Цар Алкохол

Моето оздравяване се изрази донякъде в това, че пак започнах да намирам удоволствие в дреболии, в нищожни глупости, които нямаха отношение с книгите или проблемите на битието. Започнах да се увличам от игри, забави, плуване, пускане въздушни змейове, грижи за коне и разрешения на механични задачи. В резултат почувствувах, че съм уморен от града. В Лунната долина, в чифлика, намерих своя рай и окончателно се отказах от градския живот. В града ме привличаха сега само музиката, театъра и турската баня.

Животът ми течеше превъзходно. Работех много, занимавах се много със спорт и се чувствувах много щастлив. От книгите започнах да предпочитам онези, в които имаше повече измислица и по-малко факти. Учех се сега несравнено по-малко, отколкото по-рано. Интересувах се както по-рано от основните проблеми на живота, но се отнасях с тях вече много по-благоразумно, помнейки как бях изгорил пръстите си, когато се мъчех да разголя истината. В това настроение се таеше може би капка лъжа, капка преструвка, но това бяха лъжа и преструвка на човек, който иска да живее.

Аз съзнателно затварях очи пред онова, което смятах необуздана проява на биологичните закони. Аз просто се мъчех да изкореня от себе си лошата привичка, да унищожа вредната насока на ума. Повтарям, бях много щастлив. Като прехвърлям през ума си безпристрастно и внимателно целия си живот, намирам, че този беше най-щастливият период от него.

Но наближаваше безредно и безсмислено, както ми се струва, време — време за разплата за дългото ми познанство с цар Алкохол. На чифлика често идваха познати и оставаха да погостуват няколко дни. Някои от тях съвсем не пиеха. Но за ония, които пиеха, пълната липса на алкохол в чифлика беше едно неприятно лишение. Аз чувствувах, че нарушавам законите на гостоприемството, като ги принуждавах да понасят това лишение, и затова направих изба специално за гости.

Никога не бях се интересувал от коктейлите толкова, че да се запозная с начина на приготовлението им. Затова се обърнах към стопанина на един бар в Оукланд с молба да ми приготвя коктейли на едро и да ми ги праща по море на чифлика. Когато нямах гости, не пиех нищо. Но затова пък започнах да забелязвам, че след като привършвах сутринната си работа, с удоволствие си спомнях, че имам гост, защото това ми служеше за предлог да пия коктейл.

Но бях още така малко отровен от алкохола, че един коктейл напълно ме задоволяваше и повдигаше настроението ми. Той озаряваше като с пламък моя мозък и със своето гъделичкане предизвикваше смях, преди да седна при трапезата и пристъпя към възхитителния процес на яденето. От друга страна стомахът ми беше толкова издръжлив и силата на съпротивата ми — голяма, че този единствен коктейл беше само мъжделиво осветление, съвсем леко гъделичкане. Веднъж един от моите приятели откровено, без стеснение, изказа желание да пием още по един коктейл. Пихме. След втората чаша огънят, който мина по жилите ми, бе явно по-горещ: той сгряваше за по-дълго и смехът звучеше по-гръмко и по-сърдечно. Такива впечатления не се забравят. Понякога аз мисля, че започнах да пия именно затова, защото се чувствах прекомерно щастлив.

Помня как веднъж с Чармиан предприехме голяма разходка из планината с коне. За този ден освободихме прислугата и се върнахме късно вечерта за весела вечеря, която трябваше сами да си сготвим. О, колко чудесно беше да шетаме двамата из кухнята, докато вечерята ни вреше на огъня. Аз лично бях на върха на щастието; книгите и високите истини се отвлякоха някъде далеко. Тялото ми ликуваше от излишък на здраве и аз чувствах приятна умора от дългата езда. Денят беше великолепен. Нощта също. При мене беше любимата жена и се готвехме с нея да пируваме весела самота. Грижи нямах. Всички сметки бяха изплатени и обилният приток на пари не пресъхваше. Бъдещето се разкриваше все по-широко пред мене. В кухнята се печаха вкусни неща, нашият смях звучеше звънливо, а в стомаха си усещах приятното гъделичкане на глада.