Читаем Ubiyte Raym полностью

— Да - потвърди Бел, - повечето хора, които варят неза­конно уиски, използват филтри за кафе.

— Точно като влакната от дрехите на Гарет. А декстрозата и захарозата са сложни въглехидрати от плодовете. От плодовия сок, който е останал в бутилката, преди да налеят уискито. Бен каза, че бил стипчив, като сок от френско гроз­де. Нали тези бутилки се използват най-често за наливане на уискито, а, Джим?

— Да, нектар „Оушън спрей“.

— Значи Гарет държи Мери Бет в някоя барака, в която се е правило нелегално уиски, вероятно изоставена след ак­цията.

— Каква акция? - поинтересува се Мейсън.

— Ами, като фургона - каза Райм; писнало му беше да обяснява очевидни неща. - Щом Гарет използва бараката за скривалище, значи е изоставена. Защо му е на някого да изос­тавя работещ казан за уиски?

— Данъчните са ги разкрили - отвърна Бел.

— Точно така. Обади им се и ги питай за нелегалните фабрики за уиски, които са били разкрити и затворени през последните две години. Трябва ни стара постройка, близо до гора и да е боядисана в кафяво, въпреки че по време на акци­ята може да е била в друг цвят. Намира се на шест-седем километра от дома на Франк Хелър и наблизо има каролинско езерце.

Бел излезе.

— Много добре - похвали го Бен.

Дори Мейсън Жермен изглеждаше впечатлен въпреки предубежденията си.

След малко Бел се върна:

— Хванахме ги!

Погледна листчето, на което беше записал координатите, после огледа картата и накрая загради една точка в квадрант Б-4.

— Точно тук - обяви той. - Началникът на отдел „Данъчно разследване“ каза, че акцията била мащабна. Разкрили фабриката преди около година и я затворили. Един от аген­тите им проверил постройката преди два-три месеца, била боядисана в кафяво. Затова огледал внимателно да не би от­ново да я ползват. Казал, че била празна и повече не са се занимавали с нея. А, и се намира на двайсетина метра от дос­та голямо каролинско езерце.

— Има ли начин да се стигне с кола?

— Би трябвало. Всички нелегални фабрики за уиски са близо до път.

Райм кимна:

— Добре, Джим, открих ги. Сега искам един час насаме с нея. Знам как да я накарам да се предаде.

— Опасно е, Линкълн.

— Един час - повтори Райм и погледна шерифа в очите.

Най-сетне Бел склони:

— Добре, но ще извикам щатската полиция. Ако Гарет избяга и този път, ще го преследваме по всички правила.

— Разбрано. Мислиш ли, че микробусът ми може да стиг­не дотам?

— Е, пътищата не са от най-добрите, но...

— Аз ще те закарам - каза решително Том. - Каквото ще да става, ще те закарам.

Пет минути след като Райм тръгна и Джим Бел се прибра в кабинета си, Мейсън Жермен се измъкна от шерифството.

В сградата имаше десетина телефона, които можеше да ползва, но той предпочете да излезе в жегата и да се обади от един автомат пред банката. Извади няколко монети. Ог­леда се, за да се увери, че никой не го е видял, измъкна от джоба си листче, на което бе надраскан телефонен номер, и набра.

„Чичко Джон, Чичко Джон, прясна манджа с Чичко Джон... Чичко Джон, Чичко Джон, прясна манджа с Чичко Джон...“

Десетина фермери я гледаха подигравателно от консерве­ните кутии. Тъпата рекламна песничка звучеше в ушите ѝ като химн на невъобразимата ѝ глупост.

Глупост, заради която Джеси Корн загуби живота си, а тя провали своя.

Почти не забелязваше какво става в бараката, не обръща­ше внимание на караницата между Гарет и Мери Бет. Беше помогнала на това момче, рискувайки живота си, а сега бе негова затворничка.

Пред очите ѝ бе само черната дупка в челото на Джеси.

В ушите ѝ звучеше само глупавата песничка: „Чичко Джон... Чичко Джон...“

Изведнъж Сакс осъзна едно: от време на време Райм се пренасяше мислено в друг свят. Разговаряше, но думите му нямаха смисъл; усмихваше се, но усмивката му бе фалшива; даваше си вид, че слуша, но всъщност не чуваше нищо. В такива моменти той мислеше за смъртта. Обмисляше въз­можността да се свърже с някой лекар от организациите за подпомагане на самоубийството, като „Лете“ например, или дори да си наеме убиец. (Райм, който бе допринесъл за вкар­ването в затвора на не един мафиот, със сигурност имаше връзки в тези среди. Всъщност някои хора с удоволствие би­ха свършили работата и безплатно.)

До този момент, в който животът ѝ изглеждаше толкова разбит, колкото животът на Райм, ако не и повече, тя винаги бе смятала желанието му да сложи край на живота си за греш­но. Сега обаче го разбираше.

Гарет подскочи уплашено:

— Какво е това?

„Трябва постоянно да се ослушваш. Иначе могат да се про­мъкнат зад гърба ти.“

После и Сакс чу бръмченето. Бръмчене на бавно прибли­жаваща се кола.

— Откриха ни! - изкрещя момчето.

Отвън се чу затръшване на врата.

— Сакс. Аз съм.

Тя се усмихна леко. Никой освен Линкълн Райм не може­ше да открие това място.

— Сакс, там ли си?

— Не! - прошепна Гарет. - Не отговаряй! Нека си помис­лят, че ни няма.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Эскортница
Эскортница

— Адель, милая, у нас тут проблема: другу надо настроение поднять. Невеста укатила без обратного билета, — Михаил отрывается от телефона и обращается к приятелям: — Брюнетку или блондинку?— Брюнетку! - требует Степан. — Или блондинку. А двоих можно?— Ади, у нас глаза разбежались. Что-то бы особенное для лучшего друга. О! А такие бывают?Михаил возвращается к гостям:— У них есть студентка юрфака, отличница. Чиста как слеза, в глазах ум, попа орех. Занималась балетом. Либо она, либо две блондинки. В паре девственница не работает. Стесняется, — ржет громко.— Петь, ты лучше всего Артёма знаешь. Целку или двух?— Студентку, — Петр делает движение рукой, дескать, гори всё огнем.— Мы выбрали девицу, Ади. Там перевяжи ее бантом или в коробку посади, — хохот. — Да-да, подарочек же.

Агата Рат , Арина Теплова , Елена Михайловна Бурунова , Михаил Еремович Погосов , Ольга Вечная

Детективы / Триллер / Современные любовные романы / Прочие Детективы / Эро литература
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры