Ужас

На Томас Бланки не му пукаше за закопчаването на панталоните и ризите. Все още не. Той беше жив. Тварта от ледовете беше направила всичко възможно да попречи на това, но той беше оцелял. Можеше да се храни, да разговаря с другарите си, да пие ежедневната си порция ром — бинтованите му ръце вече се справяха с държането на калаеното му канче — и да чете книга, стига някой да му я подпре някъде. Той беше твърдо решен да прочете „Викарият от Уейкфийлд“, преди да си отиде от този свят.

Бланки беше жив и смяташе да си остане жив колкото се може по-дълго. Същевременно се чувстваше странно щастлив. Очакваше с нетърпение да се върне в собствената си каюта на кърмата — между също толкова мъничките каюти на трети лейтенант Ървинг и Джопсън, стюарда на капитана — и това можеше да стане още в някой от следващите дни, когато лекарите бъдат абсолютно уверени, че са приключили с обрязването, шиенето и оглеждането на раните му.

А междувременно Томас Бланки се чувстваше щастлив. Лежейки на леглото, чувайки мърморенето, шепненето, пърденето и смеха на моряците в тъмното спално помещение, намиращо се само на няколко фута зад преградата на лазарета, и ръмженето на господин Дигъл, даващ команди на помощниците си, докато печеше сухари през нощта, Томас Бланки се вслушваше в скърцането и трясъка на морския лед, опитващ се да смачка КНВ „Ужас“, и заспиваше под тези звуци толкова дълбоко, колкото би заспал и ако слушаше приспивна песен, изпята от отдавна починалата му майка.

22. Ървинг

70°05’ северна ширина 98°23’ западне дължина

13 декември 1847 г.

Трети лейтенант Джон Ървинг трябваше да разбере как Безмълвната напуска кораба и се връща в него, без никой да я види. Тази вечер, един месец от деня, когато за пръв път откри новото леговище на ескимоската, той щеше да разреши загадката, дори това да му струваше пръстите на ръцете и краката.

В деня след като я намери, Ървинг докладва на капитана, че ескимоската жена е преместила убежището си в склада за котвени въжета в трюма, при носа на кораба. Той не съобщи, че я беше видял да яде прясно месо, най-вече защото се съмняваше какво точно е видял през онази ужасна секунда, докато се взираше в малкото, осветено от пламъците на огъня помещение. Освен това не докладва и за прекъснатия от него несъмнен акт на содомия, осъществяван между помощник-калафатника Хики и моряк Менсън. Ървинг знаеше, че като укрива от капитана този шокиращ и важен факт, той пренебрегва професионалните си задължения като офицер от Изследователската служба на флота на Нейно величество, но…

Но какво? Единственото оправдание, което Джон Ървинг можеше да измисли за това толкова сериозно нарушение на служебния си дълг, беше, че на борда на КНВ „Ужас“ и без това вече имаше достатъчно плъхове.

Но наистина загадъчните изчезвания и появявания на Безмълвната дама — макар и приемани от суеверния екипаж като последно доказателство за магическата й сила и игнорирани от капитан Крозиър и останалите офицери като измислица — интересуваха младия Ървинг много повече, отколкото това дали помощник-калафатникът и корабният идиот си доставят удоволствие един на друг в смърдящата тъмнина на трюма.

А в трюма наистина смърдеше, помисли си Ървинг в третия час от дежурството си, докато седеше свит върху един палет над кишата, зад опорния стълб близо до склада за котвени въжета. С всеки изминал ден вонята в леденостудения, тъмен трюм ставаше все по-силна.

Поне на ниската платформа пред двукрилата врата на склада вече нямаше полупразни чинии с храна, порции ром или езически амулети. Един от другите офицери беше докладвал за тези неща на Крозиър малко след невероятното бягство на господин Бланки от тварта от ледовете и капитанът беше изпаднал в ярост, заплашвайки да отреже ежедневната порция ром — завинаги — на следващия моряк, който е достатъчно глупав, достатъчно суеверен, с достатъчно объркано съзнание и достатъчно изгубил християнската си вяра, че да предлага остатъци от храна или канчета с чудесен, разреден с вода индийски ром на една туземка. Едно варварско дете. (Макар че моряците, които бяха успели да зърнат Безмълвната дама гола или бяха чули обсъждащите я лекари, знаеха много добре, че тя съвсем не е дете, което често коментираха тихо помежду си.)

Освен това капитан Крозиър абсолютно ясно даде да се разбере, че няма да толерира амулетите от бели мечки. На проведеното предишния ден богослужение — което всъщност представляваше четене на корабния устав, макар че мнозина от мъжете очакваха с нетърпение да чуят още нещо от „Книгата на Левиатан“ — той обяви, че ще дава по една допълнителна нощна вахта или по две дежурства за чистене на отходните места за всеки мечи зъб, мечи нокът, мечешка опашка, нова татуировка или какъвто и да било друг амулет, който забележи върху някого. Внезапно увлечението по езическите амулети престана да се афишира на КНВ „Ужас“ — макар лейтенант Ървинг да знаеше от приятелите си на „Еребус“, че там то процъфтява.