Unknown

Уебър се усмихна тънко.

— Аз съм последният, когото биха заподозрели в мръсна игра.

Кромуел погледна дрехите и се засмя.

— Нещо смешно ли? – попита Уебър.

— Не. Просто ситуацията ми навява някои спомени.

След като се напъха в дрехите на жената на старшия надзирател, Кромуел уви шала около врата си и придърпа дамската шапка така, че да прикрие брадата, вече набола по брадичката му.

— Напълно съм готов.

Уебър го изведе от кабинета и го поведе през един двор до гаража с личния му автомобил „Форд“, модел Т. Завъртя леко манивелата и се качи зад волана. Колата подкара по покрития с чакъл път към вътрешния портал и излезе навън, като махна на началника. На главния портал беше малко по-сложно. Тук двамата пазачи се приближиха за личното му разрешение да отворят портата.

— С Шейри отиваме до града да купим подарък за рождения ден на сестра й – обясни той спокойно.

Пазачът от лявата страна на колата отдаде прилежно чест на шефа си и му махна да продължи. Мъжът от дясно надзърна към Кромуел, който се беше навел и бъркаше в чантичката. Пазачът приклекна да погледне под шапката, но Уебър засече движението и го сряза:

— Стига си зяпал и отвори портата.

Пазачът се изправи и махна на техника в купата, който контролираше отварящия механизъм на масивните стоманени крила. Щом се разтвориха достатъчно, за да пропуснат форда, Уебър натисна ръчката на дросела и освободи педала на спирачката. Автомобилът скочи напред и скоро след това бръмчеше по пътя към пристана, за да се качи на ферибота за Сан Франциско.

~36~

— Той какво? – изрева Бел в телефонната слушалка.

— Какво има? – попита Бронсън, влязъл в кабинета тъкмо когато колегата му оставяше слушалката.

Бел го погледна с изкривено от гняв лице.

— Твоят приятел, праведният и неподкупен главен надзирател на Сан Куентин, е освободил Кромуел.

— Не го вярвам – изломоти с неверие Бронсън.

— Спокойно можеш да повярваш! – сряза го Бел. – Говорих с Марион Морган, личната секретарка на Кромуел. Каза, че влязъл в кабинета си преди пет минути.

— Трябва да греши.

— Точна е до последния цент – обяви от вратата Къртис. Обърна се към Бронсън. – Един от агентите ти, който следеше сестра му, Маргарет, го видял да слиза по стъпалата от Съдебната палата и да влиза в автомобила й.

— Главен надзирател Уебър взима подкуп – измърмори Бронсън. –“ Никога не бих си го помислил.

— Кромуел вероятно му е предложил кралски откуп – предположи Бел.

— Агентите ми пред затвора докладваха, че Уебър е излязъл с жена си да пазаруват в града.

— Кромуел не за първи път се дегизира като жена – измърмори ядосано Бел. – Несъмнено е сменил облеклото, след като са се отдалечили от Сан Куентин и преди да стигнат до ферибота.

— Какво правим сега? – попита Къртис.

— Телеграфирах на полковник Дензлър, шефа на Департамента за криминални разследвания на Съединените щати. Урежда един федерален съдия да издаде заповед за арестуването на Кромуел, която не може да бъде отменена от градската или щатската съдебна система. Щом я получим, можем да извадим Кромуел от обращение окончателно.

— Това ще отнеме поне четири дни по железница – каза Бронсън. – А ако се опита да избяга от страната? Нямаме законно основание да го спрем.

— Нямахме законно основание и да го спипаме в Сан Диего – отвърна Бел. – Ще го хванем пак и ще го държим в ръцете си някъде на скрито, докато пристигне документът.

Бронсън не изглеждаше убеден.

— Преди да можем отново да сложим ръка на Кромуел, приятелчетата му – кмета, шефа на полицията и окръжния шериф – ще го защитят с армия от полицаи и помощник-шерифи, въоръжени до зъби. Моите седем агенти ще отстъпват числено двайсет към едно, ако се опитат да го задържат.

— Толкова ли влияние има Кромуел? – изуми се Къртис.

— Пред степента на корупция в Сан Франциско, Тамъни хол*, политическата машина на Ню Йорк Сити, е като женски манастир – отвърна Бронсън. – Кромуел е направил повече от достатъчно да поддържа градоначалниците оядени и фрашкани с пари.

[* Тамъни хол – Политическа организация в Ню Йорк Сити, основана през 1789 г. и свързвана в началото на XX в. с голяма корупция и злоупотреба с власт. – Б.пр.]

Бел се усмихна сдържано.

— Ще имаме своя армия. Полковник Дензлър ще призове армейския полк, разположен в Пресидио, ако го помоля.

— Може да ни потрябват по-рано, отколкото мислиш – каза Бронсън. – Ако Кромуел свие парите в брой в банката си и чартира друг влак, ще е оттатък границата на Мексико, свободен като птица, преди да сме успели да вдигнем пръст.

— Той е прав – съгласи се Къртис. – В момента сме безпомощни. Не можем да го пипнем. Докато Дензлър успее да се свърже с командира на Пресидио и нареди да се изкара войската и да влязат в града, ще е твърде късно. Рушветите на Кромуел ще му улеснят гладкия изход от града.

Бел се отпусна в стола си и зарея поглед в тавана.

— Не е задължително – отрони той.

— Какво се върти пак в лукавия ти ум? – попита Къртис.