Ubiyte Raym

— Това не е обективно доказателство, Сакс, като кърва­вата кърпичка например.

— Каза, че мастурбирал. Мери Бет си ударила главата и той избърсал кръвта с кърпичката. Пък и да я е изнасилил, за какво му е притрябвала кърпичката?

— За да се избърше след това.

— Глупости, това не е поведение на изнасилвач.

Райм започна да цитира от учебника си по криминология:

— „Поведението само подсказва, уликите...“

— ... доказват“ - завърши тя. - Добре, на местопрестъпле­нието имаше сума ти следи от обувки. Спомни си, че сцената беше замърсена. Някои от отпечатъците може да са на чове­ка с гащеризона.

— По оръжието на убийството няма други отпечатъци.

— Момчето твърди, че мъжът бил с ръкавици.

— Нямаше следи от кожа.

— Може да са били от текстил. Дай да огледаме отново лопатата и да...

— Може това, може онова! Стига, Сакс, това са безпочве­ни предположения.

— Да го беше чул само как говореше за Мери Бет. Той се тревожеше за нея.

— Преструвал се е. Кое е първото ми правило?

— Кое от всичките?

— Не се доверявай на свидетели.

— Не, той я обича, тревожи се за нея! Наистина вярва, че я пази.

— О, със сигурност я пази - прекъсна ги мъжки глас от­към вратата.

Сакс и Райм се обърнаха. На прага стоеше доктор Елиът Пени.

— Пази я от себе си - допълни той.

Сакс го запозна с криминолога.

— Исках да се запозная с вас, Линкълн - каза лекарят. - Специалността ми е съдебна психология. Миналата година се запознах с Бърт Маркам на една конференция. Много ху­бави неща ми е говорил за вас.

— Бърт е един от най-добрите ми приятели - отвърна Райм. - Наскоро го назначиха за началник на Криминологичния отдел в Чикагското полицейско управление.

— Исках само да се запознаем. - Лекарят кимна към вра­тата: - Адвокатът на Гарет разговаря в момента с прокуро­ра, но не мисля, че шансовете на момчето са големи.

— Какво имахте предвид, като казахте, че я пазел от себе си? - попита Сакс. - Нещо като раздвояване на личността ли?

— Не - отвърна Пени, без ни най-малко да се смущава от скептичната нотка в гласа ѝ. - Безспорно момчето страда от някакво психологическо разстройство, но раздвояването на личността е нещо изключително рядко. Гарет знае много доб­ре какво е причинил на Мери Бет и Били Стейл. Почти съм сигурен, че я е отвлякъл далеч от Блакуотър Ландинг, къде­то вероятно е убил всички онези хора през последните две години и където е уплашил... как му беше името?... онова момче, Уилкс, което след това се е самоубило. Мисля, че е възнамерявал да изнасили и да убие Мери Бет, когато е убил Били, но тази част от съзнанието му, която я „обича“, не му е позволила да го направи. Затова веднага я е отвлякъл да­леч от Блакуотър Ландинг, за да я предпази от себе си. Убе­ден съм, че впоследствие я е изнасилил, въпреки че според него това не е изнасилване, а взимане на това, което му се полага за грижата. За него това е толкова нормално, колко­то ако беше женен за нея. Той обаче продължава да чувства необходимост да я убие, затова се е върнал в Блакуотър Лан­динг, за да си намери заместваща жертва, Лидия Джонсън. Несъмнено се е канел да я убие вместо Мери Бет.

— Надявам се, няма да вземете хонорар от защитата, ако това са показанията ви в полза на подсъдимия - отбеляза остро Сакс.

Пени поклати глава:

— Като знам доказателствата на обвинението, момчето ще отиде в затвора независимо от показанията ми като екс­перт.

— Грешите. Аз не вярвам, че той е убил младежа, и мис­ля, че нещата с отвличането не са толкова ясни, колкото си ги представяме.

Пени вдигна рамене:

— Професионалното ми мнение е, че го е извършил. Раз­бира се, не съм провел всички необходими изследвания, но момчето ясно показва склонност към антисоциално пове­дение. Естествено ще се наложи да проведа пълния набор от тестове, но той проявява типично поведение на престъп­ник. Има висок коефициент на интелигентност, обмисля хладнокръвно действията си, не чувства угризения. Това момче е опасно.

— Сакс, какво повече искаш? - попита Райм. - Това вече не е наша грижа.

Тя не му обърна внимание:

— Ама, докторе...

Лекарят вдигна ръка:

— Нека ви попитам нещо.

— Какво?

— Имате ли деца?

— Не - отвърна тя след кратко колебание. - Защо питате?

— Симпатията ви към момчето е съвсем разбираема, всич­ки му съчувстваме, но вие може би сте объркана от някакво скрито майчинско чувство.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че тъй като самата вие искате да имате деца, не сте в състояние да направите правилна преценка за вината или невинността на едно шестнайсетгодишно момче. Особено като става дума за сираче, което е преживяло труд­но детство.

— Напълно обективна съм. Тук много неща не се връз­ват. Гарет няма мотив...

— Мотивите не са доказателство пред съда, Сакс - на­помни ѝ Райм.

— Стига с твоите мъдри умозаключения, Линкълн.

— Чух, че питахте Кал Фредерикс за „Ланкастър“ - про­дължи психологът, - за това, какво ще стане с момчето там. Интересувахте се дали можете да помогнете с нещо.

Сакс вдигна вежди.