Unknown

Слънцето изгря над сцена на опустошение, просна­ла се от двете страни на пристанището. На мястото на шестте кея на Къмюнипау бяха останали пет. Шести­ят бе изгорял до ватерлинията. Останали бяха само почернелите пилони и купчина разбити вагони, стър­чащи над прилива. Всеки прозорец на крайречната страна на пътническия терминал „Джърси Сентръл“ бе натрошен и половината покрив беше издухан. При­вързаният там ферибот се поклащаше пиянски, уда­рен от излязъл от контрол влекач, който бе пробил корпуса му и още стоеше притиснат до него като агне сукалче. Мачтите на корабите до кейовете бяха на­трошени, тенекиените покриви и гофрираните стени на пристанищните бараки бяха съборени, стените на вагоните бяха разбити и товарът се изсипваше от­там. Превързани железопътни работници, ранени от летящо стъкло и отломки, ровеха из развалините на железопътните възли. Виждаха се уплашени обитатели на близките съборетини, помъкнали вещите си на гръб.

Най-нелепата гледка за Бел в тази мрачна утрин беше кърмата на дървена шхуна, издухана от водата и паднала върху една вагонна баджа. От другия бряг на Хъдсън дойдоха съобщения за хиляди натрошени прозорци в долен Манхатън и улици, засипани със стъкло.

Абът го сръга.

— Шефът идва.

Приближи се малък катер на Нюйоркската полиция, с ниска кабина и комин. Джоузеф Ван Дорн стоеше на предната палуба, в дебело връхно палто и вестник под мишницата.

Бел закрачи право към него.

— Време е да връча оставката си.

*** XXVII ***

— Молбата е отхвърлена – отвърна рязко Ван

— Не е молба, сър – заяви хладно Айзък Бел. – Намерението ми е твърдо. Лично ще заловя Саботьора дори това да ми отнеме остатъка от живота. Като ви обещавам, че няма да преча на разследването на Ван Дорн, водено от по-добре квалифициран следовател.

Лека усмивка раздвои рижите мустаци на Ван Дорн.

— По-добре квалифициран? Вероятно си бил твърде зает, за да прочетеш сутрешните вестници.

Сграбчи ръката на Бел и буквално я прекърши в мощно ръкостискане.

— Най-после спечелихме рунд, Айзък. Браво!

— Спечелили сме рунд? За какво говорите, сър? На ферибота са убити хора. Половината прозорци в Манхатън са натрошени. Тези кейове са в развалини. Всичко това заради саботажа на съд на железници „Южен Пасифик“, които бях нает да опазя.

— Частична победа, ще призная. Но все пак победа. Попречи на Саботьора да взриви влака с експлозиви, което беше целта му. Щеше да убие стотици, ако му го беше позволил. Виж тук. – Ван Дорн отвори вестника. Три водещи заглавия с огромен шрифт покриваха първата страница.

Щети от експлозия равна на Пристанищния пожар от май 1804 г.

Жертвите на ферибота, трима убити

Безброй ранени

„Можеше да е много по-зле“ – каза главният комисар на Противопожарната служба

— А виж и това! Още по-добро е…

Саботьора кипеше от гняв.

Улиците на Манхатън бяха засипани с натрошено стъкло. От железопътния ферибот виждаше черни стълбове дим, който все още се вдигаше над брега на Джърси. Пристанището бе осеяно с повредени кораби и баржи. В баровете и ресторантите от двете страни на реката говореха само за динамитната експлозия. Темата се беше наложила дори в плюшената светая светих на вагона салон, докато специалният експрес за Чикаго вдигаше пара от разбития терминал на Джърси сити.

Но влудяващото беше, че всяко вестникарче в града крещеше водещите заглавия на извънредните издания, и всяка вестникарска будка бе облепена с лъжите:

Осуетен саботаж

Железопътната полиция и агентите на Ван Дорн спасиха пълен с динамит влак

Кметът благодари на управлението на „Южен Пасифик“ за здравия ред

Ако Айзък Бел беше на този влак, щеше да го удуши с голи ръце. Или да го прегази. Този момент щеше да дойде, напомни си той. Беше загубил само една битка, не и войната. Войната щеше да спечели той, а Бел – да я загуби. А това заслужаваше да се отпразнува! Махна властно с ръка на стюарда.

— Джордж!

— Да, сенатор, гусине.

— Шампанско!

Стюардът припряно му донесе бутилка „Ренодин Болинже“ в кофа с лед.

— Не тази помия! Компанията знае адски добре, че пия само „Мъм“.

— Ужасно съжалявам, сенатор. Но тъй като „Ренодин Болинже“ беше любимото шампанско на кралица Виктория, а сега на крал Едуард, надявахме се, че ще е достоен заместител.

— Заместител? За какво по дяволите говориш? Донеси ми шампанско „Мъм“ или си уволнен!

— Но сър… целият запас от „Мъм“ на железници „Пенсилвания“ беше унищожен в експлозията.

— Най-после победа – повтори Джоузеф Ван Дорн. – И ако си прав, че Саботьора се опитва да дискредитира железници „Южен Пасифик“, няма да е доволен от тези резултати. „Управлението на „Южен Пасифик“, и още как. Точно обратното на това, което се е надявал да постигне с атаката си.

— Не го чувствам като победа – каза Айзък Бел.