Целуната от сянката

Стори ми се, че продължи вечно, но знаех, че съм стояла само няколко минути на свидетелската скамейка. Когато приключих, ме обзе невероятно облекчение, че Виктор не реагира на думите ми. След това беше ред на Лиса. Като жертва тя изложи пред съда своите лични впечатления и всеки един от присъстващите остана смаян от разкритията за страданията й. Наистина звучеше завладяващо — никой никога не бе чуват нещо подобно. Осъзнах, че без дори да се опитва, Лиса използваше вродената си душевна харизма. Мисля, че просто й идваше отвътре, от същия извор, както и внушението. Присъстващите бяха безкрайно впечатлени и изпълнени със симпатия към нея. Когато Лиса описа мъченията, на които Виктор я беше подложил, за да я застави да го излекува, видях как лицата на всички пребледняха от ужас. Дори и скованата маска, която кралица Татяна беше надяната, потрепна за миг, макар да не можех да кажа дали бе от състрадание, или просто от изненада.

Най-удивителното обаче беше колко спокойно Лиса разказа историята. Външно тя изглеждаше самоуверена и красива. Но когато заговори, докато описваше как точно я бе измъчват охранителят на Виктор, тя разкри цялата болка и ужас от онази нощ. Онзи тип владееше магията с въздуха и я изтезаваше чрез него, като понякога я лишаваше от възможността да диша, а след това я задушаваше още по-плътно. Това бе ужасяващо и тогава аз го бях изпитата наравно с нея. Изпитах го и сега, докато говореше за мъченията. Всяка болезнена подробност още бе запечатана в спомените й, така че болката се завръщаше и в нея, и в мен. И двете въздъхнахме с облекчение, когато привърши с показанията.

Накрая дойде ред на Виктор. Съдейки по изражението на лицето му, никой не би предположил, че в момента го съдят. Не беше нито разгневен, нито изплашен. Нищо не оспори. За нищо не се разкая. За нищо не помоли. Имаше точно същия вид, с който го помнехме от преди, сякаш нищо на този свят не можеше да го развълнува. Кой знае защо, но това още повече ме вбеси.

Дори докато отговаряше на конкретните въпроси, той звучеше, все едно всичките му деяния са напълно разумни и оправдани. Когато адвокатката на обвинението го попита защо е извършил всичко това, той я погледна, сякаш е загубила разсъдъка си.

— Просто нямах друг избор — заяви с най-любезния си тон. — Умирах. Никой нямаше да ми разреши открито да експериментирам със силите, които владее принцесата. Какво бихте сторили на мое място?

Адвокатката не обърна внимание на това откровение. Едва се сдържаше да не покаже отвращението си.

— И вие решихте също, че е необходимо да покварите собствената си дъщеря, като я превърнете в стригой?

Всички в залата се размърдаха от неудобство. Едно от най-ужасните неща на стригоите бе това, че те не се раждаха, а се създаваха. Един стригой можеше да застави човек или морой да се превърне в стригой, ако изпие кръвта на жертвата си, а след това й даде от собствената си кръв. Нямаше никакво значение дали жертвата го иска, или не. И след като веднъж жертвата стане стригой, тя губи всичко от предишната си същност. Превръща се в ужасяващо чудовище, чиято единствена цел е да убива другите, за да оцелее. Стригоите превръщат жертвите си в себеподобни, ако преценят, че те по някакъв начин ще укрепят силите им. А понякога го правят и само заради жестокостта си.

Друг начин за превръщане в стригой е, ако някой морой доброволно избере да убие друга личност по време на захранването си, с което разрушава всички свои магически способности и се лишава от живота си. Именно така бяха постъпили родителите на Кристиан, защото искали да бъдат безсмъртни, каквото и да им струва това. Дъщерята на Виктор — Натали — го направи, защото той я бе подтикнал към това. Допълнителната сила и бързина, които тя придоби от преобразяването си в стригой, й помогна да го освободи. Баща й смяташе, че постигането на целите му си заслужава всякакви жертви.

Виктор отново не показа дори следа от разкаяние. Отговорът му беше прост.

— Натали сама взе това решение.

— Можете ли да кажете това за всички, които сте използвали за постигане на целите си? Пазител Беликов и госпожица Хатауей не са ви сътрудничили доброволно.

Виктор се засмя.

— Е, това е въпрос на гледна точка. Честно казано, не мисля, че са имали нещо против. Но ако разполагате с време след приключването на този процес, ваша чест, може би ще пожелаете да се заемете с едно напълно законно разследване за изнасилване.