Ubiyte Raym

— Гарет, искам да ти помогна - продължи лекарят. - С адвоката ти, господин Фредерикс, се опитваме да облекчим присъдата ти. Можем да ти помогнем, но трябва да ни съдей­стваш.

— Ще се опитаме да научим някои неща, Гарет - заговори Фредерикс. - Всичко, което кажеш, ще си остане между нас. Без твое разрешение няма да кажем нищо на никого. Разби­раш ли?

Момчето кимна.

— Запомни, Гарет - продължи лекарят, - ние сме на твоя страна... Искаш ли да опитаме нещо?

Момчето почеса подутината на лицето си.

— Добре.

Пени кимна към празния стол:

— Виждаш ли този стол?

— Виждам го.

— Ще си поиграем една игра. Представи си, че на стола седи някой наистина важен човек.

— Като президента ли?

— Не, някой, който е важен за теб. Представи си, че седи пред теб. Какво искаш да му кажеш? Бъди честен с него. Кажи му онова, което най-много ти се иска да му кажеш. Сподели тайните си с него. Ако си му ядосан, кажи му го. Ако го обичаш - също. Ако го желаеш (както мъж желае жена), кажи му го. Можеш да говориш, каквото си поискаш. Никой няма да ти се разсърди.

— Да говоря на стола ли? Защо?

— Така ще се успокоиш след лошите неща, които се слу­чиха днес.

— Като това, че ме хванаха ли?

Сакс се усмихна.

На Пени явно също му идваше да се усмихне, но се сдър­жа. Премести празния стол по-близо до Гарет.

— Представи си сега, че някой, на когото наистина много държиш, седи на този стол. Да речем, Мери Бет Макконъл. Представи си, че сега ти се удава възможността да ѝ кажеш нещо, което си премълчавал дълго време. Нещо, което нико­га не си се осмелявал да ѝ кажеш. Нещо наистина важно, не някакви глупости.

Гарет огледа тревожно стаята. Погледна адвоката си, кой­то кимна насърчително. Момчето си пое дълбоко въздух:

— Добре. Готов съм.

— Добре. Представи си Мери Бет и...

— Да, ама на нея нямам какво да ѝ казвам.

— Така ли?

Момчето поклати глава:

— Вече съм ѝ казал всичко, което съм искал.

— Няма ли нещо друго?

Момчето се поколеба:

— Не знам... Може би. Само че... по-скоро искам да си представя някого другиго на стола.

— Засега нека бъде Мери Бет. Каза, че може би искаш да ѝ кажеш още нещо. Помисли си пак. Може би искаш да ѝ кажеш, че те е предала или че те е обидила с нещо. Може би те е ядосала. Да ѝ кажеш, че искаш да я накажеш за това. Каквото искаш, ѝ кажи, Гарет. Каквото искаш. Става ли?

Гарет вдигна рамене:

— Не знам... Наистина ли трябва да си представя нея? Не може ли друг?

— Точно сега не. Представи си Мери Бет.

Момчето внезапно се обърна към огледалното стъкло и погледна право към Сакс. Тя неволно се отдръпна, макар да знаеше, че не може да я види. В очите му се четеше мълчали­ва молба.

Момчето се обърна отново към доктор Пени:

— Добре. Бих ѝ казал, че се радвам, че е на сигурно място.

Лицето на лекаря светна:

— Много добре, Гарет. Да започнем оттук. Кажи ѝ, че си я спасил. Обясни ѝ защо си го направил.

Гарет погледна смутено празния стол.

— Тя беше в Блакуотър Ландинг и... - започна той.

— Не забравяй, че говориш на нея. Представи си, че е сед­нала на стола.

Гарет се изкашля:

— Ти беше в Блакуотър Ландинг. Това е... такова... много, много опасно място. Можеше да пострадаш, можеше да те убият. Тревожех се за теб. Не исках мъжът с тъмния гащери­зон да те нарани.

— Какъв е този мъж? - попита лекарят.

— Онзи, който уби Били.

Лекарят погледна адвоката, който леко поклати глава.

— Гарет - продължи Пени, - знаеш ли, въпреки че си я спасил, Мери Бет може да си е помислила, че си ѝ ядосан за нещо.

— Ядосан ли? Няма за какво да ѝ се ядосвам.

— Ами, ти си я отделил от майка ѝ, от дома ѝ.

— Отведох я, за да не ѝ се случи нищо лошо.

Той си спомни правилата на играта и се обърна към праз­ния стол:

— Отведох те, за да не ти се случи нищо лошо.

— Струва ми се - продължи лекарят, - че искаш да ѝ ка­жеш още нещо. С такова впечатление останах: че искаш да ѝ кажеш нещо наистина важно, но нямаш смелост да го напра­виш.

Сакс имаше същото чувство. В очите на момчето се чете­ше тревога, но играта на лекаря явно му беше интересна. Как­во ли си мислеше? Какво знаеше? Наистина искаше да каже още нещо. Какво?

Гарет сведе очи към ръцете си:

— Ами, може би наистина има още нещо.

— Давай.

— Трудно ми е...

Кал Фредерикс се наведе напред. Стисна здраво химикал­ката и бележника, готов да записва.

— Хайде да си представим ситуацията - каза доктор Пе­ни. - Мери Бет седи пред теб. Тя чака да ѝ го кажеш. Иска да ѝ го кажеш.

— Иска ли? Наистина ли мислите така?

— Наистина - увери го лекарят. - Искаш ли да ѝ кажеш нещо за мястото, където се намира сега? Където си я завел. Как изглежда? Може би трябва да ѝ кажеш защо си я завел точно там.

— Не. Не искам да ѝ казвам нищо такова.

— Какво тогава?

— Аз...

— Знам, че е трудно.

Сакс също се беше навела напред.

„Хайде - мислеше си тя. - Хайде. Искаме да ти помогнем. Помогни ни и ти.“

Доктор Пени продължи с хипнотизиращия си глас:

— Хайде, Гарет. Мери Бет седи на стола пред теб. Тя ча­ка. Пита се какво искаш да ѝ кажеш. Говори ѝ, Гарет!

Лекарят подаде кутия кока-кола на Гарет. Момчето я взе и отпи жадно. След кратката пауза лекарят продължи: