Unknown

Щом стигна до Маркет стрийт, Бел се шмугна в развалините на сградата на вестник „Хърст Икзаминър“. Потърси там убежище, когато се появи стадо говеда, избягали от кошарата си на пристанището. Полудели от страх, животните се втурваха по улицата и изчезнаха почти моментално, погълнати от един от огромните ровове, разкъсали улиците от земния трус.

Не можеше да повярва колко се бе променил от предната вечер най-големият булевард на града с величествените му здания. Нямаше го безкрайният поток от превозни средства, тълпите щастливи доволни хора, тръгнали по работа или пазаруващи из центъра на оживения градски бизнес квартал. Сега булевардът изглеждаше едва разпознаваем. Високите сгради бяха рухнали, огромните колони с декоративни корнизи от фасадите на зданията бяха изтръгнати и запокитени по тротоара и на улицата, натрошени на парчета. Огромните стъклени витрини на офиси и магазини бяха разбити. Табели и реклами на стоки се търкаляха разпръснати из развалините.

Докато Бел си проправяше път през развалините видя, че каретата на юг се превръщат в океан от пламъци. Разбра, че е само въпрос на време, преди големите хотели, правителствените учреждения, високите небостъргачи, магазините и театрите да се превърнат в обгорели скелети. Твърде малко пожарникари имаше, а почти цялата подземна водопроводна мрежа бе разкъсана от земетресението. Стотици пожарни и водопроводни кранове едва прокапваха и пресъхваха. Пожарникарите, безпомощни да надвият изникващите като гъби пожари, започваха героична борба да поправят водопроводната мрежа.

След като се провря между автомобилите, превозващи ранени и покрай купищата тухли, Бел най-сетне стигна до Кол билдинг. Отначало дванайсет етажният небостъргач му се стори в добра форма, но след като се приближи видя, че едната страна на зданието се бе изместила на около половин метър над тротоара към улицата. Вътре се оказа, че нито един от асансьорите не работи, след като интериорът се бе изкривил от наземния план. Заизкачва се стълбището до офиса на Ван Дорн и прекрачи купищата мазилка, нападала от тавана. Стъпки по мазилката му подсказаха, че други вече са го изпреварили.

Мебелите, разпръснати из офиса от труса, бяха вдигнати и върнати по местата им.

Бел влезе в конферентната зала и завари там четирима агенти на Ван Дорн, включително Бронсън, който притича и стисна горещо ръката му,

— Много се радвам, че те виждам жив. Боях се, че може би лежиш под тон развалини.

Бел се усмихна с усилие.

— Къщата на Марион изгуби предната си стена, апартаментът й е бъркотия. – Замълча и огледа из стаята. След като не видя Къртис, попита: – Да знаеш нещо за Арт?

Изражението на лицата на всички му даде отговора.

— Арт липсва. Предполага се, че е премазан под тонове тухли, докато е идвал от хотел „Палас“ на път за офиса ни – отвърна мрачно Бронсън, – От доклалите, които успяхме да съберем, двама от моите агенти са ранени или загинали. Все още не знаем. Тези, които виждаш тук, са единствените оцелели невредими.

Гърдите на Бел се стегнаха от болка. Беше виждал и познавал смъртта, но загубата на толкова близък човек бе рана, която нямаше скоро да зарасне.

— Къртис е мъртъв – промълви той. – Беше чудесен човек, добър приятел и един от най-добрите детективи, с които съм работил.

— Аз също загубих хора – отвърна бавно Бронсън. – Но сега трябва да направим каквото можем, за да облекчим страданието.

Бел го погледна.

— Какъв е планът ти?

— Срещнах се с шефа на полицията и му предложих услугите на „Ван Дорн“. Въпреки различията ни в миналото, човекът се зарадва много на помощта ни. Ще направим каквото можем, за да ограничим плячкосването, ще задържаме мародери и плячкаджии в разрушените домове и ще ги водим в градския затвор. Слава богу, строен е като крепост и все още се държи.

— Съжалявам, че не мога да се присъединя към вас, Хорас, но имам друга работа.

— Да, разбирам – каза тихо Бронсън. – Джейкъб Кромуел.

Бел кимна.

— Земетресението и хаосът след него му дава идеална възможност да се измъкне от страната. Смятам да го спра.

Бронсън протегна ръка.

— Желая ти късмет, Айзък. – После посочи из стаята, – Тази сграда не е безопасна. И ако не рухне сама, вероятно приближаващият се пожар ще я погълне. Ще трябва да съберем документацията си и да я напуснем.

— Къде мога да те намеря?

— Устройваме команден център в Митницата. Сградата е само леко пострадала. Армейските части, които пристигат за поддържането на реда и за помощ в борбата с пожарите също устройват щаба си там.

— Един от нас трябва да докладва за случилото се на Ван Дорн.

Бронсън поклати глава.

— Невъзможно. Всички телеграфни линии са прекъснати.

Бел стисна ръката му.

— Късмет и на теб, Хорас. Ще се обадя веднага щом разбера

къде е Кромуел.

Бронсън се усмихна.

— Обзалагам се, че нищо подобно не се случва в твоето Чикаго.

Бел се засмя.

— Забрави ли големия пожар в Чикаго от 1871 г.? Вашето бедствие поне беше Божие дело. Чикагското стана заради една крава, съборила фенер.