Ubiyte Raym

Отначало криминологът си помисли, че са открили Мери Бет мъртва. Че момчето все пак я е убило. След това си по­мисли колко болезнено Сакс ще приеме вестта, която ще раз­бие вярата й в невинността на хлапето.

Бел обаче явно имаше други новини:

— Съжалявам, че трябва да ти го съобщя, Линкълн...

Райм веднага се досети, че става дума за нещо, което го засяга много по-лично от съдбата на Мери Бет Макконъл и Гарет Ханлън.

— Щях да се обадя - продължи шерифът, - но реших, че трябва да ти го кажа лично.

— Какво има, Джим?

— Амелия...

— Какво? - намеси се Том.

— Какво за Амелия?

Райм естествено не можеше да почувства, че сърцето му започва да бие по-бързо, усети само учестяването на пулса в слепоочията си.

— Какво има? Казвай!

— Рич Кюлбо и приятелите му отишли в ареста. Не знам какво точно си били наумили, вероятно нищо хубаво, но така или иначе, открили заместника ми, Натан, заключен с белез­ници в предното помещение. Килията била празна.

— Килията?

— Да, на Гарет - добави Бел, сякаш това обясняваше всичко.

Райм все още не разбираше.

— Какво...

— Натан каза, че твоята Амелия го завързала и измъкна­ла Гарет. Това е съучастничество при бягство на престъп­ник. Избягали са, въоръжени са и никой няма представа къ­де са.

Трета част

ВСЯКА КОЗА ЗА СВОЙ КРАК

23.

Амелия Сакс бягаше.

Колкото ѝ държаха краката. Артритните болки пронизва­ха цялото ѝ тяло. Беше плувнала в пот, виеше ѝ се свят от жега и жажда.

Още не вярваше, че го е направила.

Гарет тичаше до нея; безшумно се промъкваше из гората около Танърс Корнър.

„Това е повече от глупаво, госпожичке...“

Когато влезе в ареста, за да даде на Гарет „Миниатюрният свят“, очите на момчето светнаха от щастие. Вгледа се в него, после, сякаш някой друг я направляваше, посегна през решет­ките и го хвана за рамото. Момчето смутено извърна поглед.

— Не, Гарет, погледни ме в очите. Погледни ме.

Той вдигна очи. Тя разгледа подутото му лице, изкриве­ните му устни, тъмните сенки под очите му, гъстите му веж­ди.

— Гарет, искам да знам истината. Ще си остане само между нас. Кажи, ти ли уби Били Стейл?

— Заклевам се, не съм го убивал. Заклевам се! Мъжът с тъмния гащеризон. Той го уби. Видях го през храстите и се втурнах към тях. Мери Бет беше уплашена и плачеше. Вдиг­нах лопатата, без да се замисля. Не трябваше да го правя, но не се замислих. После отведох Мери Бет, за да не пострада. Това е истината!

— Само че фактите показват противното, Гарет.

— Хората виждат едни и същи неща по различен начин. Както начина, по който ние виждаме нещо, и начина, по кой­то го вижда някоя муха.

— Какво искаш да кажеш?

— Ние виждаме движещи се предмети, едно непрекъсна­то движение, както когато някой замахне да размаже муха­та. От гледна точка на мухата обаче ръката спира стотици пъти на различно разстояние във въздуха. Тя вижда пореди­ца от неподвижни картини. Ръката е същата, движението е същото, нали разбирате, но мухата го вижда по съвсем раз­личен начин. А цветовете... За нас има един червен цвят, а насекомите различават десетки видове червено.

„Веществените доказателства показват, че може да е ви­новен, Райм. Не го доказват. Уликите могат да бъдат тълку­вани по десетки различни начини.“

— А Лидия? - настоя Сакс, стискайки рамото му още по- силно. - Защо я отвлече?

— Вече казах защо... Тя също беше в опасност. Блакуотър Ландинг... това е опасно място. Там се случват нещастия. Ня­кои умират, изчезват там. Исках да я защитя.

„Разбира се, че е опасно място - помисли си тя. - Не е ли опасно обаче точно заради теб?“

— Тя твърди, че си искал да я изнасилиш - възрази Сакс.

— Не, не, не... Тя скочи във водата, намокри се и си скъса дрехите. Виждаше ѝ се всичко, нали се сещате... Гърдите. И аз... такова... възбудих се. Ама нищо не съм направил.

— Ами Мери Бет? Нарани ли я, изнасили ли я?

— Не, не, не! Нали ви казах! Удари си главата и аз ѝ из­бързах кръвта с онази кърпичка. Никога не бих направил та­кова нещо, не на Мери Бет!

Сакс го гледаше замислено.

„Блакуотър Ландинг... това е опасно място.“

— Ако те измъкна оттук, ще ме заведеш ли при Мери Бет? - попита накрая тя.

Гарет се намръщи:

— Ако го направя, ще я върнете в Танърс Корнър, а тук може да пострада.

— Няма друг начин, Гарет. Ако те измъкна, трябва да ме заведеш при нея. Ние ще се погрижим да не ѝ се случи нищо лошо. Аз и Линкълн Райм.

— Наистина ли можете да го направите?

— Да, но ако не се съгласиш, ще останеш в затвора много дълго време. А ако Мери Бет умре заради теб, това е все едно, че си я убил. Никога няма да излезеш на свобода.

Той погледна през прозореца.

— Добре - склони накрая.

— Далече ли е?

— Пеша ще ни отнеме осем-десет часа. Зависи.

— От какво?

— От това, колко души ни преследват и колко внимател­но се движим.

Гарет взе решението си много бързо. Увереността му бе съмнителна, сякаш беше очаквал, че някой ще го измъкне, и през цялото време си беше мислил как да избяга на преслед­вачите.

„Да или не?“ - питаше се отчаяно тя.

— Ти си готина, харесваш ми - каза тогава Гарет, толкова невинно, че Сакс загуби всяка представа за това, което пра­ви, и се изсмя високо.