Ужас

— Някои от телата са преместени — поясни младият лейтенант, показвайки един мъж, после втори, а след това и старицата. — И са им снети връхните дрехи — кожени палта като онова, което носи Безмълвната дама, — а на някои им няма ръкавиците и дори ботушите. Както и няколко от оръжията… харпуни и копия. Виждате ли отпечатъците в снега, където лежаха вчера. Няма ги.

— Сувенири? — изрече рязко Крозиър. — Нима хората ни…

— Не, сър — отвърна Фар бързо и твърдо. — Ние изхвърлихме от шейната няколко кошници, съдове за готвене и други неща, за да направим място, и я издърпахме на хълма, за да натоварим на нея тялото на лейтенант Ървинг. Оттогава до пристигането ни в лагера Ужас всички бяхме заедно. Никой не е изоставал от отряда.

— Някои от кошниците и съдовете също липсват — каза Ходжсън.

— Тук като че ли има някои нови следи, но е трудно да се каже, тъй като снощи духаше вятър — каза помощник-боцманът Джонсън.

Капитанът обикаляше от тяло до тяло и ги преобръщаше, ако лежаха с лицето надолу. Изглежда, изучаваше лицата им. Пеглър забеляза, че не всички убити са мъже — сред тях имаше и момче. Едно от телата беше на стара жена, чиято отворена уста, сякаш замразена от смъртта във вечен беззвучен писък, приличаше на черна яма. Имаше много кръв. Един от местните беше прострелян с пушка от близко разстояние, може би след като е бил ранен от мускет или винтовка. Задната половина на главата му липсваше.

След като разгледа всички лица, сякаш се надяваше да намери някакви отговори в тях, Крозиър се изправи. Лекарят Гудсър, който също оглеждаше мъртвите, каза нещо тихо в ухото на капитана, придърпвайки надолу шала си и шала на капитана. Крозиър отстъпи назад и погледна Гудсър като че ли изненадано, след което кимна.

Лекарят се отпусна на едно коляно до един от мъртвите ескимоси и извади от чантата си няколко хирургически инструмента, сред които дълъг нож с извито и назъбено острие, напомнящ на Пеглър за трионите, които използваха, за да отрежат парчета лед от железните резервоари със замръзнала вода в трюма на „Ужас“.

— Доктор Гудсър трябва да изследва стомасите на няколко диваци — каза Крозиър.

Пеглър предположи, че и деветимата останали мъже също се чудят защо е необходимо това, но никой не зададе въпроса. Най-гнусливите — сред които и трима от морските пехотинци — извърнаха поглед настрани, докато дребничкият лекар разкъса кожените дрехи и започна да реже корема на първия труп. Трионът режеше вкочанената плът със звук, напомнящ на Пеглър за рязането на дърва.

— Капитане, според вас кой е взел оръжията и дрехите? — попита първи помощник Томас. — Някой от двамата ескимоси, които са успели да се измъкнат?

Крозиър кимна разсеяно.

— Или други жители от селото им, макар да ми е трудно да си представя, че на тази забравена от Бога земя съществува село. Сигурно са били част от по-голяма ловна дружина, която е лагерувала наблизо.

— Тази група е носела много храна със себе си — каза лейтенант Левеконт. — Представяте ли си какво количество би имало в главната ловна дружина? Сигурно ще стигне да нахраним всичките сто и петима души в лагера.

Лейтенант Литъл се усмихна над яката на шинела си, покрита със скреж от замръзналото му дихание.

— Готов ли сте да отидете в селището им или при голямата ловна дружина и учтиво да ги помолите за малко храна или ловен съвет? Сега? След всичко това? — Литъл махна с ръка към пръснатите замръзнали тела и петната от кръв по снега.

— Мисля, че трябва веднага да напуснем лагера „Ужас“ и този остров — каза втори лейтенант Ходжсън. Гласът на младия мъж трепереше. — Те ще ни избият, докато спим. Вижте какво направиха с Джон. — Той млъкна, явно засрамен от думите си.

Пеглър погледна изпитателно лейтенанта. Ходжсън показваше същите признаци на недохранване и изтощение като останалите, но нямаше толкова явни симптоми на скорбут. Пеглър се зачуди дали и той би изгубил кураж, ако стане свидетел на сцена, подобна на онази, която Ходжсън беше видял преди по-малко от двайсет и четири часа.

— Томас — обърна се тихо Крозиър към своя помощник-боцман, — бъдете така любезен да отидете на съседния хълм и да погледнете дали не се вижда нещо? Най-вече следи, които да идват оттук… и ако има, какво количество са и от какъв вид?

— Слушам, сър. — Високият помощник се затича нагоре по хълма, покрит с дълбок сняг, към тъмния каменист хребет.

Пеглър се улови, че наблюдава Гудсър. Лекарят беше разрязал сивкаво-розовия разширен стомах на първия ескимос, след което се прехвърли на старицата и накрая на момчето. Картината беше ужасна. При всеки един от труповете Гудсър — работейки с голи ръце — беше използвал все по-малки хирургически инструменти, за да разреже стомаха и да извади съдържанието му; ровеше се съсредоточено из замръзналите късчета и хапки, сякаш търсеше някаква награда. Понякога Гудсър със звучен трясък разчупваше замръзналото стомашно съдържание на по-малки парчета. Когато приключи с първите три трупа, той бавно избърса голите си ръце в снега, сложи си ръкавиците и отново зашепна в ухото на Крозиър.