Unknown

След това отиде до полицейския участък в Санта Моника, където възстар полицай го отведе при на­чалника. Той се оказа петдесетгодишен джентълмен в спретнат тъмен костюм, с високо подстригана коса отстрани по последната мода. Държеше се сърдечно и заяви, че е щастлив да помогне на оперативен агент на Ван Дорн. Фамилното име на ковача било Хигинс, каза му. Джим Хигинс живеел в стая под наем над конюшнята. Къде би могъл да се е скрил? Началникът нямаше представа.

Дашууд се отби в офиса на Уестърн Юниън, за да изпрати по телеграфа доклада си до офиса в Сакраменто и да го предадат на Айзък Бел, където и да се намираше. След това обиколи по улиците, докато се мръкваше, надявайки се да зърне някъде ковача Хи­гинс. В единайсет часа, когато последният трамвай тръгна за Лос Анджелис, реши да наеме стая в един туристически хотел, вместо да се връща до града, за да може да започне издирването рано сутринта.

Самотен конник на лъскав червеникавокафяв кон се изкачи на хребета над линията на „Южен Пасифик“ южно от границата на Орегон. Трима мъже, струпани около телеграфен стълб, натикан между единичния коловоз на линията и изоставен хангар с тенекиен по­крив, го забелязаха, очертан на фона на яркосиньото небе. Водачът им смъкна шапката си „Стетсън“ с ши­роката периферия и бавно я завъртя в пълен кръг над главата си.

— Ей, какво правиш, Рос? Не му махай за „здрасти” все едно, че го каниш да слезе тук.

— Не махам за здрасти – отвърна Рос Паркър. – махам му да се разкара.

— Как по дяволите ще схване разликата?

— Ръга коня си като каубой. Всяко каубойче знае скапано добре сигнала на говедарите: „Гледай си проклетата работа и си пресявай пясъка настрана от нас.“

— Не сме говедари. Не сме и виждали добитък.

— Принципът е същият. Освен ако не е пълен глупак, няма да ни досажда.

— А ако е?

— Ще му пръснем главата.

Докато Рос обясняваше махането на Анди, градски тарикат от Сан Франциско, конникът обърна живот­ното си и се скри от погледите им зад хребета. Три­мата се заловиха отново с работата си. Рос нареди на Лоуел, телеграфния техник, да се качи на стълба с две дълги жици, свързани за телеграфния ключ на Анди.

Ако каубоят на хребета се беше приближил, щеше да види, че бяха въоръжени необичайно тежко за теле­графен екип, работещ през 1907 г. Десетилетия след последното индианско нападение, Рос Паркър носеше кобур с пистолет калибър 45 на бедрото си и пушка „Уинчестър“ зад седлото си. Лоуел имаше карабина „Коучгън“ окачена на гърба му за лесен достъп. Дори градското момче, телеграфистът Анди, разполагаше с револвер 35 калибър, затъкнат на колана му. Ко­нете им бяха вързани в сянката на няколкото дървета наблизо, тъй като бяха дошли пряко през околността, вместо на дрезина по релсите.

— Остани горе! – нареди Рос на Лоуел. — Бързо ще стане.

Двамата с Анди се настаниха до стария хангар. Всъщност, изтече почти час, преди ключът на Анди да започне да чука, засякъл заповеди на влаков диспе­чер до оператора в Уейд, северно от позицията им. Тримата вече бяха подпрели гърбове на стената на хангара и дремеха на слънцето, заслонени от хладния вятър.

— Какво казва? – попита Рос.

— Диспечерът праща заповеди на оператора в Уийд. Казва му да даде сигнал на товарния на юг да отбие в Азалея.

Рос погледна в копието си на разписанието.

— Добре. Северният работнически влак минава по­край страничния в Азалея след половин час. Промени разпоредбите да даде на южния товарен чист път до Дънсмюър.

Анди изпълни заповедта. Промени влаковите раз­поредби в смисъл, че коловозът за пътуващия на юг товарен влак е чист, след като на север на пълна ско­рост се движеше композиция вагони, пълни с работ­ници. Като опитен телеграфист имитира „юмрука“ на диспечера от Дънсмюър, тъй че операторът в Уийд да не разбере, че друг човек действа с ключа.

— Охо. Искат да знаят какво стана с влака по раз­писание на север? – Влаковете по разписание бяха с предимство пред допълнителните.

Рос беше подготвен за това. Дори не си направи труда да отвори очи.

— Кажи им, че редовният на север току-що е съоб­щил по телеграфона, че е отбит на страничен коловоз с изгоряло прикачване.

Фалшивото съобщение означаваше, че композиция­та на север се е повредила и екипът й я е отбил на страничен коловоз. След това се бяха свързали за те­леграфните жици с телескопичния „рибарски прът“ дълъг пет и половина метра, който се превозваше в служебния вагон, за да прикачва към телеграфната линия преносим телеграфен. Телеграфонът осигуряваше груба гласова комуникация. Операторът в Уийд прие обяснението и препредаде лъжливите нареждания, които щяха да поставят двата насрещни влака на курс за челен сблъсък.

— Качвай се горе, Лоуел – нареди Рос, все още, без да отваря очи. – Смъквай жиците. Приключихме.

— Лоуел е зад хангара – каза Анди. — Отиде да се облекчи.

— Колко деликатно.

Нещата вървяха точно по план, докато иззад хангара не се показа цевта на пушка и дулото се опря в главата на телеграфиста.

*** XXIX ***

— Отмени съобщението, което прати току-що – провлече мелодичен глас.