Ужас

Ръката беше откъсната чисто — все едно е отсечена с един удар на огромна гилотина. Свикнал да си има работа с наранявания и ужасни разкъсвания, Гудсър разглеждаше раната с нещо като възхищение, ако не и благоговение.

Колинс едва не беше умрял от загуба на кръв, но обхваналият го огън беше обгорил и отчасти затворил раната на рамото. Това беше спасило живота му. Засега.

Гудсър видя костта на лопатката — блестяща бяла изпъкналост, — но от раменната кост нямаше парченце, което да трябва да се отрязва. С помощта на Лойд, държащ фенера с треперещата си ръка и от време на време притискащ пръст където му посочеше лекарят — най-често върху някоя бликаща артерия, — Гудсър завърза здраво скъсаните вени и артерии. Той винаги се беше справял добре с операции от този род — пръстите му сякаш вършеха всичко сами.

Колкото и да беше невероятно, в раната, изглежда, нямаше късчета плат или чужди тела. По такъв начин вероятността за смъртоносно отравяне на кръвта намаляваше, макар и да не се изключваше напълно. Гудсър проми раната с гореща вода от втория и последен тиган, който му донесе Даунинг, после отряза висящите парчета кожа и месо и сложи шевове където беше възможно. За щастие около раната имаше достатъчно големи късове кожа, за да успее да я покрие с тях и да ги пришие с едър бод.

Колинс изстена и се размърда.

Гудсър заработи колкото можеше по-бързо, за да успее да завърши най-тежката част от операцията, преди мъжът да дойде в съзнание.

Съдраната дясна половина на лицето висеше на рамото на Колинс като свалена карнавална маска. Гудсър неволно си спомни за множеството аутопсии, по време на които беше разрязвал кожата и мускулите на лицето и ги беше разстилал върху черепа като мокри парцали.

Той нареди на Лойд да вдигне дългото парче лицева кожа колкото се може по-нагоре и да го притисне възможно най-силно — помощникът му отстъпи няколко крачки, за да повърне на пода, но веднага се върна, бършейки лепкавите си пръсти във вълнената си жилетка — след което Гудсър бързо приши съдраната част от лицето към стърчащите под линията на оредяващата коса разкъсани кожа и месо.

Не успя да спаси окото на втория лоцман. Опита се да постави очната ябълка на мястото й, но му пречеха парченцата от счупената очна орбита. Гудсър извади парченцата, ала самата очна ябълка беше твърде увредена.

Той взе ножиците от треперещите пръсти на Лойд, преряза очния нерв и хвърли окото в кофата, вече пълна с кървави дрипи и късчета от месото на Колинс.

— Дръжте фенера по-близо — нареди Гудсър. — И престанете да треперите.

Изненадващо част от клепача беше оцеляла. Гудсър я издърпа колкото можа по-надолу и я приши към разкъсаната кожа под окото — този път с много дребен бод, за да може шевът да издържи дълги години.

Ако Колинс оцелееше.

След като направи всичко, което можеше да се направи за лицето на втория лоцман в настоящия момент, Гудсър се зае с изгарянията и с раните от ноктите. Изгарянията се оказаха повърхностни. Раните от ноктите бяха толкова дълбоки, че на места се виждаха белеещите се ребра — гледка, който винаги беше шокирала Гудсър.

След като нареди на Лойд да нанася мазило върху изгарянията с лявата ръка, а с дясната да държи фенера по-близо, лекарят проми раните, затвори разкъсаните мускули и заши разкъсаните месо и кожа, където това беше възможно. Ако огънят беше затворил раните навреме, имаше вероятност във втория лоцман да е останало достатъчно кръв, за да оцелее.

Започнаха да внасят в лазарета и други пострадали, но само с изгаряния — някои от тях сериозни, но не толкова, че да представляват опасност за живота — и сега, когато най-спешната работа по Колинс беше свършена, Гудсър окачи фенера на месинговата кука над масата и нареди на Лойд да се заеме с останалите — да промива рани, да маже с мехлеми и да прави превръзки.

Той вече приключваше с Колинс — даваше на свестилия се и пищящ мъж опиум, за да може да заспи, — когато се обърна и установи, че капитан Фицджеймс стои до него.

Капитанът беше целият в кръв и сажди, също като лекаря.

— Ще живее ли той? — попита Фицджеймс.

Гудсър остави скалпела и разпери ръце, сякаш искаш да каже: „Само Бог знае.“

Фицджеймс кимна.

— Пожарът е потушен — каза капитанът. — Мислех, че ще искате да го знаете.

Гудсър кимна. През последния час беше забравил напълно за пожара.

— Лойд, господин Даунинг — каза той, — ще бъдете ли така добри да пренесете господин Колинс на онази койка, която е най-близо до предната преграда? Там е най-топло.

— Изгубихме всички запаси от дърводелския склад на трета палуба — продължи Фицджеймс, — както и голяма част от останалите ни хранителни запаси, които се намираха в палети в носовата част, а също така и голяма част от запасите ни в хлебния склад. Доколкото мога да преценя, една трета от хранителните ни запаси е изгоряла. Сигурни сме, че има много поражения и в трюма, но още не сме слизали долу.

— Как е започнал пожарът? — попита лекарят.

— Вероятно Колинс или някой от неговите хора е изпуснал фенера си, когато чудовището внезапно е изскочило от люка — каза капитанът.