Unknown

— Отби ли се при лекар?

— Разбира се. Няма дори да остане белег. А и да остане, мога да пускам косата си на тази страна.

Бел беше стъписан и почти парализиран от гняв. Саботьора бе стигнал на косъм до това да я убие. Едва се владееше, когато един детектив на Вай Дорн изтича от хотела и замаха с ръце да привлече вниманието му,

— Айзък! Арчи телефонира от моргата на Манхатън. Смята, че сме се докопали до нещо.

Съдебният лекар в район Манхатън получаваше заплата от 3600 долара годишно, която му позволяваше някои луксове на живота на човек от средната класа. Включваха лятна почивка в чужбина. Наскоро си беше инсталирал модерно устройство за фотографско идентифициране, което бе открил в Париж.

Горе под големия оберлихт висеше фотографска камера. Лещите й бяха насочени към пода, където бяха очертани линии, обозначаващи височина в сантиметри. На пода лежеше мъртво тяло, ярко осветено от оберлихта. Бел видя, че е мъж, макар лицето му да беше заличено от огън и груба сила. Дрехите му бяха мокри. От линията, където бяха поставени стъпалата му до линията над главата, беше на ръст около метър и шейсет.

— Просто някакъв китаец – каза съдебният лекар. – Така си мисля поне, съдейки по ръцете му, стъпалата и тена на кожата. Но казаха, че искате да видите всяко удавено тяло.

— Намерих това в джоба му – каза Абът и вдигна голям колкото молив цилиндър с изпънати от него жички като две къси крачета.

— Живачно-фулминатен детонатор. Къде го намериха? – попита Бел.

— Носело го течението покрай Батъри парк.

— Възможно ли е да е отнесен през реката от Джърси до Манхатън?

— Теченията са непредсказуеми – отвърна съдебният лекар. – С океанския прилив и речното течение, телата се отнасят във всички посоки, според вълната и потока. Мислите ли, че той е предизвикал взрива?

— Изглежда е бил близо до него – подхвърли Абът и погледна въпросително Бел.

— Благодаря, че ни се обадихте, докторе – каза Бел на излизане.

Абът го догони на тротоара.

— Как Саботьора е наел китаец за каузата си?

— Не можем да знаем, докато не открием кой е бил мъжът – отвърна Бел.

— Трудно ще е без лице.

— Трябва да открием кой е бил. Кои са основните източници на доходи за китайците в Ню Йорк?

— Китайците работят главно в производството на пури, в бакалии и в ръчни перални, разбира се.

— Пръстите и дланите на този мъж бяха с тежки мазоли – каза Бел. – Вероятно е бил перач, работещ с гореща тежка ютия.

— Пералните обаче са доста – отвърна Арчи. – по една на всяко каре в работническите квартали.

— Започни с Джърси сити. Шхуната беше привързана там. И там натовариха лихтера на „Южен Пасифик“ с динамита.

Изведнъж нещата се задвижиха бързо. Един от детективите на железници „Джетро Уот“ си спомни, че пуснал на един кей китаец с огромен чувал с пране.

— Каза, че отивал на „Джулия Райдхед“, стоманен барк, който разтоварваше кокали.

„Джулия Райдхед“ все още беше пристанал на кея с мачтите му, прекършени от експлозията. Не, отвърна капитанът. Не е оставял прането си на брега. Жена му била на борда и тя го перяла. След това дневникът на пристанищния началник разкри, че дървената шхуна на Ятковски е била привързана близо до „Джулия“ същия следобед.

Детективите на Ван Дорн намериха студенти, готвещи се за мисионери, които учеха китайски в една семинария в Челси. Наеха ги за преводачи и ускориха издирването на пералнята, която беше наела мъртвия. Арчи Абът се върна в хотел „Никърбокър“ триумфиращ.

— Името му е Вонг Ли. Хората, които са го познавали казаха, че работел за железния път. В Запада.

— Взривявания с динамит в планините – каза Бел. – Разбира се. Там е научил занаята си.

— Вероятно е дошъл тук преди двайсет, двайсет и пет      години – допълни Абът. – Много китайци напус­наха Калифорния, за да избягат от нападенията на тълпите.

— Работодателят потвърди ли това, само за да прозвучи добре? За да се отърве от белия детектив?

— Вонг Ли всъщност не е бил наемен работник. Поне отскоро. Купил е половината дял от шефа си.

— Значи Саботьора му е платил добре – каза Бел.

— Много добре. Авансово при това, и достатъчно, за да си купи бизнес. Длъжен съм да се възхитя на предприемчивостта му. Колко работници биха устоя­ли на изкушението да ги похарчат за вино и жени?… Айзък, защо ме гледаш така?

— Кога?

— Какво „кога“?

— Кога Вонг Ли е изкупил половината дял в перач­ницата си?

— Миналият февруари?

— Февруари? Откъде е взел парите?

— От Саботьора, естествено. Когато го е наел. От­къде иначе един беден китайски перач ще намери тол­кова много пари?

— Сигурен ли си, че е било февруари?

— Абсолютно. Шефът ми каза, че било точно след китайската Нова година. Съвпада с шаблона на Сабо­тьора, нали? Планира далече напред.

Айзък Бел едва можеше да сдържи възбудата си.

— Вонг Ли е купил дяла си от перачницата миналия февруари. Но Озгуд Хенеси подписа тайната си сдел­ка едва този ноември. Как Саботьора е знаел още през февруари, че железница „Южен Пасифик“ ще спече­ли достъп до Ню Йорк през ноември?

*** XXVIII ***

— По някакъв начин Саботьора е надушил сделката – отвърна Абът.