Ужас

Той си спомни за голата ръка, легнала върху прага на бункера за въглища в трюма. При мисълта за слизане долу започна да му се повдига.

„Но тварта е тук, на тази палуба.“

Сякаш в потвърждение на тези мисли съвсем наблизо, на десетина фута от лекаря, прогърмяха четири или пет мускета. Залпът беше оглушителен. Гудсър притисна ушите си с длани и падна на колене, спомняйки си как беше обяснявал на моряците от „Ужас“, че болният от скорбут може да умре само от звука на един такъв изстрел. Знаеше, че у него са се появили първите симптоми на скорбут.

— Спрете тази стрелба! — изрева Фицджеймс. — Веднага! Тук има хора!

— Но, капитане… — обади се гласът на капрал Александър Пиърсън, най-старшия по чин от четиримата оцелели морски пехотинци на „Еребус“.

— Спрете, казах!

Сега Гудсър виждаше силуетите на лейтенант Левеконт и морските пехотинци на фона на пламъците. Левеконт стоеше, а морските пехотинци, отпуснали се на едно коляно, презареждаха мускетите си, сякаш се намират насред битка. На лекаря му се стори, че всички стени, греди, бурета и палети в посока към носа са обхванати от огъня. Моряците удряха по пламъците с одеяла и навити платна. Искрите летяха във всички посоки.

От огъня срещу морските пехотинци и скупчилите се моряци излезе горящата фигура на мъж.

— Прекратете стрелбата! — извика Фицджеймс.

— Прекратете стрелбата! — повтори Левеконт.

Горящият човек рухна в ръцете на Фицджеймс.

— Господин Гудсър! — извика капитанът.

Джон Даунинг, домакинът, спря да удря с одеялото си огъня в коридора и се захвана с пламъците по димящите дрехи на ранения.

Гудсър се хвърли напред и пое тежестта на отпуснатия мъж от Фицджеймс. Дясната страна на лицето на човека почти отсъстваше — не изгорена от огъня, а отнесена от ноктеста лапа; одраната му кожа и една от очните ябълки висяха над рамото. По дясната му гръд също имаше паралелни следи от нокти, раздрали многобройните пластове дрехи и проникнали в плътта. Жилетката на мъжа беше пропита с кръв. Дясната му ръка я нямаше.

Гудсър осъзна, че това е Хенри Фостър Колинс, вторият лоцман, когото Фицджеймс беше изпратил по-рано в носовата част заедно с Браун и Дън, за да завардят предния люк.

— Трябва ми помощ, за да го отнеса в лазарета — каза Гудсър задъхано. Колинс беше едър мъж дори и без едната си ръка и най-накрая беше превил крака. Лекарят успяваше да го удържа само защото притискаше гърба му към стената на хлебния склад.

— Даунинг! — извика Фицджеймс на високия домакин, който се опитваше да гаси пламъците с горящото си одеяло.

Даунинг захвърли одеялото си, преметна единствената останала ръка на Колинс през рамото си и каза:

— След вас, господин Гудсър.

Гудсър започна да се изкачва по трапа, но дузина мъже с ведра се опитваха да се спуснат надолу сред дима.

— Направете път! — изкрещя Гудсър. — Качваме ранен.

Ботушите и коленете на мъжете се отдръпнаха назад.

Докато Даунинг мъкнеше изгубилия съзнание Колинс по почти вертикалния трап, Гудсър огледа жилищната палуба. Моряците се бяха скупчили около него и го гледаха. Лекарят осъзна, че сигурно и самият той сега прилича на ранен — ръцете, дрехите и лицето му бяха в кръв след сблъсъка му със стълба, а и бяха покрити със сажди.

— В лазарета — нареди Гудсър, когато Даунинг се качи горе с обгорения и осакатен мъж в ръцете си. На домакина му се наложи да се обърне настрани, за да пренесе Колинс по тесния коридор. Зад гърба на Гудсър част от моряците се наредиха във верига и започнаха да предават надолу по трапа кофите, пълни със сняг, докато останалите изсипваха сняг върху нагорещените, димящи дъски на палубата около печката и носовия люк. Гудсър беше насяно, че ако огънят се прехвърли на жилищната палуба, с кораба е свършено.

Хенри Лойд излезе от лазарета с бледо лице и ококорени очи.

— Приготвени ли са инструментите ми? — попита рязко Гудсър.

— Да, сър.

— Хирургическият трион?

— Да.

— Добре.

Даунинг положи безчувственото тяло на Колинс върху операционната маса насред лазарета.

— Благодаря, господин Даунинг — каза Гудсър. — Ще бъдете ли така добър да извикате още един или двама моряци и да помогнете на останалите болни да се преместят някъде из каютите? Всяко свободно легло ще свърши работа.

— Да, докторе.

— Лойд, намерете господин Уол и кажете на готвача и помощника му, че ни трябва колкото се може повече гореща вода. Но първо усилете максимално огъня на маслените лампи. После се върнете тук — ще се нуждая от помощта ви и от фенер.

През следващия час доктор Хари Д. С. Гудсър беше толкова зает, че ако лазаретът се беше подпалил, той нямаше да забележи пожара, а само щеше да се зарадва на допълнителния източник на светлина.

Той съблече Колинс до кръста — на студа от откритите рани започна да се вдига пара — и първо ги заля с тиган гореща вода, за да ги промие колкото се може по-добре; не за дезинфекция, а за да може да види колко са дълбоки. След като реши, че сами по себе си раните от ноктите не представляват непосредствена заплаха за живота, се зае с раменете, врата и лицето на втория лоцман.