Unknown

— Ти ми описа престъпник, който трябва да опази огромен капитал в най-строга тайна. Накъде би могъл да се обърне за парите си, освен към Европа? И точно там ще се скрие накрая. Препоръчвам ти да използваш европейските връзки на Ван Дорн, за да хванеш банкерите му. Междувременно ще разровя въглените.

— Благодаря ти, татко. – Айзък стисна ръката му. – Вдъхна нов живот на случая.

— Къде отиваш?

Айзък крачеше към коридора.

— Връщам се на отсечката колкото може по-бързо. Ще продължи да напада, докато Хенеси се срути.

— Но няма бързи влакове толкова късно.

— Ще наема специален до Олбъни и ще хвана експрес „Чикаго“.

Баща му го изпрати до вратата, помогна му с палтото и се задържа във фоайето, щом синът забърза в нощта.

— Когато мога да се върна – извика през рамо Айзък, – има едно лице, с което искам да те запозная.

— Очаквам да се запозная с мис Морган.

Бел се закова на място. Това в окото на баща му блясък от светлината на лампата ли беше, или намигване?

— Знаеш? Чул си?

— Източниците ми са единодушни: „Синът ти – казват ми – е щастливец.“

Поредният бурен тихоокеански вятър духаше с все сила, докато Джеймс Дашууд присъстваше на дванайсетото си събрание на въздържатели. Този път се провеждаше в мразовит салон в Санта Барбара, нает от „Лосовете“. Дъжд пердашеше в прозорците, а вятърът огъваше дърветата и пръскаше мокри листа по стъклата. Но ораторът беше вдъхновен, а публиката – ентусиазирана, в очакване на пикантно въодушевено слово от чворестия червендалест „Капитан“ Уили Ейбрамс, водач на клипер от нос Хорн, оцелял от корабокрушение и реформиран пияница.

— Че алкохолът не е хранителен… – забумтя капитан Уили. – Че води до обща и нездравословна възбуда… Че втвърдява мозъчните тъкани… е доказано от всеки научен анализ. Питайте всеки корабен офицер какво предизвиква моряшките бунтове. Отговорът му? Алкохолът. Питайте полицая какво прави хората престъпници? Отговорът му? Алкохолът. Питайте пазача в затвора. Алкохолът. И помислете за разхода! Колко самуна хляб могат да удостоят кухненската маса с парите, похарчени за упойващи течности? Колко уютни домове могат да се построят с тези пари? Ами че с тези пари може да се изплати целият национален дълг!

Дашууд се заслуша, отвлечен за миг от огледа на мъжете сред публиката. От многото оратори въздържатели, които беше слушал досега, докато търсеше ковача Джим Хигинс, капитан Уили Ейбрамс беше първият, който обещаваше изплащане на националния дълг.

След като приключи и Дашууд не видя в изнизващата се тълпа никой, който да прилича на ковача, се приближи до подиума.

— Още един ли? – попита капитан Уили, докато прибираше бележките си. – Винаги има време за още един обет.

— Вече съм дал обет – отвърна му Дашууд и размаха под носа му „Декларацията за пълно въздържание“, регистрирана преди четири дни от клона на Женския християнски въздържателски съюз във Вентура. Имаше още десет такива в чантата си, наред с куката за дерайлиране на влакове, изработена от котва, и пачка копия от скицата на дървосекача.

— Търся един приятел, който, надявам се, е дал обета, но може да го е нарушил. Изчезнал е и се боя от най-лошото. Висок мускулест тип, ковач на име Джим Хигинс.

— Ковач? Едър мъж? Изгърбени рамене? Тъмна коса? Тъжни и уморени очи?

— Виждали сте го?

— Дали съм го виждал? И още как. Благодарение на мен горкият дявол промени навиците си. До крайност.

— В какъв смисъл?

— Вместо да даде обет никога повече да не пие алкохол, закле се да се откаже от всичко, което би могъл изобщо да иска един мъж.

— Не ви разбирам, капитан Уили.

Ораторът се озърна наоколо да се увери, че няма да го чуят жени и смигна със сбръчкания клепач над кръвясалото си око.

— Отказа пиенето, отказа светските неща, дори момичетата отказа. Значи, братко, аз искрено вярвам, че пиенето и пиянството са неразделими злини. Самият наш Спасител Иисус не би могъл да опази клиентите си трезви, ако държеше бар. Но никога да не се казва, че капитан Уили проповядва отказ от всички земни удоволствия.

— Какво направи Джим Хигинс?

— Монах е станал, както чух.

— Монах?

— Влезе в манастир, това направи.

Джеймс Дашууд бързо извади бележника си.

— Кой орден?

— Не съм сигурен за това. Орденът на Свети Някой си. Изобщо не бях го чувал преди. Не е от редовните, нещо като разклонение… каквито се срещат в тия краища.

— Къде?

— Нагоре по крайбрежието. Разбирам, че много са разпрострели.

— Кой град?

— Някъде северно от залив Моро, мисля.

— В хълмовете или до морето? – настоя Дашууд.

— И двете, както чух. Много се ширят.

Бяха изтекли четирийсет години, откакто първият трансатлантически телеграфен кабел анихилира времето и пространството. До 1907 г. над дузина такива се изпъваха под океана между Ирландия и Нюфаундленд. Последният можеше да предава по сто и двайсет думи в минута. Докато Айзък Бел летеше на запад, значителен дял от капацитета на кабела бе ангажиран от детективска агенция Ван Дорн в събиране на информация за европейските банкери на Саботьора.