Unknown

— Това вече започна – призна Къртис и остави брой на „Роки маунтин нюз” на масата пред Бел. Той заби поглед в него.

Уводната статия беше за обира и убийствата в Райълит. Половината колона бе посветена на въпроса „Защо правораздавателните агенции не бележат никакъв напредък по случая и не залавят Бандита касапин?”

— Става горещо – отбеляза сухо Бел.

— Горещо за нас – добави Ървайн.

— И тъй, с какво разполагаме? – запита Бел, като посочи високата две стъпки купчина папки по банкови престъпления, струпана на плота пред него. – Проучих докладите, докато идвах на запад с влака. Изглежда единственото, с което разполагаме, е това, че си нямаме работа с типичния каубой, превърнал се в банков обирджия.

— Действа сам – обясни Къртис. – И е дяволски умен и зъл. Но най-отчайващото е, че не оставя никаква следа, за която да се залови човек.

Ървайн кимна в съгласие.

— Все едно, че изчезва в пъкъла, откъдето е дошъл, преди да напусне града.

— Никакви следи ли не са намерени към околностите? – попита Бел.

Къртис поклати глава.

— Най-добрите следотърсачи в бизнеса остават на сухо всеки път.

— Някакви податки, че се е окопал в града, докато възбудата заглъхне?

— Никаква досега – отвърна Къртис. – След обирите никога не го виждат повече.

— Призрак – промърмори Ървайн. – Имаме си работа с призрак.

Бел се усмихна.

— Не, човек е. Но адски умен човек. – Замълча и разпръсна папките по заседателната маса. Избра една и я отвори. Беше Докладът за обира в Райълит, Невада. – Човекът ни има много странен начин на действие, към който се придържа при всяка акция в банка. Убедени сме, че се задържа за няколко дни, докато проучи града и хората му, преди да ограби банката.

— Или е комарджия или си пада по рисковете – подхвърли Къртис

— Грешка и по двата пункта – поправи го Бел. – Нашият човек е смел и хитър. Можем да допуснем, че върши мръсната си работа дегизиран, тъй като хората във всички градове, където е удрял, никога не са единодушни по външния вид на подозрително изглеждащи непознати.

Ървайн закрачи напред-назад в конферентната зала, като от време на време оглеждаше флагчетата, забити на картата.

— Граждани си спомнят, че са виждали пиян пройдоха, униформен войник, заможен търговец и дребен извозвач. Но никой не е могъл да ги свърже с убиеца.

Къртис заби поглед в килима на пода и сви рамене.

— Колко странно, но няма никакви свидетели, които да предложат достоверна идентификация.

— Нищо странно няма в това – отвърна Ървайн. – Той ги убива всички. Мъртвите не говорят.

Бел като че ли не слушаше разговора им. Изглеждаше потънал в размисъл. След това очите му се съсредоточиха върху картата и той заговори бавно:

— Големият въпрос за мен е защо убива всички в банката по време на обира. Дори жени и деца. Какво печели от избиването? Не може да е защото просто не иска да остави свидетели на обирите, не и след като вече е видян дегизиран из града… Освен ако… – Замълча. – Има една нова дефиниция, създадена от психолози за убийци, които убиват толкова лесно, колкото си мият зъбите. Наричат ги социопати. Нашият човек може да убива без угризение. Няма никакви емоции, не знае как да се смее или да обича и има сърце, което е студено като айсберг. За него застрелваното на малко дете носи същото усещане като застрелваното на гълъб.

— Трудно е да се повярва, че има толкова жестоки и безскрупулни хора – измърмори отвратен Ървайн.

— Много бандити и стрелци в миналото са били социопати – каза Бел. – Застрелвали са други мъже толкова лесно, колкото кихат, Джон Уесли Хардин, прочутия тексаски гадняр, веднъж застрелял и убил един затова, че хъркал.

Къртис погледна Бел в очите.

— Наистина ли смяташ, че убива всички и банката, защото това го забавлява?

— Да – тихо отвърна Бел. – Бандитът извлича шантаво удоволствие от извършването на кървавите си престъпления. Друг особен фактор. Прави бягството си преди хората и града, включително шерифа, да разберат какво става.

— Къде ни отвежда това, тогава? – попита Ървайн. По кои пътища да търсим?

Бел го погледна.

— Друг негов рутинен навик е да пренебрегва златото и да взима само банкноти. Глен, задачата ти е да провериш ограбените банки и да проучиш записите на серийните номера на откраднатите от тях банкноти. Започни в Боузман, Монтана.

— Банките в миньорските селища нямат навика да записват идентификационния номер на всяка банкнота, която минава през ръцете им.

— Може да извадиш късмет и да намериш банка, която е записала номерата на банкнотите, изпратени от банки в голям град за миньорските заплати. Ако стане, можем да ги проследим. Крадецът е трябвало или да похарчи парите, или да ги обмени чрез банкови депозити и тегления. Следа, която не може да покрие.

— Може да ги е обменил през чуждестранни финансови институции.

— Може, но едва ли ще ги е харчил в чужбина. Рискът да ги върне в САЩ би бил твърде голям за него. Обзалагам се, че е задържал плячката си в страната.

След това Бел се обърна към Къртис.