Царството

Идеята, че арийците, предците на германците, имат нещо общо с този регион, ѝ се струваше твърде изсмукана от пръстите. Все пак знаеше, че не е специалистка. Връщаше се отново и отново на основния въпрос: защо интелигентен човек като Херцог, всички бяха съгласни с тази оценка, ще се втурне да преследва нацистките митове? От малкото, което знаеше за нацистката митология, тя представляваше смесица от старите северни богове, цикъла на Вагнер „Пръстенът на нибелунга" плюс малко сатанизъм, поръсен за подобряване на вкуса. В повечето исторически изследвания, които беше чела за това време, наблягането на нацистите върху германската митология се разглеждаше като чиста пропаганда, прикритие на партийния апетит за власт. Ала Обществото „Туле" не беше просто фасада. Ако можеше да се вярва на статията в „Гардиън", то бе изворът, от който бликва цялата злокобна идеология. За заблудените германци или поне за някои от тях тукашните земи бяха истинска примамка извън фетишизма и ритуалните представления. Може би в онова, в което са вярвали, имаше известна доза истина? Очевидно Антон Херцог мислеше така. Това беше заключението, от което Нанси не можеше да избяга.

Самолетът започна да рулира, а Джек най-сетне ѝ се усмихна и попита:

- Да не си си глътнала езика?

- Не, но съм малко уморена. Всичко наред ли е?

- Надявам се - отговори той, а усмивката му избледня.

- Как успяхме да избегнем летищната охрана?

- Имам приятели, ако не по високите етажи, то поне на нужните места - вдигна американецът рамене.

- Е, винаги е добре, когато тръгнеш на път, да опознаеш района.

Джек не си направи труда да отговори.

Нанси се запита защо ли неговите настроения се менят толкова бързо и в един момент е любезен, а миг след това направо груб. Но нейните размишления върху завладяващата тема за личностното разстройство на Джек бяха рязко прекъснати, когато Халед Хюсеин влезе през вратата и се отправи към кокпита. Сега към шалварите и блузата беше добавил и малко кръгло кепе на главата, известно по тези краища като пакул. Той беше красив и почти женствен със своите високи скули и нежни черти. Лицето му беше украсено от спретнато подстригана брада, която рамкираше широката му усмивка. Съвсем различна гледка от Джек, отбеляза тя наум. Макар че сигурно беше също толкова непроницаем, но по свой начин.

Халед се настани на пилотската седалка пред нея и се провикна през рамо:

- Джек ми каза, че отиваш на обиколка из Тибет. Така че си отваряй очите с тези стари хитри лами. Може да се опитат дори да те купят за жена...

Нанси извика в отговор:

- Какво имаш предвид?

- Ще те оберат. Хубаво момиче като теб, пълно с наивни идеи за тибетския будизъм. Дори могат да се опитат да те купят за жена...

Той не преставаше да се усмихва, но Нанси не беше сигурна, че е напълно добродушен.

- Изглежда имаш много ниско мнение за тях - отбеляза тя. Халед си сложи колана и потупа помощник-пилота приятелски по рамото. Той вече си беше сложил слушалките с микрофона, затова отговори, като му показа вдигнат палец. Хюсеин завъртя седалката си и се наведе малко напред, така че да не се налага да крещи толкова.

- Да, може би се дължи на факта, че прекарах толкова време по тези места. Зная какво мислите вие, западняците. Но зная и какво си мислят ламите...

Нанси стрелна с поглед Джек. Той се усмихваше сякаш на себе си - подигравателна, доста грозна и мазна усмивка, която го правеше да прилича на лисица.

Халед междувременно продължи:

- Виждал съм лами да използват броениците си за сметала, с които изчисляват печалбата и загубата. Виждал съм други да закачат молитвените си колела за водни мелници, за да не им се налага сами да ги въртят. Бил съм и в манастири, където пред хората се осъжда убиването на животни, обаче кухненските складове са пълни с овнешко и яково месо. Знаеш ли как убиват животните?

- Не.

- Подкарват ги към някоя пропаст, така че да се убият сами! - Халед се плесна по бедрото от мрачно веселие. - Нали разбираш, тези лами са големи теолози! Знаят как да заобиколят словото на Буда.

В този момент Джек го прекъсна:

- Халед, подозирам, че отегчаваш нашата гостенка с историите за твоите пътувания... А освен това не ти вярва.

Халед не му обърна внимание.

- А най-хубавото от всичко са женските манастири! Веднъж, когато пътувах в района на Конгпа, прекосявах една долина. Всички монахини бяха на полето и жънеха пшеницата. И знаеш ли какво? Всички бяха с голи гърди и се трудеха под горещото слънце. Гледката си я биваше! Около стотина млади девици, всички във върхова физическа форма, и докато минавах през полето, всяка от тях ми правеше мили очи. Беше направо невероятно. Нали разбираш, затварят ги в женскит манастири на шестнайсет, но и те са само хора. Както и да е, онази вечер игуменката ме покани в манастира, за да видя как изпълняват някаква рядка тантрическа церемония...

В този миг Джек Адамс започна да се смее.

- Е, Халед, с това изгуби всякакво доверие, на което може да си се радвал. Коя млада девица би спряла очи на теб, развратния дърт пущун?