Unknown

— Не! – възрази рязко Бел. – Озгуд Хенеси знаеше, че трябва да спечели контролния пакет в „Джърси Сентръл“ в най-дълбока тайна, иначе конкурентите му щяха да му попречат. Никой не „надушва“ намере­нията на стария пират докато той сам не го пожелае.

Бел вдигна най-близкия телефон.

— Ангажирай две купета в експрес „Двайсети век“, с пряка връзка до Сан Франциско!

— Искаш да кажеш, че Саботьора има достъп до вътрешна информация от „Южен Пасифик“?

— По някакъв начин, да – отвърна Бел и дръпна пал­тото и шапката си. – Или някой глупак се е разпял. Или шпионин съзнателно е подал информацията за плановете на Хенеси. Каквото и да е, кръгът на Хенеси му е познат.

— Или е вътре в него – отвърна Абът, забързан след колегата си, докато излизаха от офиса.

— Със сигурност е близо до върха – съгласи се Бел. – Поемаш закриването на операцията в Джърси. Пре­мести всеки, когото можеш, на отсечката Каскейд. След като загуби в Ню Йорк, обзалагам се, че следва­щият удар на Саботьора ще е там. Догони ме веднага щом можеш.

— Кой е в кръга на Хенеси? – попита Арчи.

— Има банкери в директорския си борд. Има адвокати. А специалният му влак тегли спални вагони „Пулман“, тъпкани с инженери и надзиратели, ръко­водещи отсечката.

— Ще ни отнеме цяла вечност да ги разследваме всички.

— Не разполагаме с вечност – отвърна Бел. – Ще започна със самия Хенеси. Казвам му каквото знаем и да видим за какво ще се сети.

— Не бих пратил такъв въпрос по телеграфа.

— Точно затова заминавам на запад. Доколкото знаем, Саботьора може и телеграфист да е. Трябва да говоря с Хенеси очи в очи.

— Защо не наемеш специален влак?

— Защото шпионинът на Саботьора може да забеле­жи и да съобрази, че става нещо. Не си струва деня, който ще спечеля.

Абът се усмихна широко.

— Затова поръча две съседни купета. Много умно. Айзък. Ще изглежда все едно, че господин Ван Дорн те е извадил от случая „Саботьора“ и ти е възложил друга работа.

— За какво говориш?

— Лична охрана? — отвърна Арчи невинно. – За една определена дама от бизнеса с филмовите новини, коя­то се връща в Калифорния?

Стачката на телеграфистите в Сан Франциско за­върши съкрушително за профсъюза им. Мнозинство­то се върнаха на работа. Но някои телеграфисти и техници по телеграфните линии, недоволни от неот­стъпчивостта на компанията, се бяха насочили към саботажи, като режеха жици и палеха телеграфни пунктове. Група от тези ренегати намериха нов платец в лицето на Саботьора, загадъчна фигура, която свързваше с тях със съобщения и пари, оставяни в гарови багажни помещения. По негово нареждане се подготвяха за общонационално прекъсване на телеграфната система. В критичен момент щеше да изолира Озгуд Хенеси от банкерите му.

Техниците на Саботьора упражняваха старата тактика от Гражданската война да се режат ключови телеграфни жици и след това да се свързват отно­во краищата с шунтове, така че прекъсванията да не може да се забележат отдолу. Щеше да отнеме много дни, докато комуникацията се възстанови. Тъй като Северна Калифорния и Орегон все още не бяха свър­зани с Източните щати с телефон, телеграфът оста­ваше единственото средство за континентална връзка. Когато Саботьора бъдеше готов, щеше да предприеме координирана атака, която да хвърли отсечката Каскейд петдесет години назад във времето до дните, ко­гато най-бързото средство за комуникация беше по­щата, пращана по дилижанс и „Пони Експрес“.

Междувременно беше предвидил други задължения за недоволстващите телеграфисти.

Нападението му над „Южен Пасифик“ в Ню Йорк бе завършило с провал. Айзък Бел с неговите детекти­ви и железопътната полиция превърнали това, което трябваше да е последният кол в сърцето на железни­ци „Южен Пасифик“, в почти своя победа. Усилието му да дискредитира компанията се беше провалило. А след атаката му агенция Ван Дори се беше задвижила бързо, успявайки в заговор с вестниците да представи президента на железниците като герой.

Една кървава злополука щеше драстично да обърне нещата. Железниците притежаваха свои телеграфни системи, за да поддържат движението на влаковете бързо и безопасно. Линиите с един коловоз, каквито все още преобладаваха, бяха разделени на участъци, поддър­жани със стриктни правила за достъп. Влак, получил разрешение да влезе в участъка, имаше „свободна линия“. Само след като минеше през участъка или бъде­ще отбит на страничен коловоз, друг влак получава­ше разрешение да навлезе на мястото. Съобщенията, че даден влак е напуснал участъка, се предаваха по телеграфа. Заповедите да бъде изтеглен на страничен коловоз също се предаваха по телеграфа. Приемането на тези заповеди се потвърждаваше пак по телеграфа. Това, че влак е спрян безопасно на страничен коло­воз, се докладваше отново по телеграфа.

Но телеграфистите на Саботьора можеха да прих­ващат заповеди, да ги спират, да ги променят. По този начин вече бе предизвикал един сблъсък – заден локо­мотив на отсечка Каскейд, нанизал товарна компози­ция в служебния вагон на работнически влак, убивай­ки двама железничари.

Още по-кървава злополука щеше да заличи „побе­дата“ на Айзък Бел.