Ubiyte Raym

Сакс кимна на жената да се връща във всекидневната. После ритна вратата и веднага отскочи назад и настрани. Долепи се до стената. От мрачната стая не се чу никакъв шум.

„137 ужилвания...“

Тя вдигна револвера, преброи до три и скочи вътре.

— Господи!

Едва не застреля силуета в стаята.

— Какво има, Сакс?

— Момент.

Тя включи лампата. От плаката отсреща я гледаше зло­вещото извънземно същество от „Пришълецът“.

Сакс бързо отвори вратата на гардероба.

— Мястото е обезопасено, Райм. Украсата все пак е доста страшна.

После усети миризмата: мръсни дрехи, пот и...

— Пфу!

— Какво има, Сакс?

— Смърди.

— Добре. Знаеш какво е правилото.

— Да: винаги първо да подуша местопрестъплението. Тук обаче не се трае.

— Мислех да почистя - оправда се госпожа Бабидж зад гър­ба ѝ. - Трябваше да го направя, преди да дойдете, но ме беше страх да вляза. Освен това миризмата на скункс се премахва само с доматен сок, което за Хал е излишно харчене на пари.

Точно това беше. Най-силната миризма в стаята бе на скункс, малко като от изгоряла гума. Сакс се извърна: дома­кинята стоеше на прага и кършеше ръце, сякаш всеки мо­мент ще избухне в сълзи.

— Щеше да побеснее, че сте влезли без позволение - каза полицайката. - Сега бихте ли ме оставили малко сама?

Затвори вратата.

— Стига си си губила времето, Сакс - изгърмя гласът на Райм в слушалките.

— Започвам.

Гледката беше отвратителна: посивели от прах чаршафи, купища мръсни дрехи, слепени от мухлясали хранителни ос­татъци чинии, целофанови пликчета с трохи от чипс и царе­вични пръчици. Цялото помещение изглеждаше някак зло­вещо. Сакс нервно се зачеса по темето. Спря, после пак за­почна. Защо ли толкова се изнервяше? Може би защото от тази кочина личеше, че приемните родители изобщо не са се грижили за момчето, че то е станало убиец и изнасилван от­части и заради тяхната незаинтересованост. Неделното учи­лище и яденето в точно определен час не са това, от което се е нуждаело детето. Какво си мислеха тези хора?

Сакс забеляза десетки следи от пръсти и обувки по перва­за на прозореца. Явно момчето го използваше по-често от вратата. Почуди се дали Хал не го е заключвал през нощта.

Погледна към стената срещу леглото. Побиха я тръпки.

— Имаме си колекционер, Райм.

Там, на една масичка, бяха наредени десетина големи бур­кана с насекоми. На всеки бе поставен разкривен надпис с името на съответния вид: „Гърбоплавач“, „Воден паяк“... На масата се търкаляше издраскана лупа. Имаше и някакъв стар стол, който изглеждаше като взет от боклука.

— Разбрах защо му викат Насекомото - обяви Сакс.

Разказа на Райм за буболечките.

— О, това е много добре - възкликна той.

— Защо?

— Защото е рядко срещано хоби. Ако си падаше по тенис или събираше монети, щяхме по-трудно да се досетим къде може да отиде. Продължавай.

Гласът му бе мек, почти весел. Представяше си, че той извършва огледа, използвайки очите и краката на Сакс. Ка­то началник на Криминологичния отдел на нюйоркската по­лиция Линкълн Райм бе прекарвал огромна част от времето си в огледи на местопрестъпления. Извършвал бе повече опе­ративна работа дори от младшите детективи. Точно тези ог­леди сега най-много му липсваха.

— Какъв е криминологичният комплект? - попита той.

Джеси Корн бе изнамерил едно куфарче с екипировка.

Сакс избърса прахта от капака и го отвори. Вътре не се съ­държаше и една десета част от криминологичния ѝ комп­лект в Ню Йорк, но поне имаше основните неща: пинцети, фенерче, стъклени пръчици, гумени.ръкавици и пликчета за веществени доказателства.

— Олекотеният вариант - отвърна тя.

— Тук сме като риби на сухо, Сакс.

— Не се отчайвай, Райм.

Нахлузи ръкавиците и отново огледа стаята. Спалнята на Гарет беше, както се нарича в криминологията, място, свър­зано с престъплението - не мястото, на което е извършено престъпното деяние, а където е било замислено, или където злосторникът се е крил след извършването му. Райм я беше учил, че тези места често се оказват по-важни от самите мес­топрестъпления, защото тук престъпниците действат по-непредпазливо и следователно оставят повече улики.

Сакс започна огледа по решетъчния метод: крачка нап­ред, след това обръщане на деветдесет градуса и преминава­не през същия участък в перпендикулярна посока.

— Разказвай, Сакс. Разказвай - настоя нетърпеливо Райм.

— Мястото е зловещо, Райм.

— Зловещо ли? Какво, по дяволите, означава „зловещо“?

Линкълн Райм не обичаше отвлечените понятия. Предпо­читаше твърдите определения, като „студен“, „кален“, „син“, „зелен“, „остър“. Дори недоволстваше, когато партньорката му използваше думи като „малък“ и „голям“. „Говори в ми­лиметри, Сакс, или изобщо не го казвай“ - повтаряше той. Затова Амелия Сакс винаги носеше линийка при огледите.

„Ами, зловещо, Райм - помисли си тя. - Не си ли изпит­вал такова чувство?“ По радиостанцията обясни:

— Накачил е плакати. От „Пришълецът“, от „Звездни рейнджъри“ - онези големи буболечки, които убиват хора. Ня­кои е рисувал сам. Изглеждат свирепи. Стаята е мръсна. Има останки от храна, много книги, дрехи, насекомите в буркани­те. Друго май няма.

— Дрехите мръсни ли са?