Ubiyte Raym

— Може ли да попитам - намеси се Сакс - откъде сте толкова сигурни, че Гарет е убиецът?

— Аз го видях, когато отвличаше Лидия тази сутрин - от­върна Джеси.

— Това не доказва, че е убил Били и че е отвлякъл друго­то момиче.

— А - обади се Бел, - намерихме негови отпечатъци. По лопатата.

Райм кимна:

— И имате проби от отпечатъците му, защото е бил арес­туван и преди, така ли?

— Точно така.

— Добре. Разкажете сега за тази сутрин.

Джеси взе думата:

— Беше рано. Малко след изгрев-слънце. С Ед Шефър пазехме местопрестъплението, в случай че Гарет се върне. Лидия дойде да остави цветя. Аз се върнах при колата. Явно съм сбъркал. Изведнъж тя запищя и после двамата изчезна­ха на другия бряг на Пако. Избягаха, преди да успея да наме­ря лодка или друг начин да прекося реката. Ед не се обажда­ше по радиостанцията. Разтревожих се за него, а когато оти­дох на другия бряг, го заварих ни жив, ни умрял от ужилванията. Явно Гарет е поставил капан за всеки, който влезе в ба­раката му.

— Мислим, че Ед знае къде е Мери Бет - вметна Бел. - Успял е да погледне картата, която Гарет е държал в барака­та. Сега обаче е в безсъзнание, а момчето е взело картата.

— Какво е състоянието му? - поинтересува се Сакс.

— В шок е. Никой не знае дали ще се оправи и дали, ако дойде в съзнание, ще си спомня какво е видял.

Значи щяха да се осланят само на уликите. Което Райм и бездруго предпочиташе пред свидетелските показания.

— Някакви веществени доказателства от тазсутрешното престъпление? - попита той.

— Намерих това - обяви Джеси и показа една маратонка, завита в найлонов плик. - Гарет я е загубил, докато е отвли­чал Лидия.

Това вече беше нещо. Райм кимна към масата:

— Добре, оставете я ей там. Нещо друго?

— Нищо.

— Разкажете ми за другите убийства, в които го подозирате.

— Всичките са извършени в Блакуотър Ландинг - започ­на Бел. - Две от жертвите бяха удавени в Блакуотър Канал. Уликите показват, че са си ударили главата при падането. Съдебният лекар обаче смята, че може да са зашеметени пре­ди това и после да са блъснати в канала. Гарет се е навъртал около домовете им малко преди да умрат. Не успяхме обаче да намерим никакви доказателства за вината му. Миналата година имахме случай на ужилване от оси. Също като с Ед. Сигурни сме, че Гарет го е направил.

Мейсън го прекъсна:

— Жертвата беше двайсетгодишно момиче, също като Ме­ри Бет. Прекрасно същество, добра християнка. Спяла на ве­рандата си. Гарет ѝ хвърлил гнездо с оси. Бяха я ужилили на сто трийсет и седем места. Почина от сърдечен удар.

— Аз се отзовах първа на сигнала - намеси се Люси Кър. - Ужасна гледка. Умря бавно, много се мъчи.

— А това погребение, което току-що видяхте - добави ше­рифът. - Малкият Тод Уилкс. Едва осемгодишен. Самоуби се.

— О, не! - възкликна Сакс. - Защо?

— Ами, беше доста болен - обясни Джеси Корн. - Не мо­жеше да излиза, не можеше да играе... Много тежко го при­емаше. Има обаче и още нещо. Преди няколко седмици Гарет се нахвърлил с викове срещу него. Наистина много грубо. Пред­полагаме, че Гарет го е заплашвал и той не е издържал.

— Какъв може да е мотивът?

— Превъртял е, това е мотивът - изсъска Мейсън. - Хо­рата му се присмиват и той си отмъщава. Много просто.

— Да няма шизофрения?

— Според училищния психолог - не - отвърна Люси. - Антисоциално поведение, така го наричат. Има висок коефициент на интелигентност. Беше отличен ученик, преди да започне да бяга от училище преди две години. Мога да ви дам снимка.

— Не е необходимо - спря я Райм.

— Да, моля ви - в същия момент каза Сакс.

— Защо ни е, Сакс? Това не е важно. Интересува ни оно­ва, което е извършил.

— Просто искам да го видя.

Шерифът отвори една папка.

— Ето го при ареста за гнездото на оси.

На снимката се виждаше слабо, късо подстригано момче със събрани гъсти вежди и хлътнали очи. Бузата му бе одрана.

— Ето и друга - добави шерифът и подаде изрезка от вес­тник.

На нея имаше снимка на четиричленно семейство около масичка за пикник. Отдолу пишеше: „Семейство Ханлън на годишния пикник на Танърс Корнър, една седмица преди тра- гичната катастрофа на Шосе 112, която отне живота на Стюарт, 39 г., Сандра, 37 г., и дъщеря им Кей, на 10 г. На снимка­та се вижда и Гарет, 11 г., който не е бил в колата по време на злополуката.“

— Може ли да видя доклада от огледа на вчерашното мес­топрестъпление? - попита Райм.

Бел отвори една папка. Том я взе. Райм не разполагаше тук с устройство за прелистване, така че разчиташе на болногледача си за тази работа.

— Би ли я подържал, без да ти треперят ръцете?

Том въздъхна.

Криминологът остана възмутен. Огледът бе извършен през пръсти. Имаше снимки на следи от обувки, но без мащабна линийка. Освен това следите не бяха номерирани, за да се покаже кои са от един и същи човек.

Сакс също го забеляза, поклати глава и изказа наблюде­нието си.

Люси се опита да се оправдае:

— Аз винаги го правя. Винаги номерирам отпечатъците.

— Така трябва - каза Сакс. - Това е стандартна процедура.