Unknown

Отвън вятърът пищеше, а „Калиспел” скърцаше и стенеше под атаката на усилващите се вълни, които връхлитаха по дължината на езерото Флетхед. Умореният стар съд цепеше с носа си през тласканите от бурята разпенени гребени и пропадаше болезнено в падините. Една висока вълна разби предните прозорци и плисна парцали вода в кабината на щурвала.

Капитан Бос придърпа яката на палтото си и сграбчи отчаяно щурвала, докато вятърът го пердашеше с водни пръски, които жилеха кожата на лицето и ръцете му.

През говорителната тръба от машинното се чу пронизително свирене. Бос я вдигна.

— Кабината на щурвала.

Гласът на Реган прозвуча глухо през тръбата.

— Тук долу се пълни с вода, капитане.

— Помпите ще се справят ли?

— Засега. Но корпусът скърца ужасно. Боя се, че гредите може

да поддадат.

— Приготви се да се разкараш, ако стане лошо. Измъкни се на покрива над камбуза и отвържи лодката.

— Да, сър – отвърна Реган. – А вие, капитане?

— Извикай ми, когато напуснеш машинното. Ще те последвам ако мога.

— А хората на влака? Не можем просто да ги оставим.

Бос беше мъж с морални устои, богобоязлив човек с голяма вътрешна сила, от старата школа, за която думата беше закон. Беше уважаван от всички, които живееха около езерото. Загледа се през счупения прозорец на кабината на щурвала към далечния бряг и полудялата вода, която се разбиваше на пяна в носа, и разбра със сигурност, че „Калиспел“ нямаше да се справи.

— Те са моя отговорност – отвърна бавно. – Спасявай себе си.

— Бог да ви благослови, капитане.

После тръбата затихна.

~49~

Ураганните ветрове на чинука бяха най-унищожителните в историята. Плевници бяха изравнени със земята, бяха отнесени покриви, имаше дървета, изтръгнати от корените си, много телеграфни и телефонни стълбове бяха съборени. Пълната сила на топлите ветрове забушува над езерото Флетхед и запердаши водата в кипящ въртоп, който блъскаше безмилостно уморения стар „Калиспел“, който се подмяташе жално между огромните вълни. Лодката, на която капитанът се беше надявал да спаси живота си, вече бе изтръгната от разбитото скеле и беше натрошена, а останките й се разпиляха в побеснялата вода.

Бос се бореше с щурвала в отчаяно усилие да задържи „Калиспел“ на прав курс към западния бряг, на по-малко от две мили разстояние. Хранеше слаба надежда да стигнат до спасителния малък пристан на Ролинс, но дълбоко в себе си знаеше, че шансовете са нищожни за него и съда. Имаше опасност всеки момент фериботът да се обърне. Локомотивът, тендерът и товарният вагон бяха сламките, които щяха да прекършат гърба на камилата.

Без тежестта им, „Калиспел” можеше да се задържи по-високо във водата и да не пострада толкова зле от огромните вълни, които заливаха смъкнатата палуба с коловозите. Капитанът погледна надолу към носа и видя, че е пострадал лошо. Шпангоутите по откритата част на носа бяха разбити и откъснати от носещите трегери.

Дрехите и дървосекаческото му палто бяха прогизнали до кожата, но Бос пусна едната си ръка от щурвала, вдигна тръбата и изсвири. Последва пауза от близо трийсет секунди, преди Реган да се отзове.

— Да, капитане?

— Как изглежда долу при теб?

— Имам добра пара, но водата продължава да се качва. – В гласа на Реган се долавяше страх. – Над глезените ми е.

— Стигне ли до коленете ти, махай се оттам – заповяда му Бос.

— Още ли искате да пусна лодката? – попита Реган притеснено.

— Не си прави труда – отвърна Бос с горчивина. – Вълната я отнесе.

Страхът в гласа на младежа този път доловимо натежа.

— Какво ще правим, ако се наложи да напуснем кораба?

Бос отвърна мрачно:

— Моли се да има достатъчно откъртени греди във водата, за да се задържим на тях, докато бурята затихне.

Капитанът окачи говорителната тръба и рязко завъртя щурвала, за да задържи съда право срещу бурята, когато една огромна вълна удари отляво в носа на „Калиспел“ и го изтласка странично надолу. Точно от това се боеше Бос. Хванат от голяма вълна отстрани по корпуса и без да може да се изправи, фериботът щеше да се преобърне и да потъне като камък под тежестта на влака.

Докато се бореше да обърне кораба челно в пастта на урагана, капитанът хвърли поглед към влака и се стъписа щом видя как машината бясно се търкаля напред-назад по коловоза, докато корабът пропадаше в падините и се надигаше на гребена на вълните, които вече кипяха около задвижващите колела на локомотива.

Малко удовлетворение му носеше мисълта, че ако „Калиспел“ потънеше в дълбините на езерото, престъпниците на влака щяха да загинат с него.

* * *

Вътре в локомотива Хънт и Кар се вкопчваха във всеки клапан, тръба или лост, до който можеха да се докопат, за да не изхвърчат и се блъснат в котела и страните на кабината. Абнър седеше в седалката на машиниста, притиснал стъпала в предния пулт под прозореца. Нямаше нужда да държи пистолета насочен към машиниста и огняря. Не и след като всеки от тях се бореше да се задържи и да не пострада. Не той вече бе заплахата за тях.

Застрашаваше ги бурята, беснееща наоколо.