Ubiyte Raym

Момчето насочи оръжието си към лицето му и закрещя:

— Кой си ти? Какво правиш в къщата ми? Какво си нап­равил на Мери Бет?

— Тя ни нападна! Виж какво направи на приятеля ми!

— Хвърли това веднага! - продължи да крещи момчето. - Хвърли го, или ще те убия! Сериозно говоря. Ще ти пръсна скапаната кратуна!

— Господи... - промълви и хвърли оръжието на земята.

— Сега се разкарайте оттук! Бързо.

Мисионера отстъпи назад, помогна на Том да се изправи и двамата закуцукаха към гората.

Гарет издърпа Мери Бет към входа на бараката:

— Влизай вътре! Всички трябва да влезем. Те са след нас. Трябва да се скрием. Ще се скрием в мазето. Гледай какво са направили с бравите! Счупили са ми вратата!

— Не, Гарет! - възрази с прегракнал глас Мери Бет. - Няма да вляза повече там.

Той я издърпа вътре. Мълчаливата червенокоса жена съ­що влезе. Гарет затвори вратата и загледа възмутено наце­пените дъски и счупените резета.

Мери Бет се приближи и го удари с все сила в лицето. Той примигна удивено и отстъпи.

— Мръсник! - закрещя тя. - Можеха да ме убият заради теб!

— Извинявай! - запелтечи момчето. - Не знаех за тях. Мислех, че наоколо не минава нйкой. Не исках да те оставям толкова дълго сама. Арестуваха ме.

— Арестували ли са те? Какво тогава правиш тук?

Най-сетне червенокосата проговори:

— Аз го измъкнах от затвора. За да те намерим и да те върнем в града. Така ще подкрепиш твърденията му за мъжа с тъмния гащеризон.

— Какъв мъж? - попита объркано Мери Бет.

— Онзи от Блакуотър Ландинг. Мъжът с тъмния гащери­зон, който уби Били Стейл.

Мери Бет поклати глава:

— Ама... Гарет уби Били. Той го удари с лопатата. Видях го. Стана пред очите ми. После ме отвлече.

Мери Бет никога не беше виждала такова изражение. Пъ­лен шок и объркване. Червенокосата понечи да се обърне към Гарет, но нещо привлече погледа ѝ: полицата с няколко зеленчукови консерви „Чичо Джон“. Тя се приближи до тях като сомнамбул и взе една. Загледа картинката на етикета - весел рус фермер с тъмен гащеризон и бяла риза.

— Всичко си измислил - прошепна тя на Гарет. Вдигна консервата: - Няма никакъв мъж. Излъгал си ме.

Гарет пристъпи напред и с бързината на скакалец смъкна белезниците от колана на червенокосата и ги щракна около китките ѝ.

— Съжалявам, Амелия - каза той, - но ако ти бях казал истината, нямаше да ме освободиш. Нямаше другиачин. Тряб­ваше да се върна за Мери Бет.

36.

Линкълн Райм трескаво разглеждаше списъка с улики­те.

„Какво, по дяволите, прави този хроматограф толкова вре­ме?“

Джим Бел и Мейсън Жермен седяха мълчаливо. Люси се беше обадила да съобщи, че са загубили следата и чакат на няколко километра северно от фургона - квадрант В-5 на кар­тата.

Хроматографът бръмчеше, всички чакаха резултатите.

Дългото мълчание най-после бе прекъснато от гласа на Бен Кър:

— Знаеш ли как ме наричат? Сигурно вече си се досетил.

Райм го погледна въпросително.

— Биг Бен - обясни зоологът, - на големия часовник в центъра на Лондон.

— Не се бях сетил. В училище ли ти викаха така?

— В гимназията. Като бях на шестнайсет, бях метър и деветдесет висок и тежах сто килограма. Много ми се прис­миваха. Винаги съм се срамувал от външния си вид. Затова може би реагирах малко странно, като те видях за пръв път.

— Другите момчета сигурно много са те тормозили - от­беляза Райм, без да показва дали приема, или отхвърля изви­нението.

— И още как. Докато не пораснах. После взех първо мяс­то по борба за юноши и нокаутирах Дарил Тенисън за три секунди. Доста повече време му трябваше, за да се съвземе.

— Аз бягах много от часовете по физическо - призна Райм. - фалшифицирах извинителни бележки от името на лекаря и родителите си, доста се бях ошлайфал. Вместо това ходех в химическата лаборатория.

— Сериозно?

— Поне два пъти седмично.

— И си правил експерименти?

— Четях много, играех си с апаратите... Няколко пъти во­дих и Соня Мецгер.

Том и Бен се засмяха.

Споменаването на Соня, първата му приятелка, го накара отново да се замисли за Амелия Сакс.

— Готово - обяви Бен.

Мониторът на апарата просветна и показа хроматографс- кия профил на пробата, която Райм бе поискал от Джим Бел. Едрият младеж кимна:

— Ето: петдесет и пет процентен алкохол, вода, много ми­нерални соли. Има следи от формалдехид, фенол, фруктоза, декстроза и целулоза.

— Това ми стига - каза Райм.

Помисли си: „Рибата може да е на сухо, но май са ѝ порас­нали бели дробове.“

— Допуснах грешка - обяви той. - Голяма грешка. Пред­положих, че маята е от воденицата, не от затвора на Мери Бет. В коя воденица обаче има мая? Само хлебарниците я използват. Значи... - той вдигна вежди и погледна Бел - е от някое място, където правят това.

Кимна към една бутилка на масата. Беше накарал Бел да я донесе от мазето на шерифството. Когато полицаите осво­бождаваха кабинета, за да го оборудват като лаборатория, бе видял един от тях да изнася няколко бутилки от нектар. Вът­ре имаше домашно уиски.

— Захарта и маята се слагат за закваска - обясни криминологът. - А целулозата в тази проба вероятно е от харти­ените филтри, които, предполагам, се използват за прецеж­дане на уискито.