Unknown

Малко градове в историята на човешките цивилизации бяха претърпявали такова опустошително унищожение като Сан Франциско. При все това то се оказа само началното действие на още по-ужасната сцена на разпад, която предстоеше.

* * *

Ударната вълна запокити леглото, на което спяха Айзък и Марион в другия край на спалнята. Жилищната сграда около тях изтътна и се разтърси в поредица от гърчове. Шумът беше оглушителен, докато по пода трещяха чинии, падаха рафтове с книги, по стените се смъкваха картини, а пианото се затъркаля като канара по планински склон през накланящия се под и рухна навън, тъй като цялата предна стена на жилищната сграда се бе откъснала от постройката и се изсипа на порой от отломки долу на улицата.

Бел сграбчи Марион под мишницата и я повлече под градушката от падаща мазилка към прага, където се задържаха в следващите трийсет секунди, докато ужасният грохот ставаше все по-оглушителен. Подът се движеше като бурно море под краката им. Едва бяха стигнали до временното убежище на прага, когато големият покрив над комина се срути, пропадна през двата апартамента горе и се свлече през пода на по-малко от десет стъпки от тях.

Бел осъзна, че става земетресение. Беше преживял едно, почти толкова лошо колкото сегашното, докато пътуваше с родителите си в Китай като малко момче. Вгледа се в пребледнялото лице на Марион, замаяна и парализирана от шока. Усмихна се мрачно, мъчейки се да й вдъхне кураж, докато ударните вълни откъснаха пода на дневната от гредите и го запокитиха с грохот в долния апартамент. Успя само да се зачуди дали обитателите му са убити или са успели по някакъв начин да се спасят.

Задържаха се на крака около минута, вкопчени в рамката на вратата докато светът им се превръщаше в невъобразим кошмарен ад.

След това трусовете бавно заглъхнаха и над развалините на жилището се възцари зловеща тишина. Облакът прах от нападалата от тавана мазилка изпълни ноздрите им и едва можеха да дишат. Едва тогава Бел осъзна, че все още се държат на крака, вкопчени в рамката, Марион облечена само по нощница, а той в нощна риза. Видя, че дългата й лъчиста коса беше станала бяла от ситната прах на варта, която все още се носеше из въздуха като мъгла.

Бел зяпна към спалнята. Беше в пълен безпорядък, все едно, че кошът за боклук бе разсипан на пода. Хвана Марион през кръста и я издърпа към килера, където дрехите им все още висяха на закачалките, опазени от прахта.

— Обличай се, и по-бързо – каза й твърдо. – Сградата се клати и може да рухне всеки момент.

— Какво стана? – попита тя, напълно объркана. – Взрив ли беше?

— Не, мисля, че беше земетресение.

Тя погледна през развалините на дневната и видя рухналите сгради от другата страна на улицата.

— Боже Господи! Стената е паднала! – После видя, че пианото й липсва. – О, не, пианото на мама! Къде е отишло?

— Мисля, че каквото е останало от него, е на улицата – отвърна й съчувствено. – Стига приказки. Бързо си навлечи някакви дрехи. Трябва да се махаме оттук.

Тя притича към килера, възвърнала самообладанието си и Бел се увери, че е твърда като тухлите, нападали около тях. Докато си обличаше костюма, който беше носил предната вечер, тя си навлече памучна блуза под груб вълнен жакет и пола, за да я пазят от студения вятър, задухал от морето. Беше не само красива, но и практична разсъдлива жена, помисли си възхитен.

— А бижутата ми, семейните ми снимки, ценностите ми? – запита тя – Да взема ли и тях?

— Ще се вървен за тях по-късно, щом видим, че сградата все още се държи.

Облякоха се за по малко от две минути и той я поведе към затворената врата на апартамента покрай зейналата дупка на пода оставена от пропадналия комин и преобърнатите мебели. Марион се почувства все едно, че е попаднала в друг свят, когато погледна навън през пропадналата стена и видя съседите си обикалящи замаяни и объркани насред улицата.

Вратата се оказа заклинена здраво. Земетресението беше изместило сградата и заклещило вратата в рамката й. Но Бел не беше глупав да се опитва да я разбие с рамо. Закрепи се на единия крак и я изрита с другия. Вратата изобщо не поддаде. Той се огледа из стаята и изненада Марион със силата си, като надигна тежкото канапе и го използва за таран. При третия удар вратата се пръсна и се люшна отворена и увиснала на едната си панта.

За щастие стълбището все още стоеше, извито на спирала към долния етаж. Бел и Марион се измъкнаха през главния вход в се озоваха пред планина от отломки, струпани прел жилищната сграда от предната стена, която бе рухнала и погребала улицата. Фасадата на зданието изглеждаше като прерязана от гигантски сатър.

Марион се спря и очите й се насълзиха от гледката с пианото на майка й, грохнало и разбито на върха на могилата от отломки. Бел забеляза двама мъже, които си проправяха път по улицата на фургон, теглен от два коня. Остави за малко Марион, приближи се до тях и ги заговори все едно, че се пазареше за нещо. Кимнаха и той се върна при нея.

— За какво беше това?