Ужас

— Докладваха ми, че сте правили и други метежнически изявления още преди карнавала, господин Хики. Защо сте посочили специално лейтенант Ървинг? Какво ви е направил този офицер?

— Ами нищо, сър. Никога не съм казвал нещо подобно. Извикайте човека, който е говорил такива неща за мен, и аз ще го улича в лъжа и ще го заплюя в очите.

— Какво ви е причинил лейтенант Ървинг, господин Хики? Защо сте казвали на моряците и от „Еребус“, и от „Ужас“, че Ървинг е развратник и лъжец?

— Заклевам ви се капитане… извинете, че ми тракат зъбите, капитане, но Бога ми, на голо в нощта е много студено. Кълна ви се, че никога не съм казвал нещо подобно. Мнозина от нас се отнасяха към клетия лейтенант Ървинг като към син, капитане. Като към син. Само от тревога за него реших да отида да проверя дали всичко е наред. И добре, че го направих, сър, защото иначе никога нямаше да хванем кръвожадните копелета, които…

— Облечете се, господин Хики.

— Да, сър.

— Не тук. Отвън. Махайте ми се от погледа.

* * *

— Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение — говореше с напевен глас Фицджеймс. — Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.67

Ходжсън и останалите мъже спуснаха изключително внимателно носилката с увитото в платно тяло по въжетата, които бяха опънати над плитката яма от някои от най-здравите моряци. Крозиър знаеше, че Ходжсън и останалите приятели на Ървинг се бяха изредили един по един в медицинската палатка, за да отдадат последна почит, преди старият Мъри да го зашие в савана му. Посетителите бяха оставили до тялото на лейтенанта няколко предмета, израз на привързаността им: намерения месингов далекоглед с разбити по време на стрелбата оптични стъкла, с който младежът толкова се гордееше; златен медал с гравираното на него име на лейтенанта, който беше получил при спечелването на състезанията на учебния кораб „Ексълънт“; и поне една банкнота от пет паунда, сякаш някой най-после беше върнал стария си дълг. По някаква причина — оптимизъм? Юношеска наивност? — Ървинг беше опаковал в малката раница с лични вещи парадната си униформа и сега го погребваха в нея. Крозиър неволно се зачуди дали ще се запазят позлатените копчета на униформата — всичките с гравюра на котва и корона, — когато след дългия процес на разлагане от момчето останат само побелелите кости и златният медал.

— Насред живота ние сме обкръжени от смъртта — рецитираше по памет Фицджеймс с изморен, но подобаващо звучен глас, — от кого да търсим помощ, ако не от Теб, Господи, който справедливо негодуваш срещу греховете наши?68

Капитан Крозиър знаеше, че в ушития от платно саван заедно с Ървинг беше зашит още един предмет, за който никой не подозираше. Той лежеше под главата на лейтенанта като възглавница.

Това беше една ориенталска копринена кърпичка в червени, зелени, сини и златисти цветове и Крозиър беше изненадал дарителя при влизането си в медицинската палатка, след като Гудсър, Лойд, Ходжсън и останалите си бяха тръгнали, а старият Мъри, шивачът на платна, още не беше дошъл, за да зашие савана, вече приготвен и постлан под тялото на Ървинг.

В палатката се намираше Безмълвната дама, която, наведена над трупа, поставяше нещо под главата на Ървинг.

Първият импулс на Крозиър беше да извади пистолета, който държеше в джоба на шинела си, но в следващия момент той застина на мястото си, забелязвайки очите и лицето на ескимоското момиче. Макар в тези тъмни очи, които едва-едва приличаха на човешки, да не се виждаха сълзи, те блестяха от някакво чувство, което той не можа да определи. Печал? Не му се вярваше да е това. По-скоро беше някакъв съучастнически поздрав при появата му. Капитанът почувства същото странно размърдване в глава си, което често бе изпитвал, когато се намираше близо до баба си Мойра.

Ала явно точно момичето беше поставило внимателно ориенталската кърпичка под главата на мъртвия младеж. Крозиър знаеше, че кърпичката принадлежи на Ървинг — беше я виждал по специални поводи, като например в деня на отплаването на експедицията през май 1845 година.

Беше ли я откраднала ескимоската? Беше ли я отмъкнала от мъртвото му тяло предишния ден?

Преди повече от седмица Безмълвната беше последвала отряда с шейни на Ървинг от „Ужас“ към лагера „Ужас“ и след това беше изчезнала, без да се присъедини към останалите мъже. Почти всички с изключение на Крозиър, който все още таеше надежда, че тя може да ги отведе при храна, бяха доволни, че са се отървали от нея. Но през цялата тази ужасна сутрин Крозиър си беше задавал въпроса дали по някакъв начин Безмълвната не е отговорна за убийството на офицера му на онзи брулен от ветровете каменист хълм.