучае много в манастира и реши да рискува малко, за да знае после как да се държи. Като искаше да види докъде ще стигне сдържаността на тази добродушна игуменка, тя започна да злослови, отначало много прикрито, после много обстойно, за кардинала, разказа за любовта на министъра с госпожа д’Егийон, с Марион дьо Лорм и с някои други изискани жени.

Игуменката започна да слуша по-внимателно, оживи се лека-полека и се усмихна:

„Добре — каза си милейди, — разговорът й харесва. Ако е кардиналистка, не влага поне фанатизъм.“

Тогава премина към преследванията, на които кардиналът подлагаше своите врагове. Игуменката само се прекръсти, без да одобри или да порицае.

Това затвърди у милейди мнението, че монахинята е по-скоро роялистка, отколкото кардиналистка.

Милейди продължи, като преувеличаваше все повече и повече.

— Аз съм напълно невежа по всички тези въпроси — обади се най-сетне игуменката. — Но колкото и далеч да сме от двореца, колкото и чужди да са ни светските дела, ние имаме много тъжни примери за това, което ни разказахте; една от нашите послушнички е пострадала много от отмъщението и от преследванията на господин кардинала.

— Една от вашите послушнички ли? — учуди се милейди. — О, боже мой! Бедната жена, съжалявам я.

— И имате право, защото тя е наистина за съжаление: затвор, заплахи, жестоки обноски, всичко е преживяла. Но в края на краищата — продължи игуменката — господин кардиналът навярно има пълно основание да постъпва така и макар че тя прилича на ангел, не бива винаги да се съди за хората по външността им.

„Добре! — каза си милейди. — Кой знае, може би ще открия нещо тук! Върви ми.“

И тя се постара да придаде на лицето си израз на пълна невинност.

— Уви! Зная това. Казват, че не трябва да се вярва на външността, но на какво да вярваме тогава, ако не на най-прекрасното творение на създателя! Аз пък може би ще се лъжа цял живот, но ще вярвам винаги на човек, чието лице ми е приятно.

— Вие значи сте склонна да вярвате, че тази млада жена е невинна? — запита игуменката.

— Господин кардиналът не преследва само престъпленията — отвърна тя. — Някои добродетели той преследва по-строго от някои злодеяния.

— Позволете ми, госпожо, да ви изкажа своята изненада — каза игуменката.

— От какво? — запита наивно милейди.

— От думите, които казвате.

— Какво чудно намирате в тези думи? — запита усмихната милейди.

— Вие сте приятелка на кардинала, щом като той ви изпраща тук, а въпреки това…

— А въпреки това говоря за него лошо — продължи милейди, като довърши мисълта на игуменката.

— Или поне не говорите добро.

— Това е, защото аз не съм негова приятелка — каза тя с въздишка, — а негова жертва.

— Но все пак писмото, с което той ви препоръчва на мене?…