Тръпка

Спортистите сме физически същества. Пълни сме с енергия и често ни остава по малко и за края на деня. Не съм изненадана, че момчетата правят подобни намеци. В думите им няма цинизъм или заплаха, просто отправят предложение и ме оставят да реша дали да го приема, или не.

Колената ми са омекнали, докато стоя под душа. За тях не е голяма работа — сигурно момичетата постоянно ги преследват — но на мен никога не са ми правили такова директно предложение, и то двама толкова готини мъже. А всеки, който е така талантлив на борда, ще бъде не по-малко талантлив и в леглото.

Водата струи по тялото ми. Двамата са толкова различни. Брент е като чифт износени сноуборд обувки, удобен и познат.

А Къртис е като чифт от новата колекцията за следващия сезон. Никога не съм ги пробвала и дори не съм си представяла, че съществуват, но усещам, че ако ги пробвам, никога няма да искам да ги сваля.

Затварям очи и обръщам лице към водната струя. След последните две провалени връзки съм още доста разбита. Единствената свалка, която мога да си позволя тази зима, е нещо повърхностно и забавно, а в това, което изпитван към Къртис, няма нищо повърхностно.

Въпреки това не мога да си го избия от тъпата глава.

Налягането тук е ниско и душът въобще не ме стопля. Докато обличам термофланелка, зъбите ми тракат. Краката сами ме понасят към коридора. Усещайки, че правя ужасна грешка, вдигам ръка да почукам.

Но има допълнително усложнение. Сестра му е най-големият ми противник. Къртис е последният човек, с когото искам да се свързвам в момента.

Правя още две крачки по коридора.

И чукам на вратата на Брент.

13

В настоящето

Докато стоя в коридора пред вратата на Брент, спомените нахлуват в главата ми. Вратата се отваря и той застава пред мен, с термобельото си „Бъртън“, косата му е мокра след душа, точно както последния път, само дето не е толкова самоуверен.

Отново усещам прилив на обич към него.

— Може ли да вляза?

Той отстъпва назад, тъмните му очи са напрегнати.

— Разбира се.

Ще ми се да го прегърна, но не искам да остава с погрешно впечатление. Искам да го попитам как вървят нещата в живота му, но въпросът ми се струва твърде личен.

Стоим един срещу друг и се гледаме. Още ме побиват тръпки от това, което каза Къртис в коридора. И двамата бяхме усетили парфюма на Саския.

Точно в тази сграда.

Въобразявахме ли си? Надявам се, че да, за бога.

Дъските под босите ми стъпала са ледени. Трябваше да си обуя чорапи.

— Тук е точно толкова студено, колкото и при мен — казвам аз. — Погледни, виждам си дъха.

Брент дръпва настрани юргана от долното легло.

— Седни.

Сядам на тънкия матрак. Той се настанява до мен, като внимава да не ме докосне, и премята юргана около раменете ни. Примъкваме се назад, докато се облегнем на стената.

Дойдох при Брент, за да чуя как си обяснява случилото се, но сега, когато съм тук, се чудя как да започна. Мразя тази дистанция помежду ни. Вече не знам как да се държа естествено с него.

А беше толкова лесно преди. Още си спомням бавната усмивка, която се разля по лицето му, когато преди десет години ми отвори вратата. Нямаше нужда да казвам каквото и да било. Той просто ме отведе за ръката до тясното си легло, покатери се след мен и изпълни обещанието си да ме стопли.

Татуировката му пак се подава изпод ръкава, вече малко поизбеляла. Посягам да я докосна, но се спирам навреме. Забелязвам часовника му — неоновозелен G-shock.

— Счупил си си „Омегата“?

— Продадох я в Ebay за две седмици в Брекънридж.

Умирам да го попитам защо спря да се състезава, но се боя, че отговорът му няма да ми хареса, така че подхващам по-общи теми, опитвайки се да възстановя близостта, която имахме някога.

— Каква досада човек сам да си плаща сноуборда, нали? Не е най-евтиният спорт.

Усмихва се пресилено.

— Така е, понякога се замислям дали да не се преместя във Франция. Ако знаех повече от две думи на френски, сигурно щях.

Лондонският му акцент е успокояващ и близък.

Но начинът, но който ме гледа, не е. Толкова е резервиран.

Навежда се напред, измъква бутилка уиски изпод леглото и ми я подава. Сигурно я е задигнал от ресторанта.

— Искаш ли?

— Не, благодаря.

Той надига бутилката. Толкова е необичайно, че пие.

— Работиш ли още като модел? — питам го аз.

— Не. Твърде съм стар.

Стига общи приказки. Инфантилната ми страна иска да го попита дали е спал с Хедър, но това ще ни накара да се почувстваме още по-неловко, така че го оставям за друг момент, пък и утре мога да притисна Хедър до стената.

Поемам си дълбоко дъх.

— Всъщност кой мислиш, че ни е поканил тук?

Брент ми хвърля страничен поглед.

— Имаш предвид, ако приемем, че не сме аз или ти?

— Ти ли ме покани?

— Не.

— Окей. И аз не съм те поканила.

Тъмните му очи блесват отново. По дяволите. Май наистина си е помислил, че отново искам да се виждаме. Някой го е подмамил тук точно както използва Къртис, за да подмами мен.

Загръщам се по-плътно с юргана.

— Тогава кой е?

— Обзалагам се, че е Къртис — казва Брент.

— Наистина ли?

— Замисли се. Той разполага с пари.