Ужас

Ървинг беше заобиколил дясната страна на кораба и сега вървеше по равния участък от лед към лабиринта от върхове на глетчери и малки айсберги, които се издигаха като ледена версия на Бърнамския лес, тръгнал към Дънсинейн57 на около двеста ярда южно от кораба. Той разбираше, че има голям риск да стане следващата жертва на съществото от ледовете, но през последните пет седмици то изобщо не се беше появявало и никой дори не го беше зървал. След карнавалната нощ не беше убит нито един моряк.

„Но пък и никой освен мен не е излизал сам на леда, без да носи дори фенер със себе си, за да броди из гората от тороси“ — помисли си Ървинг.

Той ясно осъзнаваше, че единственото му оръжие е пистолетът, който лежеше дълбоко в джоба на шинела му.

След четирийсет минути търсене сред върховете на глетчерите в мрака и вятъра при минус четирийсет и пет градуса58 Ървинг почти беше взел решение да прояви находчивост някой друг път, за предпочитане след няколко седмици, когато слънцето ще стои над южния хоризонт по-дълго от няколко минути дневно.

И тогава той видя светлината.

Гледката беше доста зловеща — цялата снежна пряспа в леденото дере между няколко тороса сякаш излъчваше от недрата си златисто сияние, като от някаква вътрешна вълшебна светлина.

Или вещерска светлина.

Ървинг се приближи, като се спираше в сянката на всеки леден израстък, за да се убеди, че това е наистина сянка, а не някаква тясна пукнатина в леда. Вятърът тихо свистеше сред разкривените върхове на глетчери и ледени колони. Виолетовата светлина на северното сияние танцуваше наоколо.

Снежната пряспа имаше форма — изваяна или от вятъра, или от ръцете на Безмълвната — на нисък купол с достатъчно тънки стени, пред които да прониква проблясващата жълтеникава светлина.

Ървинг се спусна в малкото ледено дере, което всъщност представляваше просто вдлъбнатина между две плочи паков лед, оградена от натрупан сняг, и се приближи до малък черен отвор, който му се струваше разположен твърде ниско, за да е свързан с купола във високата пряспа, намираща се в единия край на дерето.

Навлечените с няколко пласта дрехи рамене на Ървинг едва успяха да преминат през входния отвор — ако това наистина беше вход. Преди да пропълзи навътре, той се зачуди дали не трябва да извади пистолета си и да дръпне петлето. „Не особено приятелски приветствен жест“ — помисли си той.

С усилие се промъкна през дупката.

Тесният проход продължаваше надолу колкото дължината на половина му тяло, а в следващите осем фута се издигаше нагоре. Когато главата и раменете на Ървинг се измъкнаха от другия край на тунела, на светло, той примигна, огледа се и зяпна от изненада.

Първото нещо, което забеляза, беше, че Безмълвната дама е гола под разгърнатите си дрехи. Тя лежеше на платформа, изсечена в снега, на около четири фута от лейтенант Ървинг и на около три фута над него. Голите й гърди се виждаха добре — той виждаше малкия каменен талисман във формата на бяла мечка, който тя беше взела от мъртвия си спътник, да се поклаща на шнурчето си между гърдите й — и тя не направи никакво усилие да ги прикрие, докато го гледаше с немигащите си очи. Не беше уплашена. Очевидно го беше чула да се приближава много преди той да започне да се промъква през входа на снежния купол. В ръцете си тя държеше късия, но много остър каменен нож, който той бе видял за пръв път в склада за корабни въжета.

— Моля да ме извините, госпожице — каза Ървинг. Той не знаеше какво да направи по-нататък. Добрите обноски изискваха да изпълзи назад от будоара на дамата, колкото и нелепо и непохватно да изглежда подобно движение, но той си напомни, че е дошъл тук с мисия.

От вниманието му не убягна, че така, както беше заклещен в коридора към снежната къща, Безмълвната лесно можеше да се наведе напред и да му пререже гърлото с ножа си, а той нямаше да е в състояние да й окаже сериозна съпротива.

Ървинг успя да се измъкне от входния коридор, издърпа след себе си кожената чанта и се изправи на колене, а след това и на крака. Тъй като подът на снежната къща беше издълбан под нивото на леда и снега отвън, Ървинг разполагаше с достатъчно пространство, за да се изправи в цял ръст в центъра на купола и над главата му да останат още няколко инча. Той осъзна, че снежната къща, която отвън изглеждаше просто като сияеща пряспа, всъщност беше построена от блокове от пресован сняг, изсечени и подредени като свод по много изобретателен начин.

Ървинг, който беше получил образованието си в най-доброто артилерийско училище на кралския флот и винаги се беше представял добре по математика, веднага обърна внимание на насочената нагоре спирала от снежни блокове, всеки от които имаше малко по-голям наклон навътре в сравнение с предишния, а централният, затварящ блок беше натиснат на мястото си отгоре. Той забеляза мъничка дупка за пушек или комин — не повече от два инча в диаметър, — която се намираше отстрани до затварящия блок.