Ужас

Гудсър впрегна цялата си воля, за да не се напикае в гащите си. Девьо бързо се спусна по трапа след капитана и само чувството за срам при мисълта, че може да не ги последва, в съчетание със страха да не остане сам тук в мрака накара треперещия лекар да тръгне подир първия помощник-капитан. Чувстваше краката и ръцете си вдървени и знаеше, че това е предизвикано не от студ, а от страх.

В подножието на трапа — в студения мрак, по-непроницаем и зловещ, отколкото враждебната арктическа нощ отвън — капитанът и първият му помощник стояха, стиснали фенерите в протегнатите си широко встрани ръце. Фицджеймс беше насочил напред заредения си пистолет. Девьо беше стиснал в треперещата си ръка нож. Никой не помръдваше и не дишаше.

Тишина. Грохотът от ударите и писъците беше секнал.

На Гудсър му се искаше да изкрещи. Той чувстваше присъствието на нещо тук, в тъмния трюм. Нещо огромно и нечовешко.

То можеше да е само на дванайсет фута от тях, точно зад границата, очертана от мъждивата светлина на фенерите.

Заедно с увереността, че не са сами, Гудсър усети и силния мирис на мед. Той познаваше добре тази миризма. Прясна кръв.

— Насам — прошепна капитанът и тръгна по тесния коридор покрай десния борд в посока към кърмата.

Към котелното.

Маслената лампа, която винаги светеше там, сега беше изгаснала. През отворената врата на помещението падаха само отблясъците от мъждивата червеникавооранжева светлина на въглищата, горящи в пещта.

— Господин Грегъри? — извика капитанът. Викът му беше толкова силен и внезапен, че Гудсър отново едва не се напика. — Господин Грегъри? — извика Фицджеймс за втори път.

Никой не отговори. От своето място в коридора лекарят виждаше само няколко квадратни фута от пода на котелното и малко разсипани въглища. Откъм помещението се разнасяше миризма, напомняща печено говеждо. Гудсър почувства как му потичат лигите въпреки нарастващото в него чувство на ужас.

— Останете тук — нареди Фицджеймс на Девьо и Гудсър.

Първият помощник се обърна отначало към носа, а после към кърмата, като местеше все така вдигнатия си фенер си по широка дъга и се взираше в тъмния коридор отвъд кръга от светлина. Гудсър не можеше да направи нищо, освен да стои на мястото си, свил замръзналите си пръсти в юмруци. Устата му беше пълна със слюнка от почти забравената миризма на печено месо и коремът му започна да къркори въпреки страха му.

Фицджеймс пристъпи през прага и се скри от погледите им в котелното.

За пет-десет секунди, които продължиха колкото цяла вечност, оттам не се чу никакъв звук. После тихият глас на капитана буквално прогърмя от помещението с метални стени:

— Господин Гудсър, елате, моля.

В котелното имаше две човешки тела. В едното от тях лекарят разпозна инженера, Джон Грегъри. Той беше изкормен. Тялото му лежеше в ъгъла срещу преградата на кърмата, но сивите канапи и шнурове на червата му бяха пръснати из целия под на котелното като празнични ленти. На Гудсър му се наложи да внимава къде стъпва. Второто тяло — на нисък и набит мъж с тъмносин пуловер — лежеше по корем; ръцете му бяха покрай тялото, с насочени нагоре длани, а главата и раменете му се намираха в пещта.

— Помогнете ми да го измъкна — каза Фицджеймс.

Лекарят хвана мъже за левия крак и за димящия пуловер, капитанът го улови за другия крак и дясната ръка и двамата издърпаха трупа от огъня. Горната челюст на мъртвеца за миг се закачи за металната решетка на пещта, но после се освободи със звук от хрущене на зъби.

Гудсър обърна тялото по гръб, а Фицджеймс свали куртката си и с няколко удара с нея загаси пламъците, танцуващи върху лицето и косата на мъртвеца.

Хари Гудсър изпита усещането, че наблюдава случващото се отнякъде много далеч. Професионалистът в него отбеляза със студена безпристрастност, че ниският огън в полупразната пещ е разтопил очите на мъжа, изгорил е напълно носа и ушите му и е превърнал лицето му в подобие на прегорял малинов пай.

— Разпознавате ли го, господин Гудсър? — попита Фицджеймс.

— Не.

— Това е Томи Плейтър — въздъхна застаналият на прага Девьо. — Познах го по пуловера и по обецата, залепнала за челюстта му — там, където е било ухото му.

— По дяволите, помощник! — изръмжа Фицджеймс. — Стойте на пост в коридора.

— Слушам, сър — каза Девьо и отстъпи назад. Гудсър чу откъм коридора звуците на повръщане.

— Ще ви помоля да… — започна капитанът, обръщайки се към Гудсър.

Откъм носа се разнесе удар, звук от раздиране и после толкова силен трясък, че Гудсър реши — корабът се е разцепил на две.

Фицджеймс сграбчи фенера и за миг излетя през вратата, оставяйки димящата си куртка в котелното. Гудсър и Дево хукнаха подире му. Тримата претичаха покрай множество преобърнати бурета и разбити палети, а после се промушиха през тясното пространство между железните резервоари, съхраняващи остатъците от запасите прясна вода на „Еребус“, и наредените в редица чували с последни запаси от въглища.