Ултиматумът на Борн

Куриерът на Чакала погледна името — трябваше да го запомни и да откликва, когато бъде произнасяно. Нямаше да му бъде трудно, тъй като бе често срещано. И така, той го заповтаря тихо наум отново и отново.

Жан Пиер Фонтен, Жан Пиер Фонтен, Жан Пиер Фонтен…

Някакъв звук! Остър, стържещ. Той беше необичаен, различен от глухите шумове нощем в хотела. Борн сграбчи пистолета до възглавницата, претърколи се и стана от леглото. Подпря се на стената. Ето, отново! Единично, силно почукване по вратата на спалнята. Джейсън тръсна глава и се опита да си спомни… Алекс? Ще почукам веднъж. Борн се втурна сънен към вратата и допря ухо до нея.

— Да?

— Отвори тази проклета порта, преди някой да ме е видял! — дочу се от коридора неясният глас на Конклин.

Джейсън отвори и бившият полеви офицер изкуцука бързо в стаята, влачейки бастуна си, като че ли го ненавиждаше. — Момче, изгубил си тренинг! — възкликна той и седна на леглото. — Чуках поне няколко минути!

— Не съм те чул!

— Делта щеше да ме чуе. Джейсън Борн също. Но Дейвид Уеб не ме чу.

— Дай ми още един ден и няма да има и следа от Дейвид Уеб.

— Приказки. Вместо тях искам просто да си по-добър.

— Тогава да спрем да приказваме и ми обясни защо си тук.

— Когато за последен път погледнах часовника си, беше три и двадесет. Тогава срещнах Касет на пътя. Трябваше да се промъкна през някаква горичка и да се прехвърля през проклетата ограда…

— Какво?

— Добре ме чу — ограда. Опитай се да го направиш, ако единият ти крак е циментиран… Знаеш ли, веднъж в средното училище спечелих бягането на петдесет ярда.

— Остави личните отклонения. Какво се случи?

— О, отново чувам Уеб.

— Какво се случи? И кой по дяволите е този Касет, за когото непрекъснато говориш?

— Единственият човек на когото вярвам във Вирджиния. На него и на Валентино.

— Кой?

— Той е аналитик. Господи, от време на време ми се иска да пикая на всичко…

— Алекс, защо си тук?

Конклин стисна гневно бастуна си.

— Взех досиетата на нашите филаделфийци.

— Това ли е? Кои са те?

— Не, не това. Искам да кажа, че то представлява интерес, но не съм тук само заради него.

— Тогава защо? — попита Джейсън, отиде до стола под прозореца и седна намръщен и озадачен. — Моят ерудиран приятел от Камбоджа не прескача огради с циментиран крак в три часа през нощта, освен ако не мисли, че се налага да го направи.

— Налагаше се.

— Което не ми говори нищо. Моля те, кажи ми.

— Касае се за Десоул.

— Не те разбирам.

— Това е пазачът на ключовете в Лангли. Нищо не става без негово знание.

— Все още не разбирам.

— Загазили сме яко.

— И това не ми помага.

— Отново Уеб.

— Да не би да предпочиташ да ти откъсна главата?

— Добре, добре. Остави ме само да си поема дъх. — Конклин изпусна бастуна си на килима. — Нямах вяра дори на товарния асансьор. Спрях два етажа по-долу и продължих пеша.

— Защото сме загазили яко?

— Да.

— Защо? Заради Десоул ли?

— Правилно, господин Борн. Стивън Десоул. Човекът, който има достъп до всеки компютър в Лангли. Единственият, който може да върти лентите и ако поиска, да прати в затвора старата ти девствена леля Грейс, тъй като е проститутка.

— Какъв е смисълът на всичко това?

— Той е връзката с Брюксел, с Тигартън от НАТО. Касет научил, че е единствената връзка — двамата дори имат директна закодирана връзка.

— Какво означава това?

— Касет не знае, но е страхотно ядосан.

— Какво си му разкрил?

— Минималното. Че съм работил над някои възможности и че името на Тигартън изскочило по някакъв странен начин — по-скоро за отвличане на вниманието или да бъде впечатлен някой и поисках да разбера с кого разговаря той в Управлението, като, честно казано, смятах, че това е Питър Холанд. Помолих Чарли да работи на тъмно.

— Което, предполагам, означава, че трябва да пази тайна.

— Много меко казано. Касет е човекът с най-остър ум в Лангли. Нямаше нужда да му обяснявам повече — той ме разбра. И сега си има проблем, за който вчера не подозираше нищо.

— Какво ще прави?

— Помолих го няколко дни да не предприема нищо и ми бяха отпуснали точно толкова. Четиридесет и осем часа, ако трябва да бъда точен, след което Чарли възнамерява да застане лице срещу лице с Десоул.

— Не може да го направи — каза твърдо Борн. — Каквото и да крият тези хора, ние можем да го използваме и да стигнем до Чакала. Използвай ги за тази цел, както други като тях ме използваха преди тринадесет години.

Конклин погледна първо към пода, после към Джейсън Борн.

— Всичко се свежда до всемогъщото аз, така ли е? — каза той. — Колкото е по-голямо то, толкова е по-голям страхът…