Ubiyte Raym

— Все си мисля за Мери Бет. Къде ли е сега? Добре ли е? Сигурно е много уплашена.

Сакс си мислеше не за момичето, а за Гарет Ханлън. Ка­то си заговориха за деца, тя се запита как ли щеше да се по­чувства, ако синът ѝ е обвинен в убийство и отвличане. Как ли щеше да прекара тази нощ в затвора? А... още стотици нощи?

— Тръгвате ли скоро? - попита Люси.

— След малко.

— Надявам се да се видим, преди да си заминеш.

— Ще се помотая още малко наоколо. Операцията е след два дни, после Линкълн трябва да лежи около седмица.

Полицайката стана и тръгна към шерифството.

След няколко минути Мейсън Жермен излезе от ареста. Беше намръщен както винаги. Огледа се, но не забеляза Сакс. Тръгна по разбития тротоар и влезе в една постройка между ареста и шерифството.

После от другата страна на улицата спря някаква кола. От нея слязоха двама души. Единият беше адвокатът на Гарет, Кал Фредерикс. Другият бе едър мъж, около четирийсетте, с раз­копчана яка и разхлабена вратовръзка. Беше навил ръкавите на ризата си и носеше сакото си на рамото. Тъмните му панта­лони бяха безобразно намачкани, лицето му имаше добродуш- но изражение като на учител. Влязоха в сградата на ареста.

Сакс хвърли чашата си в кошчето пред закусвалнята, пре­сече пустата улица и ги последва.

20.

В ареста Кал Фредерикс запозна Сакс с доктор Елиът Пени.

— О, значи работите с Линкълн Райм? - попита психоло­гът за нейна най-голяма изненада.

— Да.

— Кал ми каза, че са хванали Гарет благодарение на вас. Линкълн тук ли е?

— В шерифството е. Може би скоро ще си тръгне.

— Имаме общ приятел. Искам да му пратя много поздра­ви. Ще се отбия да го видя, като свършим тук.

— Ще остане още около час - уведоми го Сакс; обърна се към Фредерикс: - Мога ли да ви попитам нещо?

— Да - отвърна предпазливо адвокатът: Сакс беше от про­тивниковия лагер.

— Мейсън Жермен спомена „Ланкастър“. Какво е това?

— Център за задържане на особено опасни престъпници. Момчето ще бъде преместено там, след като му предявят обвиненията в съда. Ще остане там до делото.

— Той е непълнолетен!

— Напротив.

— На шестнайсет е!

— О, ако не се споразумеем, Макгуайър ще го третира като възрастен.

— Там много ли е лошо?

— Къде, в „Ланкастър“ ли? Ще го малтретират, не може да се избегне. Не знам колко жестоко, но е сигурно. Момче­тата като него са на най-ниското стъпало на затворническа­та йерархия.

— Не може ли да бъде отделен?

— Не и там. Има само общи помещения. Можем само да се надяваме надзирателите да го пазят.

— Не можете ли да издействате пускане под гаранция?

Фредерикс се изсмя:

— При такива обвинения? Изключено. Нищо не може да го измъкне.

— Не можете ли да го изпратите в друг център за задър­жане? Линкълн има някои връзки в Ню Йорк.

Фредерикс се усмихна снизходително:

— Ню Йорк ли? Тук сме в южните щати, това име не означава нищо. - Кимна към доктор Пени: - Най-добрият ни шанс е да накараме Гарет да ни сътрудничи и да сключим споразумение.

— Приемните му родители не трябва ли също да дойдат?

— Би трябвало. Обадих им се, но Хал каза момчето да се оправя само. Дори не ми позволи да говоря с Маги - майката.

— Гарет не е отговорен за действията си. Той е дете!

— Преди предявяването на обвиненията ще му назначат съдебен настойник. Не се тревожете, няма да го оставим така.

Сакс се обърна към лекаря:

— Какво смятате да правите? Какъв е този тест на праз­ния стол?

Доктор Пени погледна адвоката, който кимна, и обясни:

— Не е тест, а вид терапия, метод, който дава много бър­зи резултати при изследването на някои видове поведение. Ще накарам Гарет да си представи, че Мери Бет седи пред него, и да ѝ говори. Да ѝ обясни действията си към нея. Надя­вам се да го накарам да си даде сметка, че е извършил нещо нередно, че ѝ е причинил болка. Да разбере, че тя иска да се върне вкъщи, и така да го убедя да ни каже къде я е затво­рил.

— Мислите ли, че ще успеете?

— Методът всъщност не е предназначен за такива случаи, но мисля, че ще заработи.

Адвокатът погледна часовника си:

— Готов ли си, докторе?

Лекарят кимна.

— Да вървим тогава.

Влязоха в стаята за разпити.

Сакс остана в главното помещение. Наля си чаша вода и отпи бавно. Когато дежурният полицай зачете отново вест­ника си, тя бързо се вмъкна в стаята за наблюдение, където бе монтирана видеокамерата, записваща разпитите. Поме­щението беше празно. През огледалното стъкло Сакс видя Гарет в средата на стаята за разпити. Лекарят стоеше до ма­сата. Кал Фредерикс седеше със скръстени ръце в ъгъла. Бе­ше преметнал единия си крак върху другия, така най-добре личеше колко са високи токовете му.

Пред Гарет бе поставен празен стол.

На масата имаше няколко запотени кутии кола.

Сакс чу гласа на психолога в пращящия микрофон над главата си:

— Гарет, аз съм доктор Пени. Как си?

Момчето не отговори.

— Доста горещо е тук, а?

Гарет продължаваше да мълчи. Наведе глава и изпука с кокалчетата на палеца и показалеца си. Звукът се чуваше и в стаята за наблюдение. Сакс усети, че и тя е започнала да чо­върка кожата около показалеца си. Беше го разкървавила. Веднага спря и изпъна ръце до тялото си.