Ubiyte Raym

— Не сме му правили нищо лошо - продължи мъжът. - Никога не съм го бил, но бях стриктен, държах го изкъсо. Хра­ним се например винаги по едно и също време. За това съм непреклонен. Гарет обаче често закъсняваше. След ядене зак­лючвах храната и той оставаше гладен. Понякога го водех на неделно училище в църквата. Това също не му харесваше. Се­деше и не казваше нито думичка през цялото време. Това ме ядосваше, казвам ви. Карах го да си подрежда стаята, винаги прилича на кочина! Всички родители се държат така с децата си. Сигурен съм обаче, че ме е намразил заради това.

— Държахме се добре с него - добави жената, - но той няма да си спомни това. Ще си спомни само моментите, ко­гато сме били строги.

— Казвам ви, ще се защитаваме - предупреди Хал, гле­дайки към Джеси Корн. Кимна към купчина пирони и ръж­див чук. - Ще заковем прозорците, но ако се опита да ги раз­бие... ще се защитаваме. Децата знаят какво да правят. Знаят къде е пушката и че Гарет няма да се върне за добро.

Да кара децата да стрелят по човек! Сакс бе шокирана. Беше видяла няколко деца да надничат през прозореца. Изг­леждаха на не повече от десет години.

— Хал - изпревари я Джеси, - недей да предприемаш ни­що. Ако видиш Гарет, обади ни се. И не позволявай на мал­ките да пипат оръжие. Хайде, не прави глупости.

— Упражняваме се - оправда се Хал. - Всеки четвъртък след вечеря. Знаят как да си служат с пушката. Купих четирийсет и първи калибър, за да могат да я вдигат.

Той забеляза нещо в двора. За момент тялото му се нап­регна. После си пое дълбоко въздух и отново се обърна към Сакс. Понечи да заговори, но видя, че тя вече не се интересу­ва от него, и замълча.

— Бих искала да видя стаята му - каза Сакс.

Той вдигна рамене:

— Заповядайте, но ще идете сама. Аз не влизам там. Страх ме е. Ще им покажеш ли стаята, Маг?

Той взе чука и шепа пирони и започна да кове прозорци­те. Сакс забеляза от джоба му да се подава револвер.

— Джеси - обърна се тя към полицая, - иди отзад и пог­ледни през прозореца на стаята да не би да е поставил няка­къв капан.

— Нищо няма да видите - обясни майката. - Боядисал го е в черно.

— Тогава просто пази пътя откъм прозорците - продъл­жи Сакс. - Не искам изненади. Провери района. Внимавай да не дебне отнякъде.

— Разбира се. Ще проверя района. Веднага.

Той кимна, но личеше, че няма никаква представа какво трябва да прави. Забърза към задния двор.

— Насам - посочи домакинята.

Сакс я последва по мрачен коридор, натъпкан с мръсно пра­не, обувки и купчини списания „Семеен кръг“, „Християнски живот“, „Оръжия и боеприпаси“, „Земя и вода“ и „Рийдърс дайджест“. От едната страна имаше три отворени врати към тъм­ни помещения - идеално място за засада. Сакс стисна стария „Смит и Уесън“, чието единствено добро качество бе дългата цев, което означаваше по-точна стрелба. Спомни си за един слу­чай в Бронкс, когато, докато вървеше по подобен тъмен кори­дор, от всяка врата се показваха любопитни лица. За части от секундата трябваше да преценява дали да стреля, или не.

„Гарет ѝ хвърлил гнездо с оси. Бяха я ужилили на 137 мес­та...“

Кожата ѝ настръхна. Пред всяка врата се оглеждаше тре­вожно наляво и надясно. Стаята на момчето бе затворена.

„Насекомото...“

Домакинята кимна към една полица с три големи черни флакона„Райд“:

— Щом му за случката с онзи полицай, Хал веднага отиде до магазина и ги купи. Освен това извади револвера си, кой­то никога не е ползвал.

— Толкова ли се страхувате, че ще се върне?

— Вижте, Гарет е объркано хлапе. Хората не го разбират. Аз храня повече добри чувства към него, отколкото Хал. Не знам дали ще се върне, но съм сигурна, че ако го направи, няма да е за добро. Гарет няма да се спре пред убийство. По едно време няколко момчета започнаха да му отварят шкаф­чето в училище и да му оставят цинични бележки и мръсно бельо. Нищо сериозно, само си правели лоши шеги. Гарет обаче конструирал специална клетка, която да се отваря, ако човек не отключва шкафчето по определен начин, и поста­вил вътре скитащ паяк. Следващия път, когато момчетата разбили шкафчето му, паякът ухапал едното, от което то ед­ва не ослепяло.

Стигнаха до вратата на Гарет. Отпред бе поставена та­белка: „Опасност за живота. Влизането забранено.“ Отдолу беше залепена нескопосана рисунка на оса.

В къщата нямаше климатична инсталация и дланите на Сакс започваха да се потят. Избърса ги в дънките си.

След това включи радиостанцията и си сложи слушалки­те. За няколко секунди нагласи на чрстотата, която ѝ бе дал Стив Фар. Връзката беше лоша.

— Райм, чуваш ли ме?

— Чувам те, Сакс. Доста време чакам. Къде се губиш?

Тя предпочете да премълчи за разговора с приемните ро­дители на момчето. Задоволи се само да каже:

— Беше ми нужно малко време, докато ме пуснат.

— Добре. Какво откри?

— В момента влизам.

Сакс натисна бравата. По дяволите, вратата беше заклю­чена. Обърна се към домакинята:

— Имате ли ключ?

Жената се поколеба, после ѝ го подаде. Сакс отключи.

„Бързо ли да вляза, или бавно?“

„Когато се движиш, не могат да те хванат.“