Unknown

— Да речем, че президентът на Съединените щати помоли президента на железопътни линии „Южен Пасифик“ да не наема влак на Кромуел?

Бронсън го погледна.

— Това възможно ли е?

Бел кимна.

— Полковник Дензлър има голямо влияние във Вашингтон. Ван Дорн ме увери, че двамата с президента Рузвелт са много близки. Сражавали са се рамо до рамо през войната на хълма Сан Хуан. Според мен спокойно би могъл да убеди президента.

— А ако Кромуел наеме кораб? – настоя Бронсън.

— Тогава ще се прати военен кораб на САЩ, който да го спре в морето, да свали Кромуел и да го върне в Сан Франциско. Междувременно ще разполагаме с необходимите пълномощия да го арестуваме и изправим пред съда.

— Обмислил си всички варианти – възхити се Бронсън.

— Кромуел е хлъзгав клиент – призна Бел. – Ако има начин да се измъкне от мрежата ни, ще го направи. – Замълча и погледна часовника на стената. – Четири и трийсет и пет. – Имам среща за вечеря в шест.

— Марион Морган ли? – попита с лукава усмивка Къртис. – Имам чувството, че освен да следи графика на Кромуел, между двама ви става нещо.

Бел кимна.

— Тя е великолепна дама. – Стана и облече палтото си. – Приготвя вечеря у дома си.

Бронсън смигна на Къртис.

— Приятелят ни е късметлия.

— Загубих представа за времето – каза Бел. – Кой ден сме?

— Вторник, седемнайсети април – отвърна Къртис и добави с хумор: – Годината е 1906.

— Знам коя е годината – отвърна Бел на излизане. – Ще се видим всички утре сутринта.

За жалост, един от тримата мъже в стаята нямаше да доживее до сутринта.

* * *

Маргарет спря мерцедеса под навеса за паркиране пред главния вход на имението, преди да влязат в двора. След като взе брат си от Съдебната палата го закара в банката, където Джейкъб прекара два часа заключен в кабинета си. Щом излезе, подкараха към Ноб Хил в пълно мълчание. Шофьорът се появи от гаражната постройка и прибра колата. В мига, в който влязоха във фоайето, Маргарет смъкна шапката си, запокити я на пода и изгледа брат си с гняв.

— Предполагам, че вече си удовлетворен. Всичко се срути около нас.

Кромуел закрета като старец в дневната и се смъкна уморено в едно кресло.

— Сгреших, че подцених Бел. Спипа ме, преди да успея да ударя банката в Сан Диего.

Подът се разклати под краката на Маргарет и настроението й изцяло се промени.

— Айзък е жив? И ти го видя?

Той я погледна напрегнато.

— Май проявяваш необичаен интерес към него – каза със суха насмешка. – Радваш ли се, че смъртният ни враг ходи жив по земята?

— Каза, че си го убил в Телърайд.

Кромуел заговори все едно, че описва нещо банално.

— Мислех, че съм го убил, но явно е оцелял. Единствената грешка, която съм правил от двайсет години.

— Значи той те върна от Сян Диего и те напъха в Сан Куентин.

Кромуел кимна.

— Нямаше право. Прекрачи закона. Сега Бел ще обърне небето и земята, за да ме обяви за Бандита касапин и да ме прати на бесилото.

— Няма да е лесна работа измъкването от града. Агентите на Ван Дорн следят всяко наше движение.

— Нямам намерение да бягам като крадец посред нощ. Време е тези, които се домогваха до услугите и парите ни, да изплатят дълга си, като ни опазят от ръцете на Ван Дорн, докато сме готови кротко да се оттеглим от сцената.

Тя го погледна твърдо, решена на действия.

— Ще наемем най-добрите адвокати в Ню Йорк. Ще бъде невъзможно да те осъдят. Ще направим Айзък Бел и детективска агенция на „Ван Дорн“ за посмешище пред цялата нация.

— Не се съмнявам, че ще спечелим в съда – промълви той и погледна мрачно сестра си. – Но като уважавана институция в Сан Франциско, с нас ще е свършено. Банката ще претърпи финансов разгром, щом вложителите ни, уплашени от скандал, избягат при конкурентните банки. Банка „Кромуел“ ще затвори врати. – Помълча за повече ефект. – Освен ако…

— Освен ако какво? – попита тя, срещайки неумолимия му поглед.

— Освен ако тихо и кротко прехвърлим капиталите си в друг град, в друга страна, където ще положим началото на нова финансова империя под ново име.

Маргарет видимо изпита облекчение, започнала да разбира, че не всичко е изгубено, че стилът на живота й може би все пак нямаше да рухне през ръба на пропастта.

— Кой град и коя страна имаш предвид? Мексико? Бразилия може би?

Кромуел се усмихна лукаво.

— Скъпа ми сестричке. Мога само да се надявам господин Бел да разсъждава като теб.

Беше изпълнен със самодоволство. Вярваше, че ще му трябват не повече от три часа сутринта, докато уреди превоза на ликвидните резерви от трезорите си. Активите му в ценни книжа вече бяха изпратени извън страната по телеграфа, когато отиде в банката. Сега двамата с Маргарет трябваше само да дооформят някои дела и да заключат къщата, като я оставят на агента по недвижими имущества за продажба. След това им предстоеше попътен вятър, щом веднъж прекосяха границата и оставеха Съединените щати зад себе си.

* * *