Ужас

— А какво стана със… създанието? — попита Гудсър. Внезапно той се почувства толкова слаб, че се хвана за края на облятата в кръв маса, за да не падне.

— Сигурно е напуснало кораба по същия път, по който е дошло — каза Фицджеймс. — Спуснало се е обратно през носовия люк и се е измъкнало през някоя пробойна в корпуса. Освен ако все още не дебне някъде в трюма. Сложих въоръжена охрана на всички люкове. На третата палуба е толкова студено и задимено, че ще се наложи часовите да се сменят на всеки час. Колинс е видял чудовището най-добре от всички. Затова и дойдох… за да узная дали ще мога да разговарям с него. Всички останали са видели единствено неясна фигура зад пламъците — очи, зъби, нокти, бяла грамада или черен силует. Лейтенант Левеконт е наредил на пехотинците да открият стрелба по него, но никой не е видял дали е ранено. Цялата палуба след дърводелския склад е облята с кръв, ала не знам дали сред нея е и кръвта на звяра. Мога ли да поговоря с Колинс?

Гудсър поклати глава.

— Току-що дадох на втория лоцман опиат. Той ще спи с часове. Нямам представа дали изобщо ще се събуди. Шансовете не са големи.

Фицджеймс кимна отново. Капитанът изглеждаше толкова измъчен, колкото се чувстваше и лекарят.

— А Дън и Браун? — попита Гудсър. — Те отидоха на носа заедно с Колинс. Намерихте ли ги?

— Да — каза Фицджеймс мрачно. — Живи са. Избягали са по коридора вдясно от хлебния склад, когато е започнал пожарът и тварта се е нахвърлила върху клетия Колинс. — Капитанът въздъхна. — Димът долу се разсейва, трябва да се спусна с няколко души в трюма, за да измъкнем оттам телата на инженер Грегъри и огняря Томи Плейтър.

— О, Божичко! — възкликна Гудсър. Той разказа на Фицджеймс за ръката, която беше видял да се подава от бункера за въглища.

— Не съм я забелязал — каза капитанът. — Толкова бързах да се добера до носовия люк, че не съм гледал в краката си, а само напред.

— Аз също трябваше да гледам напред — каза умърлушено лекарят. — Нацепих се в някакъв стълб.

Фицджеймс се усмихна.

— Виждам. Лекувайте се сам, докторе. Имате дълбоко разкъсване от косата до веждата и лилава подутина с размерите на юмрука на Магнъс Менсън.

— Наистина ли? — каза Гудсър. Той докосна внимателно челото си. Пръстите му веднага станаха лепкави, макар че той усещаше дебела кора от засъхнала кръв върху огромната подутина.

— Ще се зашия пред огледалото или ще помоля Лойд да направи това по-късно — изрече той уморено. — Готов съм за тръгване, капитане.

— Къде, господин Гудсър?

— В трюма — каза лекарят, усещайки пристъп на гадене само при мисълта, че може да слезе долу. — Да видя кой лежи в бункера за въглища. Може още да е жив.

Фицджеймс го погледна в очите.

— Дърводелецът ни господин Уийкс и неговият помощник Уотсън са изчезнали, доктор Гудсър. Те работеха във въглищния бункер на десния борд, където укрепваха пробойна в корпуса. Сигурно са мъртви.

На Гудсър му направи впечатление обръщението „доктор“. Фицджеймс почти никога не наричаше лекарите така, дори и главните сред тях, Стенли и Пади. Те — както и Гудсър — винаги си оставаха „господин“ за сър Джон и за аристократичния Фицджеймс.

Но не и този път.

— Длъжни сме да слезем в трюма и да проверим — рече Гудсър. — Аз съм длъжен да го направя. Някой от тях или и двамата може още да са живи.

— Тварта от ледовете може също да е жива и да ни чака там — каза тихо Фицджеймс. — Никой не я е видял или чул да си тръгва.

Гудсър кимна уморено и взе медицинската си чанта.

— Мога ли да взема господин Даунинг със себе си? — попита той. — Може да имам нужда някой да ми държи фенера.

— Аз ще дойда с вас, доктор Гудсър — рече капитан Фицджеймс. Той вдигна допълнителния фенер, донесен от Даунинг.

— След вас, сър.

32. Крозиър

70°05’ северна ширина, 98°23’ западна дължина

22 април 1848 г.

— Лейтенант Литъл — каза капитан Крозиър, — моля, предайте командата ми за напускане на кораба.

— Да, капитане. — Литъл се обърна към претъпканата палуба и изкрещя заповедта. Останалите офицери и оцелелият втори помощник-капитан отсъстваха, затова след Литъл заповедта към носа изрева боцманът Джон Лейн. Помощник-боцманът Томас Джонсън — човекът, който беше бичувал Хики и останалите двама мъже през януари — изкрещя заповедта в отворения люк, преди окончателно да го затвори и да го залости.