Ubiyte Raym

— Не! - изкрещя Люси.

Инстинктивно насочи дулото към Кюлбо, но докато ре­агира, тримата мъже залегнаха във високата трева.

След секунди Томъл се опомни от изненадата и стреля. С първия изстрел от дългата си пушка счупи предното стъкло на микробуса.

37.

В микробуса, близо до мястото, на което само преди се­кунди бяха стояли Сакс и Люси, се забиха още куршуми. Том опитваше да измъкне тежката количка от калта.

— Линкълн! - изкрещя Сакс.

— Добре съм. Скрийте се от другата страна на микробуса.

— Гарет ще ни вземе на прицел оттам - възрази Люси.

— Само че не той стреля в момента - отбеляза Сакс. - Хайде, мърдай!

Чу се нов изстрел и сачмите прехвърчаха на сантиметри от нея. Том успя да измъкне количката и я избута към безо­пасната страна на микробуса, без да обръща внимание на из­стрелите.

— Пази се - предупреди го Райм.

Двете жени ги последваха.

— Защо, по дяволите, го правят? - възкликна Люси.

Стреля няколко пъти, О’Сараян и Томъл залегнаха. Райм не виждаше Кюлбо, но знаеше, че едрият мъж е някъде пред тях. Пушката му беше далекобойна и имаше оптически мер­ник.

— Свали ми белезниците и ми дай оръжие - изкрещя Сакс.

— Послушай я - обади се Райм. - Тя е по-добър стрелец от теб.

Полицайката поклати глава, удивена, че ѝ предлагат та­кова нещо. По микробуса продължаваха да тракат куршуми.

— Те имат пушки! - настоя Сакс. - Не можеш да се спра­виш с тях.

— Какво става? - промълви Люси ужасена, по бузите ѝ потекоха сълзи. - Какво става?!

Прикритието им нямаше да издържи много. Микробусът ги пазеше от Кюлбо, но другите двама заобикаляха от двете страни и след няколко минути щяха да ги подложат на кръс­тосан огън.

Люси стреля още два пъти - в тревата, където бе видяла проблясване от цевта на пушка.

— Само хабиш патроните. Изчакай да се покажат - посъ­ветва Сакс. - Иначе...

— Млъквай, по дяволите - сряза я Люси. Опипа джобове­те си: - Къде се дяна скапаният телефон?

— Линкълн - обади се Том. - Ще те смъкна от количката. Прекалено добра мишена си така.

Райм кимна. Болногледачът разкопча ремъците, хвана го през гърдите и го свали внимателно на земята. Райм се опи­та да вдигне глава, за да наблюдава какво става, но силна болка проряза врата му. Наложи се да се отпусне на тревата, докато му мине. Никога не се беше чувствал толкова безпо­мощен.

Чуха се нови изстрели, този път по-близо. Някой се изс­мя. Нападателите явно се забавляваха.

— Почти са ни обградили - промърмори Люси.

— Колко патрона ти остават? - попита Сакс.

— Три. И един резервен пълнител.

— С шест патрона ли?

— Да.

Един куршум уцели инвалидната количка и я събори сред облак прах.

Люси стреля по О’Сараян, но пак не улучи. По ответния изстрел стана ясно, че скоро ще бъдат заобиколени.

Тук щяха да загинат, притиснати между разбития микро­бус и бараката. Райм се запита какво ли ще почувства, кога­то куршумите се забиват в тялото му. Никаква болка, разби­ра се, нищо нямаше да усети. Погледна Сакс, по лицето ѝ бе изписано отчаяние.

„Ти и аз, Сакс...“

После обърна глава към бараката.

— Гледайте!

Жените се обърнаха. Гарет беше отворил вратата.

— Бързо вътре - изкрещя Сакс.

— Луда ли си? Гарет е с тях. Комбина са.

— Не - отсече Райм. - Можеше да ни застреля през прозо­реца, но не го направи.

Съвсем наблизо проехтяха още два изстрела. Храстите се размърдаха, Люси се прицели.

— Не хаби куршумите! - изкрещя Сакс.

Люси обаче стреля два пъти. Камъкът, който единият от нападателите бе хвърлил, за да я подмами, се изтърколи от храстите. Сакс бързо се хвърли върху Люси и я дръпна. Сач­мите от пушката на Томъл прелетяха на сантиметри от тях и се забиха в микробуса.

— По дяволите! - изруга полицайката и отново зареди.

— Бягайте вътре! - изкрещя Райм. - Бързо.

Люси кимна:

— Добре.

— Хвани ме по пожарникарския начин - нареди Райм.

Това е най-лошият начин за пренасяне на инвалид – има опасност да се увредят някои части от тялото му. Така обаче пренасянето щеше да е най-бързо и Том щеше да се изложи за най-кратко време на куршумите. Освен това тялото на Райм щеше да му служи за прикритие.

— Не - възрази болногледачът.

— Хайде, Том. Недей да спориш.

— Ще ви прикривам - извика Люси. - Тръгвайте. Готови?

Сакс кимна. Том вдигна Райм на ръце, сякаш носеше дете.

— Том... - запротестира инвалидът.

— Тихо, Линкълн, ще действам, както аз реша.

— Хайде! - изкрещя Люси.

Прозвучаха няколко силни изстрела. Ушите на Райм заг­лъхнаха, зрението му се замъгли.

Във вратата на бараката се забиха няколко куршума. Три­мата се вмъкнаха вътре. След секунди дотича и Люси. Затръшна вратата зад гърба си. Том остави внимателно Райм на дива­на.

На един стол седеше млада жена и ужасено гледаше инва­лида. Явно това беше Мери Бет Макконъл.

Гарет Ханлън седеше на друг стол и пукаше нервно с кокалчетата на пръстите си. Лицето му бе възпалено, в очите му се четеше ужас.

Люси се прицели в главата му:

— Дай оръжието! Веднага!

Той примигна и веднага ѝ го подаде. Тя го прибра и изкре­щя нещо. Райм не чу какво: гледаше ужасените очи на мом­чето. Очи на уплашено дете.