Unknown

Началникът на агенцията за западните щати не беше наясно с блестящото финансово състояние на Бел и съвсем се обърка. Не можеше да проумее, но и не искаше да пита повече. Прибра се замаян в кабинета си, окончателно победен.

Бел се усмихна отново и заподрежда по конферентната маса палките, които носеше в чантата. След това се върна в антрето и се обърна към Агнес Мърфи:

— Агнес, би ли могла да ме уведомиш, когато Къртис и Ървайн се появят?

— Не очаквам да се върнат до утре сутринта. Отидоха до Боулдьр по един случай с банкова измама.

— Добре тогава. А би ли се обадила на началника по поддръжката на сградата, за да го накараш да дойде? Трябва да направя някои промени в конферентната зала.

Жената го погледна въпросително.

— Конферентната ли казахте? Г-н Аликзандър рядко допуска помощния персонал вътре. Държи я главно, за да забавлява градските тузари.

— Докато съм тук, ще бъде моят кабинет.

Агнес го погледна с още по-голямо уважение.

— В хотел „Олбъни” ли ще отседнете? Там отсядат повечето гостуващи агенти.

— Не, „Браун Палас”.

— Г-н Аликзандър се съгласи на допълнителните разходи?

— Той няма думата по въпроса.

Агнес Мърфи го зяпна все едно, че току-що бе видяла Месията.

Айзък Бел се върна в кабинета си и преподреди столовете около конферентната маса така, че да разполага с повече работно пространство в единия край. След няколко минути пристигна началникът на поддръжката. Бел обясни промените, които искаше в стаята. Стената в дъното трябваше да се покрие с пласт от мек материал, за да може да се окачи карта на западните щати и градовете, в които убиецът беше правил ударите си. Друг пласт трябваше да се положи на вътрешната стена за информация, снимки и скици. Шефът на поддръжката, след като Бел му предложи двайсет доларова златна монета, обеща инсталацията да бъде довършена до обеда на следващия ден.

Останалата част от следобеда Бел прекара в обмисляне и планиране на действията си срещу банковия убиец.

Точно в пет часа на тръгване към дома си, Аликзандър надникна през открехнатата врата.

— Добре ли се устройвате? – попита ледено.

Бел не си направи труда да вдигне глава.

— Да, благодаря ви. – Най-сетне погледна в очите кипящия от негодувание Аликзандър. – Между другото, въвеждам някои промени в стаята. Надявам се, че нямате нищо против. Обещавам да върна всичко както беше, когато случаят бъде приключен.

— Постарайте се, моля. – Аликзандър врътна глава за край на разговора и напусна кабинета.

Бел не се радваше, че нещата между него и домакина не тръгват добре. Не беше предвиждал, че ще се въвлече в игра на дребнави конфликти с шефа на офиса на агенцията, но знаеше, че ако не бе предприел атака, Аликзандър щеше да го прегази.

~5~

Построен през 1892 г. от Хенри К. Браун на мястото, където бе пасъл кравата си преди внезапно да забогатее, хотелът подобаващо беше наречен „Браун Палас” за „Града – кралица на равнините”, както назоваваха Денвър. Изградено от червен гранит и пясъчник, зданието бе с форма на корабен нос. Мъжете, трупащи богатствата си в злато и сребро, отсядаха тук с жените си, които пиеха следобедния си чай, и с дъщерите си, които прекарваха нощите си в танци на пищни балове. Президентите МакКинли и Рузвелт бяха отсядали тук, както и няколко императори, крале и други членове на чуждестранни царствени фамилии, да не говорим за знаменитостите на времето, особено прочути артисти и актриси. „Браун Палас“ също тъй се радваше на широка популярност както сред местните граждани, така и сред гостите, защото бе средоточието на оживения финансов и културен квартал на града.

Беше почти тъмно, когато Бел мина през входа на хотел „Браун Палас“ на 17-та улица. Регистрира се на рецепцията и огледа величественото фоайе, разположено в атриум, извисен до деветия етаж. Колоните и стенната облицовка, докарани с железопътен транспорт от Мексико и изваяни от златист оникс, отразяваха пастелната светлина, която се процеждаше през матовия стъклен таван. Над седемстотин панела от ковано желязо украсяваха перилата на балконите, обхванали в пръстен фоайето от горните етажи.

Неизвестен на широката публика беше фактът, че собственикът на хотел и ресторант „Навар” от другата страна на улицата бе прокопал подземна релсова система от „Браун Палас“ до своето заведение за удобство на джентълмените, пожелали да се забавляват с дамите от един бардак на горния етаж, без да ги виждат как влизат и излизат.

Бел получи ключа си, влезе в асансьора и каза на оператора на кой етаж е апартаментът му. Зад него влезе някаква жена. Спря се до огледалната стена и се обърна с лице към вратата.