Unknown

— Знам – възрази Бел. – Но Озгуд Хенеси досега поглъщаше всяка железница, която се изпречеше на пътя му. Твърде интелигентен и солиден е, за да бъде затруднен. Признава, че ще изгуби доверието за разширението на Каскейд, ако Саботьора го осуети. Това би било ужасна загуба, но твърди, че има достатъчно кредит, за да движи останалите си линии.

— Помисли колко много линии е съчетал Хенеси, в колко още е съдружник…

— Точно така. Притежава най-могъщия тръст в страната.

— Или най-голямата къща от карти.

— Но всички са съгласни, че Озгуд Хенеси е надежден. Човекът на Морган използва думата „неуязвим“.

— Не и според моите източници. – Ебънизър Бел се усмихна.

В този момент Айзък видя баща си в друга светлина.

Знаеше, разбира се, че като млад офицер Ебънизър се бе изявил в разузнаването на армията на САЩ. Доказваха го медалите му. Но го порази странна идея. Нещо, за което не беше помислял досега. Дали и баща му някога беше копнял да е нещо повече от банкер?

— Татко. Да не би да ми казваш, че ако Саботьора е в позиция да купува, ако компания „Южен Пасифик“ рухне под тежестта на провалилото се разширение Каскейд, би могъл да стане накрая нейният притежател?

— Не само на „Южен Пасифик“, Айзък.

*** XLIV ***

— Всяка железница и страната – каза Айзък Бел.

Най-после го осъзна.

Престъпленията на Саботьора бяха продиктувани от толкова дръзка цел, колкото бяха зли и деянията му.

— Най-после знам какво иска той – каза Айзък. – Колкото и да е извратен, мотивът му е понятен. Твърде амбициозен е за нещо по-малко. Чудовищни престъпления, обслужващи бляна на гениален ум. Но как би могъл да се наслаждава на победата си? В мига, в който заграби железниците, ще го подгоним безмилостно от единия край на континента до другия.

— Напротив – отвърна Ебънизър Бел. — ще се радва на победата си в лично охолство.

— Как?

— Предпазил се е от възможността да бъде идентифициран. Кого ще гоните? В коя страна? Толкова изобретателен престъпник, колкото го описваш, би осигурил „пенсионирането“ си, да го наречем така, по модела на европейските търговци на оръжие. Или опиумните картели. Знам за спекуланти и борсови мошеници, които въртят незаконната си търговия безпрепятствено от трийсет години.

— Как? – настоя Айзък, макар че вече започваше да схваща картината.

— Ако бях Саботьора – отвърна Ебънизър, — щях да отида в чужбина. Щях да учредя лабиринт от чуждестранни холдинг компании, защитени от корумпирани правителства. Фиктивните ми корпорации биха подкупвали властите, за да си затварят очите. Да подкупя военния министър, защо не и финансовия. Европейските бюрократи са ужасни.

— А в Америка – член на Сената на САЩ – каза тихо Айзък.

— Корпорациите подкупват сенатори. Защо да не го направи един престъпник? Имаш ли предвид някой сенатор?

— Чарлз Кинкейд.

— Човек на Хенеси. Макар да съм длъжен да заявя, че винаги съм смятал Кинкейд за по-голям палячо от повечето, които заседават в онази височайша камара.

— Така изглежда. Но от доста време имам ужасно подозрение за него. Това, което ми подсказваш, го обяснява. Би могъл да е агентът на Саботьора.

— С неограничен достъп до правителствени служители, горящи от желание да угодят. И не само агентът на Саботьора в Съединените щати, но също така и шпионинът на Саботьора във вътрешния кръг на Хенеси. Би било дяволски подло, нали, синко?

— И ефективно! Ако Саботьора е показал като нещо повече от хладнокръвие и безскрупулност, това е ефективността… Но с тази хипотеза има един проблем: Чарлз Кинкейд изглежда клони да бъде номиниран за президентския пост,

— Не говориш сериозно!

— Престън Уайтуей го подкрепя. Трудно ми е да си представя политик, който иска да стане президент, рискувайки да го хванат, че взима подкупи от убиец.

— Няма да е първият политик, достатъчно нагъл, за да се самоубеди, че никой не може да го хване – отвърна кротко Ебънизър Бел.

Падрейк Райли ги прекъсна, за да заяви, че е сервирал бренди и кафе в библиотеката и би желал да си легне в случай, че не желаят още нещо. Завъртя се на пети и изчезна, преди да размислят.

Освен това беше оставил разпалени въглища зад решетката на камината. Докато Ебънизър Бел наливаше щедро глътки бренди в две кафени чаши. Айзък се загледа в пламъците, мислейки трескаво. Възможно беше Кинкейд да е наел боксьорите да го убият в Роулинс.

— Натъкнах се на Кени Блум в Овърленд Експрес – подхвърли той.

— Как е хайманата?

— С около трийсет кила по-тежък от средния хаймана и по-богат от всякога. Татко, как Саботьора би събрал капитала, нужен му да купи „Южен Пасифик“?

Ебънизър отговори без колебание.

— От най-богатите банкери на света.

— Морган ли?

— Не. Както разбирам, ресурсите на Морган са изопнати. Не би могъл да пипне линиите на Хенеси. Нито Вандербилт или Хариман, или Хил, дори да се обединят. Ван Дорн има ли офиси в чужбина?

— Имаме взаимни споразумения с чуждестранни следователи.

— Погледнете в Европа. Единствените достатъчно богати банкери са в Лондон и Берлин.

— Непрекъснато споменаваш Европа.