Unknown

— Няма начин да не се опита. – Бел се озърна към Кромуел, докато го вдигаха грубо в линейката. – Сложете му качулка на главата, за да не го познае никой. Началникът да се закълне да пази тайна и го накарай да заключи Кромуел в единична килия, далече от другите затворници. Сутринта ще дам на началника на затвора нужните документи.

— А Маргарет? Съмнявам се, че някой съдия, бъркал в джоба на Кромуел, ще попълни документите за ареста й.

— Изпълни формалностите – нареди му Бел. – Окажи й натиск. Щом разбере, че брат й е задържан и че може да загази с него, се обзалагам, че ще събере всички пари, които може, и ще побегне. Тогава ще кацне право в ръцете ни.

Преди да се запъти към офиса на Бронсън, Бел се отби в една телеграфна станция и прати дълго съобщение на Ван Дорн за задържането на прословутия Бандит касапин. Помоли също така за помощта, която можеше да им окаже полковник Дензлър от федералното правителство.

* * *

Кромуел беше прав за едно. Маргарет напусна полицейския отдел по-малко от трийсет минути, след като двама от агентите на Ван Дорн я придружиха до там. Адвокатите на Кромуел вече бяха там и уреждаха освобождаването й под гаранция, когато тя пристигна. Дори шофьорът й беше под ръка, за да я откара у дома с чакащия отпред ролс-ройс, паркиран в зона, забранена за превозни средства. Един окръжен съдия като по чудо се появи, за да подпише необходимите документи за освобождаването. На един репортер, оказал се случайно там заради дело за кражба с взлом, му се стори, че арестът и почти моменталното освобождаване на Маргарет са инсценирана формалност.

Междувременно Бронсън и агентите му качиха линейката с Кромуел на ферибота, който ги превози през залива до окръг Мейрин. След като слязоха на кея, подкараха към щатския затвор в Сан Куентин. Както беше заявил Бронсън, началникът бе много отзивчив и дори горд, че ще държи в затвора си прочутия Бандит касапин, докато обвинителният акт бъде уреден.

След като Бел напусна телеграфната служба, отиде до банката на Кромуел. Взе асансьора до главния офис и се приближи до бюрото на Марион.

— Вземи си шапката – каза й без предисловия и с тон, нетърпящ възражения. – Останалата част от деня си в отпуск.

Тя се сепна, напълно изненадана от внезапната му поява след цели три дни. Страстта й към него се върна и я заля като вълна. Осъзна, че не би могла да спори, но все пак отвърна:

— Не мога да напускам просто когато ми хареса. Може да загубя работата си.

— Вече си загубила работата си. Шефът ти е зад решетките.

Заобиколи бюрото и издърпа стола й, за да може да стане.

Тя се надигна бавно и го изгледа стъписана.

— Какви ги говориш?

— Шоуто свърши. Задържал съм Кромуел, докато получим нужното разрешително за ареста му и документите за обвинението.

Като в мъгла тя взе шапката и чантичката си от бюфета зад бюрото, а след това стана, без да знае какво да прави. Извърна очи и зяпна в пода невярващо. Не беше си и помисляла някога, че е възможно Джейкъб Кромуел, независимо от престъпленията му, да се окаже уязвим.

Бел бе забелязал как се изчерви лицето й в началото и отново го трогна свенливата и реакция. Взе шапката от пръстите й и я постави кривната весело настрани върху главата й.

— Така ми харесва – каза й със смях.

— Е, на мен не – отвърна тя с женско раздразнение и я постави както трябва на красивата си коса. – Къде ме водиш?

— Долу на плажа. Ще се поразходим по пясъка и ще поговорим дълго за последните събития.

— С разкошния си автомобил ли ме взимаш?

Изненада я тъжното изражение, преминало по лицето му.

— Боя се, че няма да се возим с него скоро.

~35~

Знаменателен факт за затвора Сан Куентин беше, че строителството му започнало в Деня на Бастилията, 14 юли 1852 г. Можеше само да се гадае защо по-късно беше назован на един от своите именити обитатели, отлежавал срока си за убийство Мигел Куентин. Думата „Сан“ на испански означава светец. Куентин изобщо не беше светец, но името някак пасна и затворът стана известен като Сан Куентин.

Най-старият щатски затвор в Калифорния беше изпълнил първата си екзекуция през 1893 г. с обесването на Хосе Габриел заради убийство на стара семейна двойка, при които беше работил. Там, в отделно здание, затваряха и жени. До 1906 г. над сто затворника бяха умрели зад затворническите стени по различни причини – от вътрешни убийства и самоубийства, до естествена смърт. Бяха погребани в гробището извън стените на затвора.

Ричард Уебър, началникът, беше едър мъж, подвижен, атлетичен и енергичен, истински работохолик. Обемист, но здрав като канара, с ведра усмивка, кривнала устните му, която никога не напускаше лицето му. Строг блюстител на дисциплината и горещ привърженик на реформите, той беше вкарал подопечните си затворници в работа в производството на продукти и в поддържането на затворническия парк, а освен това ги беше включил в многобройни образователни програми. Програмата му за малки компенсации на затворниците и награждаването им със съкращаване на срока за добро поведение беше укрепила репутацията му на строгия, но добър началник на затвор.