Царството

Точно в този миг помощник-пилотът каза нещо на Халед на език, който Нанси не разбра. Халед си нахлузи слушалките и каза с по-делови тон:

- Добре, ще довърша тази история по-късно...

- Сигурен съм, че госпожица Кели едвам ще изтрае - каза Джек и го потупа по гърба.

Докато се насочваха към пистата, Нанси просъска:

- Хубав приятел!

- Той само се опитва да те забавлява - отговори Адамс с язвителна усмивка.

- Интересна представа за забавление. Има ли нещо вярно в нещата, които разправя?

- Разбира се. Известна истина има. Навсякъде можеш да срещнеш лоши свещеници. Будистите не са изключение.

- Това прозвуча доста средновековно.

- Не е толкова зле. Той преувеличава или говори за онова, което е било някога. Днес е различно. Тибет е подложен на атака. Няма и следа от потисничество, в което да се вторачиш. Дори и изповядващите бон изглежда се държат както трябва и се събират зад Далай Лама...

- Те анимисти ли са?

- Не, в никакъв случай. Не са примитивни - това е сложна религия. Те представляват нещо като огледален образ на тибетските будисти. Трябва да питаш Херцог, когато го намерим - той знае всичко за тях. Мисля, че и двете разновидности са еднакво странни: и будистите, и бон. Носят едни и същи роби, гомпите или манастирите им приличат на будистките както отвън, така и отвътре. Обаче очевидно в манастирските ритуали всичко е наопаки.

- Какво? Искаш да кажеш, че изпълняват всички ритуали наопаки?

- Да. Или може би Далай Лама и неговата банда ги правят наопаки, а изповядващите бон още отначало са ги изпълнявали както трябва. Кой знае? Питай Антон. Дори свастиките им са извити в противоположната посока на будистките - точно както нацистките свастики.

В този момент тя започна:

- Значи и в Тибет има свастики? Мислех, че са индуистки символ.

- Всички използват свастиките. Те са индуистки и будистки символ. С „Трибюн" нещата май не вървят добре, след като кореспондентите им не знаят дори това...

Сега отново я гледаше презрително, с такова обвинително и враждебно изражение, че я накара да се сепне и да се запита какво му има на този човек? Дали няма нещо общо с институциите, може би я презира, защото работи във фирма, защото е журналистка във вестник, който е голямо акционерно дружество? Той се е борил сам, самотна фигура, поемаща невъобразими рискове заради онова, което смята за своя работа. И то в продължение на толкова години, че тя се запита дали не е започнал да мрази всички, които следват някаква официална линия и са си нахлузили ярема на някоя организация? Нямаше съмнение, че Адамс беше отцепник и сега Нанси разбираше, защо Кришна не го харесва. Беше прекалено променлив. Понякога беше истински герой, вежлив, самоуверен, а после се държеше като... пияница или самотна душа, очевидно саморазрушителен или разрушаващ всичко около себе си. Всичко и най-вероятно и всички, помисли си тя и потрепери на седалката.

Джек взе възглавницата от седалката си и я пъхна зад тила си.

- Така, аз ще гледам да поспя... Слънцето ще изгрее след няколко часа. Не си сваляй колана. Над Хималаите има много въздушни ями. Малък самолет като този може да пропадне за секунди няколкостотин метра. Виждал съм хора да си трошат вратовете в тавана на кабината...

- Много мило, че си се загрижил - подхвърли тя.

- Просто е - ако си строшиш врата, няма да си получа парите - обясни той грубо и отново с някакво гадно чувство за хумор. После затвори очи.

Нанси се вторачи през илюминатора в мрака, докато под нея се разстилаха светлините на Делхи.

28

В сумрака на джунглата заместник-игуменът оглеждаше подозрително Антон и зададе въпроса отново, за да е сигурен, че белият човек го разбира.

- Пристигнали сте със самолет в Лхаса преди четири месеца?

Херцог кимна. Сега се беше поуспокоил и отворил очи. Сънищата бяха изчезнали. Той виждаше джунглата наоколо, чуваше тракането на зърната на броениците и мърморенето на монасите, които се молеха. Знаеше, че този възрастен мъж пред него е лама, и усещаше, че е уплашен.

- Да - потвърди. - Щом казваш, че сега сме в седмия месец, да, преди четири месеца.

Заместник-игуменът въздъхна облекчено. Най-сетне в думите на белия човек имаше някакъв смисъл. Беше хапнал малко, пил вода и сега гласът му беше по-силен, а мислите по-свързани. Въпреки това твърдението му беше нелепо. Не може да е бил в Шангри Ла. Говорейки високо и бавно, защото знаеше колко с крехък разумът на белия, заместникът на игумена продължи да пита:

- Защо си дошъл в Пемако?

- Всичко, върху което съм работил, ме накара да повярвам, че най-накрая имам ясна представа къде трябва да търся... - белият човек получи пристъп на кашлица, преди да продължи отново. - Чрез процеса на триангулация, основавайки се на разказите на моя баща, на десетилетното ровене в прашните библиотеки на стотици хималайски манастири и на хилядите часове, прекарани в разговори с гурута и монаси, аз успях да стесня кръга на търсенето до високите южни котловини на Пемако, които се отварят към широката долина на Цангпо.

- Откъде си толкова сигурен?